Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (68)

Алън-младши, Лу (1925)

Офицер от военновъздушните сили и един от най-забележителните директори на АНС — от август 1973 до юли 1977 г.

Завършва военна академия, по-късно защитава магистърска степен и докторат в университета в Илинойс. Като младши офицер получава няколко задачи, свързани с ядрени оръжия. През 1961 г. е назначен в апарата на началника по инженерни изследвания към Министерството на отбраната в състава на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ (УНР), което се занимава с разузнавателните операции, извършвани от СПЪТНИЦИ. От 1965 до 1968 г. Алън е заместник-директор на Управлението за специални проекти към военновъздушните сили (част от структурата на УНР) в Лос Анджелис. Няколко години след това заема различни длъжности по експлоатацията на спътниците, а през 1971 г. става директор на Управлението за специални проекти.

През март 1973 г. новият ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ ДЖЕЙМС ШЛЕЗИНДЖЪР го назначава за директор на личния състав на разузнаването. Само 5 месеца по-късно — през август 1973 г., Алън вече е директор на АНС и веднага е въвлечен в парламентарните дискусии във връзка с някои операции на вътрешното разузнаване по подслушване на американски граждани и организации (вж. МИНАРЕ и ШАМРОК). Конгресът, съдилищата и масмедиите настояват да получат информация за ролята на АНС при подслушването на голям брой американски граждани — факт, разкрит от доста източници. Алън е първият директор на АНС, който на 8 август 1975 г. свидетелства пред вътрешнопарламентарната комисия — известна като КОМИСИЯТА ПАЙК — по въпросите на разузнаването.

Четиричасовото закрито заседание на комисията е последвано от също толкова трудно и продължително свидетелстване в сенатската комисия — известна като КОМИСИЯТА ЧЪРЧ. В показанията си на 29 октомври 1975 г. той разкрива, че „списъкът за наблюдение“ на АНС включва около 1700 американци и почти 600 чужди граждани. Цифрата е внушителна. Алън и двама от заместниците му заявяват, както пише ДЖЕЙМС БАМФОРД в „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982), че „АНС съществува на някакво необяснимо ниво, необезпокоявана от онези закони и статути, които управляват останалата част от нацията“. На въпроса на сенатора от Пенсилвания Ричард Суайкър, дали списъкът може да се използва за наблюдение над АНС с огромните технически възможности „за записване на разговори, провеждани в Съединените щати, в случай че някой злонамерен реши да го направи“, Алън отговоря: „Смятам, че по принцип е възможно.“

Битката се разразява между изпълнителната власт и Конгреса за достъпа до архивите, свързани с подслушаните от АНС разговори. Включват се и други държавни агенции, както и далекосъобщителните компании. Алън не се явява на следващите заседания, но се явяват добре информирани източници. След подробно проучване на подслушвателните действия на АНС вътрешнопарламентарната комисия излиза с доклад, в който се заявява, че огромната тайнственост около агенцията е „необоснована и параноична“.

Алън се справя с трудностите, но напуска АНС през юли 1977 г.

За кратко е командир — от август 1977 до март 1978 г., а на 1 юли същата година полага клетва като началник-щаб на ВВС на САЩ. Остава на този пост, докато се пенсионира през юни 1982 г.