Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1282)

* Самолети

Самолети за разузнаване се използват още в навечерието на Първата световна война. Първият известен в историята боен полет е разузнавателен и е осъществен на 23 октомври 1911 г.^[1] над Северна Африка по време на военните действия между Италия и Турция за Триполитания и Киренайка (сега части от Либия). Италианците разполагат с няколко остарели самолета, но на тази дата капитан Пиаца с моноплан Валерия XI, прелитайки над Триполи и Азизия, по време на едночасовия си полет съобщава за позициите на турските войски. (9 дни по-късно италианците нанасят първия регистриран бомбен удар от въздуха.)

По време на същата кампания на 24–25 февруари 1912 г. капитан Пиаца отново влиза в историята с първите въздушни снимки на вражески сили. На 19 април колегата му комендант Сулси със самолет P.3 снима с камера първия филм за разположението на врага.

Първа световна война

В началния етап на войната първите стъпки във военното разузнаване са наблюденията на самите пилоти. Впоследствие вторият член от екипажа вече е с фотоапарат. По-късно на задното крило до картечницата се закрепват по-големи камери. След време отдолу на корпуса е бил прорязван специален отвор за фотоапаратурата.

Пилотите и на Антантата (Великобритания, Франция, Италия, Русия, САЩ), и на Централните сили (Германия и Австрия) осъществяват дълги полети за аероснимки, както и за общо разузнаване. Един ефикасно действащ разузнавателен самолет може да достави повече сведения за командването, отколкото неколкостотин, ако не и хиляди кавалеристи. Полетите се извършват обикновено през деня на голяма височина и често се съпровождат от изтребители, които охраняват разузнавателния самолет от евентуална вражеска атака. Снимат се придвижването на вражеските войски, линията на окопите на Западния фронт, а също големи градове и други важни населени пунктове. Специалисти разчитат снимките, разглеждат ги в подробности и за най-малките промени в пейзажа, които биха разкрили движението на врага и дори намеренията му.

В края на войната само германците правят от въздуха по 4000 снимки на ден. ДЕЙВИД КАН — специалист по немско военно разузнаване, отбелязва в книгата „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978): „След 1917 г. и Антантата, и Централните сили толкова се страхували [от въздушното разузнаване], че никой не смеел да променя местоположението на войските през деня.“

Един от най-популярните самолети за въздушно разузнаване през Първата световна война е британският Де Хавиланд D.H.4. Много от тях са били пригодени специално за фоторазузнаване. Най-впечатляващите разузнавателни самолети от това време са руските бомбардировачи Иля Муромец — първите в света 4-моторни бойни самолети. За периода 1915–1917 г. 40 от тях извършват около 440 полета над вражеска територия. По време на всеки полет (за разузнаване или бомбардировки) са били оборудвани със стационарни фотокамери и като краен резултат руското командване получава 7000 въздушни снимки.

Бомбардировачът Иля Муромец спада към самолетите с далечен обсег на действие и затова справедливо може да се приеме за първия в света стратегически разузнавателен самолет. Онези самолети, които събират информация за отбраната, складовете и базите за снабдяване, а също така и за придвижването на войските и корабите на противника на фронтовата линия, извършват ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.

През април 1917 г. Съединените щати влизат във войната — те вече имат опит във въздушната фотография. През 1916 г. в наказателната експедиция на генерал Джон (Блекджек) Пършинг в Мексико се провеждат немалко фоторазузнавателни операции. В хода на операцията за фоторазузнаване и визуални наблюдения участват около 15 двумоторни самолета Джени, построени в заводите Къртис.

Между Първата и Втората световна война много страни бележат напредък в развитието на въздушната фотография. С наближаването на войната в Европа през 1936 г. френските военновъздушни сили започват фоторазузнавателни полети над Западна Германия. През февруари 1939 г. австралийският пилот СИДНИ КОТЪН извършва за френското и британското разузнаване няколко полета за аероснимки над Германия, Италия и Северна Африка, тайно пилотирайки модернизирания 12-А Суперелектра от корпорация Локхийд.

В навечерието на Втората световна война Луфтвафе използва германския пътнически дирижабъл ГРАФ ЦЕПЕЛИН през пролетта на 1939 г. за радиотехническо разузнаване над току-що създадената британска радиолокационна станция. Екипажът има за задача да определи дължината на вълните, на която работят британските радари, и разположението на радиолокационните комплекси. По-късно тези мисии са наречени ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ или радиолокационно наблюдение. Луфтвафе избира дирижаблите, тъй като самолетите по това време не са били пригодени за изпълнение на такива задачи. Граф Цепелин, базиран във Франкфурт, прави първия си наблюдателен полет в края на май 1939 г., но поради проблеми с оборудването не успява да получи необходимите данни. Вторият полет — в началото на август 1939 г., също е неуспешен. Дирижабълът е засечен от британски радар по време на първия му полет, но при втория остава незабелязан. Граф Цепелин обаче го наблюдават хора от земята и когато лондонският вестник Дейли телеграф публикува информацията, немското правителство отрича цепелинът да е напускал Германия и да се е доближавал до бреговете на Англия.

Втора световна война

По време на тази война — от 1939 до 1945 г., всички воюващи страни използват самолети за разузнаване и наблюдение. Отначало с фотокамери се оборудват обикновени бойни самолети, като най-често ги монтират на мястото на картечниците. Особено успешни в наблюдателните мисии за Великобритания са изтребителите СПИТФАЙЪР и 2-моторните МОСКИТО, конструирани специално за фоторазузнаване (вариант PR — за фоторазузнаване и вариант FR за разузнавателни полети и редовни бойни полети). Последните — многофункционални самолети — са известни с възможността си да осъществяват полети на дълги разстояния при висока скорост, която им позволявала лесно да избягат от вражеските изтребители.

Основните германски самолети за тактическо разузнаване са варианти на Me–109 — най-успешния изтребител от началото на войната, 2-моторният Me–110 и изтребителите Me–210. Няколко германски самолета тип бомбардировачи се използват за разузнавателни цели: Ju–86P и Ju–86R извършват успешни снимки от голяма височина. Ju–88 лети през цялата война и на всички фронтове. Първият в света реактивен изтребител AR 234 БЛИЦ (Светкавица) широко се прилага за разузнавателни полети на дълги разстояния през последната година от войната.

Великобритания влиза във войната с малки възможности за въздушно наблюдение и е принудена да разчита на гражданския пилот СИДНИ КОТЪН и самолета му за първите снимки на германски обекти. Но скоро тази роля е прехвърлена на разузнавателните варианти на успешните Спитфайър и Москито.

Американските военновъздушни сили също модифицират някои стандартни бойни самолети за изпълнение на разузнавателни мисии, сред които:

 

ИЗТРЕБИТЕЛИ:

P–38 Лайтнинг (с ново означение F–5)

P–51 Мустанг (F–6)

P–61 Блек уидоу (F–16)

P–80 Шутингстар (F–16)

 

БОМБАРДИРОВАЧИ:

B–24 Либърейтър (F–7)

Москито (F–8)

B–17 Флаинг фортрес (F–9)

B–25 Мичъл (F–10)

B–29 СУПЕРФОРТРЕС (F–13)

A–26 Интрудър (FA–26)

 

Военноморската авиация приспособява за разузнаване бомбардировача PB4Y–1P Либърейтър и изтребителя_ F6F–5P Хелкет_, базиран на самолетоносач.

През войната са създадени малко самолети, специално предназначени за разузнавателни мисии. Това са 2-моторните самолети F–11 и F–12, конструирани от индустриалеца Хауърд Хюз — пионер в авиацията. (Един от опитните образци — XF–11, пилотиран от Хюз, се разбива при изпитателен полет. На тежко ранения Хюз му дават кодеин, към който той се пристрастява. Хюз си пуска мустаци, за да скрие белег от катастрофата.) F–12 Рейнбоу е самолет за дълги полети, с 4 мотора. Построен е само 1 образец.

С времето фоторазузнаването става неделима част от всяка военна операция. Американската Девета военновъздушна ескадрила с база във Великобритания, а по-късно в Западна Европа извършва повече от 600 фоторазузнавателни операции на месец, за да подпомогне пехотата и военновъздушните сили през последната година от войната. Британските самолети също осигуряват фотопокритие на района.

През цялата война и съюзнически, и германски самолети се използват за транспортиране и пускане на АГЕНТИ на вражеска територия. Агентите и провизиите за тях и за партизаните се пускат с парашути на вражеска територия нощем. Понякога самолетите кацат на територията на врага, за да изтеглят агенти или информатори. За изпълнение на тези задачи често са били използвани трофейни самолети, което е облекчавало полета над вражеската територия. Луфтвафе например е разполагало със съветски 4-моторен TB–7 (AHT–42) и няколко американски B–17 Флаинг фортрес и B–24 Либърейтър за тази цел. Освен традиционното (с парашут) спускане германците използват и специални капсули (за трима души), закрепвани под крилете и спускани с парашут на земята. В капсулите освен за агентите е имало достатъчно място и за оборудването им. За изпълнение на подобни задачи германците сформират специално подразделение KG 200 (Kampfgeschwader 200).

Съюзническите военновъздушни сили използват и самолети за откриване на радарните системи на противника. Първата такава операция на САЩ е проведена през есента на 1942 г. в района на Соломоновите острови. Създадената във ВМС на САЩ група с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Каст Майк проджект — 1 използва за електронно разузнаване модифициран вариант на бомбардировач B–17 Флаинг фортрес. Базирана в Еспириту Санто на островите Нови Хебриди, групата извършва 8 мисии с американски и новозеландски екипажи. В кампанията за завладяването на Соломоновите острови и остров Нова Британия Каст Майк използва за електронно разузнаване хидроплани — „летящи лодки“ — PBY–5A Каталина, а в средата на 1944 г. лети до Филипините, за да засече японски радарни станции. За електронно разузнаване на противника ВМС на САЩ също използват модифицирани TBM Авенджър, излитащи от самолетоносачи. Армейската авиация на САЩ започва да изпълнява полети за електронно разузнаване на Алеутските острови, изпращайки там B–24A Либърейтър със задачата да открие японски радарни инсталации. Самолетът извършва 3 мисии от Адак, Аляска, през март 1943 г. Основно преобразуваният B–17F Флаинг фортрес на армейската авиация също извършва мисии за ЕЛРАЗ през май 1943 г. в района на Средиземно море от бази в Северна Африка. (При тези мисии работят заедно с модифицирани британски бомбардировачи Уелингтън.)

Ползата от засичането на вражеските радарни излъчвания не се е разбирала от всички и може би затова командването за югозападната част на Тихия океан в края на 1943 г. премахва специалното оборудване на първите получени B–24, специализирани за електронно разузнаване ЕЛРАЗ, и ги използва като обикновени бомбардировачи. Другите B–24 за ЕЛРАЗ, изпратени през октомври 1943 г., вече са „защитени“ от неподходящо използване и летят по предназначение, включително над Японските острови.

Към края на Втората световна война електронното разузнаване, както и фоторазузнаването са окончателно признати като необходимо условие за водене на военни действия.

Период на Студената война

В следвоенния период самолетите се използват за стратегическо и тактическо наблюдение. Активизирането на американските и британските усилия за въздушно разузнаване се дължат основно на факта, че западните агенти не успяват да проведат успешно шпионските си мисии или загиват при изпълнението им. (До голяма степен това се дължи на ДОНАЛД МАКЛИЙН и ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ.)

Първите ЕЛРАЗ мисии в следвоенната ера са извършени през септември 1946 г., когато широко използваният през войната B–17 е оборудван с електронна апаратура и е изпратен над съветска станция в Арктика. Американските военни са смятали, че базата е създадена с военна цел, но B–17 не засича радарни системи. На следващата година американски C–47 Дакота, прелитайки над Австрия и Източна Германия, е обстрелван от изключително точен противовъздушен огън независимо от гъстата облачност. Притеснени, че в Съветския съюз може да са разработили съвременни радари, ВВС на САЩ оборудват 2 самолета B–17 за разузнавателни мисии в този район. Полетите установяват, че руснаците използват пленени германски радари.

Мисиите по ЕЛРАЗ стават практика за американските въоръжени сили. ВВС (обособени като самостоятелен род войски през 1947 г.) използват модифицирани бомбардировачи B–29 Суперфортрес, а военноморския флот — хидроплани PBM Маринър, модифицирани PB4Y–2 Прайвътиър и модифицирани патрулни самолети Либърейтър.

През юни 1950 г. — в началото на Корейската война, САЩ използват RB–29 за фотографско разузнаване над Северна Корея, а по-късно и турбореактивния самолет RB–45C Торнадо. От есента на 1950 г. и 2-та самолета се ескортират от изтребители, за да ги защитават от китайските прехващачи МиГ–15, които кръжат непрекъснато над Северна Корея. Въпреки че американските разузнавателни самолети са били атакувани, а някои и сериозно повредени, нито един не е бил свален.

През май 1952 г. американските военновъздушни сили извършват 2400 фоторазузнавателни полета, а от април 1952 до март 1953 г. — средно 1792 полета на месец. През март 1953 г. армията получава 64 657 снимки. Военноморският флот също изпълнява фоторазузнавателни мисии, повечето със самолети F2H–1P Банши, които могат да излитат както от самолетоносачи, така и от земни бази.

В началото на Студената война САЩ разработват програма за използването на БАЛОНИ за аероснимки. Освен балони, оборудвани с фотокамери (проект МОБИ ДИК), над СССР се изпращат и няколко балона с оборудване за разкриване на радарни системи (проект Гранд юниън). Носени от вятъра от запад на изток, те трябвало да достигнат западната част на Тихия океан и Аляска. Тези опити се оказват напълно безуспешни. Оборудването не функционирало, контролиращите устройства давали отклонения, самите балони се откривали трудно впоследствие, а много от тях се приземявали в Съветския съюз.

Над Съветския съюз и пограничните райони с Китай се изпращат много самолети. Самолети на американските военновъздушните сили навлизат в съветски арктически райони главно от Аляска. Те са прекратени от президента Труман след избухването на Корейската война през юни 1950 г. Заедно с това за стратегическите анализи и за планирането на евентуални бомбардировки на стратегически обекти възниква необходимостта от информация не от периферните, а от вътрешните райони на СССР. САЩ се обръщат за помощ към Великобритания. И в резултат първият полет дълбоко във вътрешността на Съветския съюз е извършен от американски фоторазузнавателен самолет RB–45 Торнадо с британски отличителни знаци и британски екипажи. Полетите се провеждат нощем. Първите са на 19–20 април 1952 г. от 3 самолета RB–45.Те са засечени от руснаците, които се опитват да ги свалят, но безуспешно. Втората мисия, състояща се от 3 самолета RB–45 с британски екипажи, се осъществява през нощта на 29 срещу 30 април 1954 г.

Британците са помолени да включат новия си самолет Канбера за аероснимки над полигона за изпитания на ракети Капустин яр на Волга. Британците изпълняват тази втора мисия през юли 1953 г. Самолетите са повредени от противовъздушен огън, но въпреки това успяват да се приземят безпроблемно в Иран.

Далекообхватни фотографски мисии, провеждани от голяма височина, за събиране на разузнавателна информация извършват и разузнавателните варианти на тежките стратегически бомбардировачи B–36. Някои от полетите на RB–36 от началото на 50-те години се провеждат напълно умишлено над съветска територия. Заплахата от съветски реактивни изтребители води до „олекотени“ модификации на 10-моторните бомбардировачи — премахнати са защитните им оръдия, както и други елементи от оборудването, теглото им е намалено, за да могат да летят на по-голяма височина. Но тези самолети с екипаж повече от 20 души както преди остават уязвими.

За разузнаване на съветското ракетно развитие САЩ създават високоефективния самолет U–2, който успешно прелита над СССР от 1956 г. до момента, в който един самолет от този тип е свален от съветски противовъздушни ракети на 1 май 1960 г. Всъщност U–2 не е самолет, а моторен планер с фото- и кинокамери и електронна апаратура. Няколко години U–2 е бил изключително ефективен, но пътят му към Съветския съюз е пресечен от руските ракети земя-въздух.

В конструкторското бюро на т.нар. ЗАВОДИ СКУНК на корпорацията Локхийд са разработени самолет A–12 ОКСКАРТ и неговият вариант SR–71 БЛЕКБЪРД. Те са приемници на U–2, създаден от същата фирма. За разлика от U–2 те летят с по-висока скорост, на по-голяма височина и имат на борда усъвършенствани средства за радиолокационна маскировка. И A–12, и SR–71 развиват скорост над 3200 км/ч, имат таван 25,5 км и са оборудвани със специална апаратура за стратегическо разузнаване, макар че никога не са летели над територията, за която са били предназначени — Съветския съюз. A–12, използван за целите на ЦРУ, лети над Северен Виетнам и над Северна Корея през 1967–1968 г. Това е единственото му оперативно приложение. SR–71 на военновъздушните сили лети над Северен Виетнам и Китай през 60-те години и над цели в Близкия изток. A–12 и SR–71 се смятат за най-бързите самолети в света, въпреки че през 80-те години има данни за по-бързи шпионски самолети — АВРОРА. През февруари 1990 г. SR–71 е изтеглен от употреба само 1 година преди Войната в Залива 1991 г. Тогава U–2 и спътниците осигуряват стратегическо разузнаване за Близкия изток.

Така U–2 остава в експлоатация по-дълго, отколкото A–12 и SR–71. За да се спаси програмата по гигантския стратегически бомбардировач B–70 Валкюри, ВВС на САЩ предлагат да се създаде негова конфигурация за разузнаване и нанасяне на удари RS–70 ВАЛКЮРИ. Но построяването на B–70 е неуспешно и не се произвежда нито бомбардировачът, нито разузнавателният вариант. От началото на 60-те години фото- и електронно разузнаване над Съветския съюз извършват спътниците. През 70-те години самолетите продължават да предлагат по-добри филмови кадри, а също и по-своевременно покритие от спътниците (поради времето, необходимо за поемане на филмите). KH–11, изстрелян през декември 1976 г., е първият американски шпионски спътник, който има директна обратна връзка със Земята за предаване на фотоизображения. Той осигурява снимки за земната повърхност няколко часа след като е преминал над набелязаната цел.

Ширококрилият RB–57 също се използва за далекообхватни шпионски мисии. Той е американският вариант на британския бомбардировач Канбера. Интересно е, че Съединените щати дават на Тайван няколко самолета U–2, RB–57 и RF–101 за полети над континентален Китай. Разузнавателната информация се използва и от 2-те правителства.

По-късно британците използват далекообхватните бомбардировачи Велиънт, а след това и Виктър с конфигурации за фоторазузнаване. Няма данни да са извършвали полети над Съветския съюз. Полагат се значителни усилия за ЕЛРАЗ със самолети по периферията на Съветския съюз и Китай. Те излитат от бази в Западна Европа, Северна Африка и Далечния изток. Често летят директно към съветската или китайската граница и се връщат обратно в последния момент. Понякога умишлено проникват зад границата и предизвикат задействането на специалните отбранителни радарни системи, засичайки така разположението и характеристиките им. Военновъздушните сили на САЩ осъществяват повече от 1000 ЕЛРАЗ полета всяка година с RB–47 Стратоджет, с RB–50 Суперфортрес (последният е подобрен B–29), а по-късно и с RC–135 СТРАТОТАНКЕР. Военноморският флот използва P4M–1Q МЪРКЕЙТЪР, P2V НЕПТУН, P3V ОРИОН, EC–121 СУПЕРКОНСТЕЛЕЙШЪН и A3D–2Q СКАЙУОРИЪР, базиран на самолетоносач. Немалко от тези самолети са били атакувани от противникови изтребители, а някои са били свалени (вж. по-нататък).

Много от самолетите за тактическо разузнаване (фотографски и за ЕЛРАЗ) са създадени от ВВС на САЩ. Понякога тактическото и стратегическото разузнаване се припокриват, както това се случва по време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА през октомври 1962 г. Първите разузнавателни сведения за разполагането на съветски стратегически ракети в Куба доставят самолети U–2. ЦРУ провежда наблюдателни полети над Куба с U–2 от 5 август до 7 октомври 1962 г. Стратегическото командване на военновъздушните сили подновява разузнавателните полети с U–2 над Куба на 14 октомври (1 самолет е свален от съветска ракета земя-въздух). Подробностите за наблюдаваните обекти се осигуряват от високолетящия военноморски фотографски самолет F8U–1P КРУСЕЙДЪР, по-късно подпомаган от RF–101 Вуду.

Вездесъщият A3D Скайуориър, излитащ от самолетоносач, въпреки теглото му от 35 т се използва в 2 варианта: за фотографско и за електронно разузнаване. Малко по-малкият A3J Виджилънт, базиран на самолетоносач и развиващ скорост 2216 км/час, осигурява далекообхватна фотография за военноморския флот. Военновъздушните сили използват за електронно наблюдение модифицирания вариант на A3D с означение EB–66, а за фоторазузнаване — вариантите RB–66. (През октомври 1962 г. е проведена стандартизация за класификация на самолетите на различните родове войски на САЩ, като за авиацията в армията, ВВС и военноморския флот е приета единна система. P2V Нептун става P–2, P3V Орион — P–3, WV–2 Уорнинг стар — EC–121, A3D Скайуориър — A–3, A3J–1P Виджилънт — RA–5C, и F8U–1P Крусейдър — RF–8A. Всички разузнавателни самолети получават означение R или Е, като последните включват самолетите за ЕЛРАЗ, за ЕЛЕКТРОННО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ и за радарно наблюдение.)

Повечето от тези самолети се използват по време на Виетнамската война, както и RF–4, невъоръжен фоторазузнавателен вариант на F4H ФАНТОМ — един от най-успешните изтребители, използвани от военновъздушните сили и морските пехотинци. EC–47 на военновъздушните сили, наричан още Гуни бърд (Хищна птица), е използван над джунглите в Южен Виетнам като платформа за откриване на радарни установки. Единственият транспортен самолет, който се доближава до постиженията на C–47, е C–130 Херкулес, също използван за ЕЛРАЗ от САЩ, както и EC–130.

Безпилотни самолети се използват отдавна от американските военни служби като въздушни мишени за учебни стрелби на зенитни и ракетни комплекси на ПВО. През 60-те години на базата на телеуправляемите машини, конструирани от Раян, са създадени безпилотните разузнавателни самолети БЪФАЛО ХЪНТЪР AQM–34. От август 1964 до юни 1975 г. тези самолети извършват 3435 полета за фото- и електронно разузнаване.

Необичайният разузнавателен апарат D–21 е създаден с идеята да бъде изведен на височина от самолети A–12 и SR–71. Вместо това за целта е бил използван стратегическият бомбардировач B–52H, който издига D–21 над континентален Китай. Извършени са 12 подобни полета. Израелците разработват добилата известност разузнавателна сонда Скаут, която е била използвана и за други мисии по време на израелското нападение над Ливан през 1982 г. Тези сонди наподобяват самолетен модел и са снабдени с телевизионни камери с телефотографски лещи. През 1982 г. израелците ги използват, за да откриват сирийски противовъздушни инсталации в Ливан. Сондите Скаут са били пускани и над американски военноморски кораби в бейрутското пристанище — веднъж дори докато министърът на отбрана Каспар Уайнбъргър е бил на кея. Те не са били засечени от американските военни. Американците създават няколко подобни подобрени варианта на израелските сонди, включително модела Пайъниър, използван ефективно по време на Войната в Залива 1991 г. (Вж. ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ С ДИСТАНЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ.)

По време на кратката Война в Залива през януари и февруари 1991 г. се използват много самолети и сонди Пайъниър за разузнаване. U–2 отново е на служба, а така също вече старият RF–4C Фантом и изтребителят F–14 Томкет на военноморския флот. Много полезни за проследяването на иракските сухоземни и въздушни действия са 2-та експериментални E–8 ДЖЕЙСТАРС и E–2C Хоки, E–3 Сентри, EA–3B Скайуориър и електронният самолет EP–3 Орион 1E–2. Британският Торнадо и RF–5E Тайгър II на Саудитска Арабия също се оказват изключително удачни.

Съветската авиация

Тъй като Съветският съюз не разполага с бази в чужбина, от които да извършва полети над САЩ, събирането на разузнавателна информация се извършва със спътници.

Подобно на САЩ Съветският съюз приспособява самолети от типа на бомбардировачите за далекообхватни разузнавателни мисии. Използва предимно Ту–16 БЕДЖЪР и Ту–22 БЛАЙНДЪР със среден радиус на действие и далекообхватните Ми–4 БИЗОН и Ту–20 БЕЪР.

Беджър, Блайндър и Бизон са турбореактивни самолети, а огромният Беър е единственият турбовитлов самолет в света, приет на въоръжение. Елегантният 4-моторен самолет с обратновъртящи се витла се използва както за стратегическо (Беър-E), така и за военноморско разузнаване (Беър-D и F). Беър-D е оборудван със специален канал за видеовръзка, с помощта на която ракетите може да се насочват за атака срещу военните кораби на противника. Обхватът на действие е над 12 000 км, които може да се удължат с презареждане по време на полет. Съветските военноморски самолети Беджър, а след тях и Беър провеждат подробни наблюдателни полети над американски военноморски кораби в открити води още от март 1963 г. Те излитат от бази в Сибир и полетите им стигат понякога до Хавайските острови. Използвайки полетите за тренировка и за разузнаване на американските военноморски сили, съветските самолети (често „съпровождани“ от изтребители на САЩ) започват да се появяват също в района на Атлантика и Средиземно море. Полетите над Средиземноморието се осъществяват от бази в Египет — понякога с египетски екипажи и египетски отличителни знаци.

Първият значителен разузнавателен полет на съветски самолет е през април 1970 г., когато двойка разузнавателни самолети Беър-D излитат от Колския полуостров, прелитат над Северния полюс, спускат се над Норвежко море, след което продължават на юг и се приземяват в Куба. Така без кацане те преодоляват над 8000 км. След неколкодневен престой в Куба самолетите Беър се завръщат в родината си. В края на април друга двойка Беър отлита за Куба, а трета двойка извършва полета през май 1970 г., като създава редовно трасе за подобни операции. През 80-те години тези полети стават регулярни. Беър лети винаги по двойки, до 1983 г. — Беър-D, а след това — и Беър-F.

До края на Студената война самолетите Беър извършват общо наблюдение и ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ край бреговете на Северна Америка на 200–250 мили (320 — 400 км) от брега.

(През 1973 г. двойка самолети Беър лети до Конакри, Гвинея. Няколко пъти — изглежда, от Куба и от Конакри, се изпълняват координирани разузнавателни полети над южната и централната част на Атлантика. Съветските самолети престават да излитат от Конакри през 1977 г. и обичайният маршрут за Беър D се променя — използват се летища в Луанда, Ангола. Тези полети пресичат Атлантическия океан между Куба и Ангола.)

По време на Студената война Съветският съюз разработва няколко типа специализирани самолети за стратегическо разузнаване. Най-яркият представител на този клас е стратегическият разузнавателен самолет RSR, който в действителност нито веднъж не се издига във въздуха. Проектът е приет през 1953 г., когато започва и работата по американския U–2. Но замисълът на съветските конструктори е значително по-амбициозен: да създадат самолет, способен да развива скорост 2960 км/ ч и да е с таван на полета 33,3 км. Американският самолет е предвиден за скорост, близка до звука, и таван 23,3 км. Проектът на RSR бил толкова радикален и фантастичен, че се наложило да бъде създаден промеждутъчен модел, какъвто е NM–1, произведен 1959 или 1960 г. Но NM–1 показва много недостатъци (леснообяснимо, като се има предвид революционният конструкторски замисъл) и изпълнението на програмата е преустановено. Подобен на американския U–2 като замисъл и принцип на работа е М–17 МИСТИК, разработен от конструкторското бюро на Мясишчев. Той влиза в експлоатация в началото на 80-те години. Лети на над 23,3 км височина и като U–2 е бавен — развива скорост едва 750 км/ч. И накрая, както своят американски аналог съветския самолет освен разузнавателни извършва и научноизследователски полети.

Руснаците имат и няколко модифицирани самолета тип изтребители за тактическо разузнаване. 2 от тях са особено важни в конфронтацията между Изтока и Запада — Як–25R МЕНДРЕЙК и ЯК–28 Флашлайт-D. И двата са създадени от дизайнерското бюро на Яковлев. Мендрейк е за стратегическо разузнаване — лети независимо от атмосферните условия. Таванът му е 23,3 км. Що се касае до разузнавателния Як–25R, взет на въоръжение през 1959 г., всички или поне повечето специалисти са убедени, че е създаден на базата на изтребителя Як–25. Извършил е няколко наблюдателни полета над Китай. По модела на ЯК–25 е създаден и тактическият бомбардировач (и за тактическо разузнаване) Як–28. Широко е използван Як–28R Бруър-D, който навлиза в експлоатация през 1969 г. Апаратурата за електронно проследяване е монтирана в бомбеното гнездо, а няколкото камери — в носовата част.

Най-ефикасният съветски разузнавателен самолет е модификацията на щурмовия Су–24 Фенсър, който все още се използва.

Шпионски операции в Близкия изток

Освен стратегическото въздушно разузнаване, което американските и британските самолети извършват над Съветския съюз и съветските — над Великобритания и по периферията на САЩ, по време на Студената война 3-те страни провеждат разузнавателни наблюдения над Израел и арабските страни. През 1948–1949 г. — по време на Израелската война за независимост, британски и египетски самолети излитат от Египет и извършват разузнаване над израелска територия. През лятото и есента на 1948 г. самолети Москито осъществяват няколко наблюдателни полета над израелска територия на 10 км височина. Те летят необезпокоявано, тъй като израелските изтребители не могат да достигнат този таван достатъчно бързо, за да ги преследват. Все пак неопитните израелски военновъздушни сили свалят Москито на 20 ноември 1948 г. и няколко самолета Спитфайър по време на шпионски полети през 1949 г. (Вж. СВАЛЕНИ САМОЛЕТИ.)

През следващите години американски и съветски разузнавателни самолети често извършват наблюдателни полети над Израел. Американците използват U–2, а руснаците — осъвременени МиГ, които излитат от Египет. Израелски пилоти свалят няколко МиГ-а, управлявани от руснаци. На 19 юли 1963 г. двойка израелски изтребители Мираж дават предупредителни изстрели и принуждават американски RB–57A Канбера да се приземи на летище Лод (по-късно „Бен Гурион“).

Израелците на свой ред използват самолети Метеор, оборудвани с камери, а по-късно Мираж и RF–4 Фантом за разузнаване на определени цели в съседните арабски страни.

Тактическо разузнаване и разузнаване на бойното поле

За събиране на фотовизуална и електронна информация армиите на някои страни водят тактическо бойно разузнаване, използвайки за тази цел както самолети, така и вертолети. Що се отнася до самолетите, всички (с изключение на специално отбелязаните в тази статия) са модификации на обикновените бойни самолети.

Електронното бойно разузнаване включва събиране на информация за средствата за комуникации на противника и за неговите тактически радари. В днешно време САЩ имат на въоръжение за тази цел самолети RV–1 Мохоук и RC–12 Суперкинг еър, а също вертолета EH–60 Блекхоук. (Вж. ГАРДРЕЙЛ.)