Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (847)

Мей, Алън Нън (1912)

Английски ядрен физик, който шпионира за Съветския съюз, докато работи в Канада над проекта за атомната бомба.

Мей е комунист още от студентските си години в университета Кеймбридж. Завършва през 1933 г. Други членове на комунистическата група в Кеймбридж са ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ и ДОНАЛД МАКЛИЙН — двама от ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Мей е член и на кеймбриджкия клон на профсъюза на научните работници.

През 1942 г. той се включва в секретния проект за разработка на британска атомна бомба с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Тюб Алойс, като отначало работи в лаборатория в Кеймбридж. В края на 1944 г. или в самото начало на 1945 г. е изпратен в Канада. Посещава мястото, където се реализира проектът Чок ривър — на около 320 км северозападно от Отава. Там се среща и разговаря с американски учени, които работят над атомната бомба под кодовото име Проект Манхатън в университета на Чикаго. По време на престоя му в Отава е вербуван от полковник НИКОЛАЙ ЗАБОТИН — военен АТАШЕ в съветското посолство. Заботин е съветски РАЗУЗНАВАЧ в ГРУ. Мей работи в Чок ривър, където един от колегите му физици е БРУНО ПОНТЕКОРВО — заподозрян шпионин, който по-късно бяга в Съветския съюз.

Мей съобщава на съветското разузнаване за успешния американски опит с атомната бомба в Аламогордо, Ню Мексико, извършен на 16 юли 1945 г. Докладът пристига в Москва едва на 9 август, 3 дни след атомната бомбардировка над Хирошима. Мей дава на Заботин и мостри от уран–235 — най-важния материал за бомбата от Хирошима.

Посолството играе съществена роля в съветската МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ, състояща се от американци, канадци и британци. На 2 август началниците на Заботин в Москва го карат да „предприеме мерки и да организира получаването на документални материали за атомната бомба! Технически процес, чертежи, калкулации“.

Това е едно от многобройните съобщения, осигурени на западното разузнаване от ИГОР ГУЗЕНКО — шифров чиновник в съветското посолство. Гузенко бяга през септември 1945 г., месеца, в който Мей се завръща в Кингс колидж в Лондон.

Той е поставен под НАБЛЮДЕНИЕ от британската Служба за сигурност (МИ–5), която го разпитва през февруари 1946 г. МИ–5 знае и за 3-те срещи с АГЕНТУРИСТА от ГРУ в Британския музей, на които не се е явил. Изумен, че МИ–5 знае за шпионската му дейност, Мей си признава, че е предавал тайни от февруари до август 1945 г. „Цялата работа бе изключително мъчителна за мен и единствената причина, за да се включа, бе мисълта за приноса, който ще имам към сигурността на човечеството — казва той — В никакъв случай не съм го направил, за да получа нещо.“ (В действителност е приел 700 долара и 2 бутилки уиски от агентуриста си от ГРУ.)

Арестуван е на 4 март 1946 г. от СПЕЦИАЛНИЯ ОТДЕЛ на Скотланд ярд. След еднодневен процес в Олд Бейли е признат за виновен и осъден на 10 години затвор. Освободен е през 1952 г. за добро поведение, а по-късно става професор по физика в университета в Гана.

Кодовото наименование, дадено му от ГРУ, е Алек, а от МИ–5 — Примроуз.