Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Кеърнкрос, Джон (1913–1995)

Британски поданик, работил в полза на Съветския съюз — един от ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Понякога е наричан „петият“. Останалите са ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, ГАЙ БЪРДЖИС, ДОНАЛД МАКЛИЙН и АНТЪНИ БЛЪНТ.

Кеърнкрос става член на британската комунистическа партия като студент в Кеймбридж, но съветските му АГЕНТУРИСТИ му препоръчват да се оттегли от партията и да кандидатства за работа в Министерството на външните работи. Той работи в ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ в ПАРК БЛЕЧЛИ, в МИ–6 и в Министерството на финансите.

Шотландецът Кеърнкрос е едно от 8-те деца на железар и учителка. Той не принадлежи към привилегированата класа както другите шпиони от Кеймбридж. Но той има много по-широко общо образование в сравнение с тях. След обучението си в университета в Глазгоу защитава научна степен по немски и френски език в Сорбоната. След това получава стипендия в Кеймбридж и продължава да учи съвременни езици.

През 1936 г. Кеърнкрос показва безпрецедентно високи резултати на изпитите и за вътрешното разузнаване, и в Министерството на външните работи и започва работа в Министерството на външните работи. Известно време работи с Маклийн в Централния отдел (Белгия, Германия и Франция).

Началото на шпионската му дейност е от 1939 г. Тогава предава информация на Бърджис за британските политици, най-вече за отношението им към нацистка Германия, което е от изключителен интерес за Съветския съюз, подписал на 23 август 1939 г. пакт за ненападение с Германия. През 1940 г. Кеърнкрос става личен секретар на лорд МОРИС ХАНКИ — министъра, който отговаря за РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ.

Ханки напуска правителството и Кеърнкрос получава назначение в ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ. Прехваната информация и разшифрования материал от операция УЛТРА той предава на агентуриста на НКВД. По-късно през войната е преместен в МИ–6 и работи в един отдел с Филби. След войната започва работа в Министерството на финансите.

Когато през 1951 г. Бърджис и Маклийн бягат в Съветския съюз, материали на Министерството на финансите с почерка на Кеърнкрос са открити в жилището на Бърджис. При разпита, проведен от „ловци на шпиони“, Кеърнкрос отрича, че е шпионин, но е уволнен без право на пенсия и напуска страната. След това работи по проекти на ООН за икономическото развитие в Африка и Далечния изток. Известно време изнася лекции в американски университети. Превежда няколко френски класически творби на английски и е смятан за специалист по Молиер.

През 1964 г. по време на разпита Блънт, след като е получил имунитет, споменава Кеърнкрос като съветски шпионин и Кеърнкрос прави пълно признание пред МИ–5. Срещу него не е образувано следствие, тъй като властите смятат, че шпионската му дейност не е оказала голяма вреда и че всичко се е случило твърде отдавна.

Съветски изменници обаче по-късно съобщават на следователите, че Кеърнкрос е важен шпионин, предал „буквално тонове документи“ на руснаците. Кеърнкрос — с КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Карелиан — е бил ценен, докато е работил в Парк Блечли. Един от агентуристите му — ЮРИЙ МОДИН, пише, че докато е бил в Блечли, Кеърнкрос е предал подробности за германския нов танк Тигър и за базите на германските военновъздушни бази в окупираните територии на Съветския съюз, както и плановете за крупното германско настъпление през пролетта на 1943 г., попаднали в ръцете на съюзниците благодарение на британските дешифровчици. Съветското правителство го награждава с орден Червено знаме за работата му.

Кеърнкрос твърди по-късно, че информацията му за разположението на германските армейски части е помогнала на Червената армия да спечели решаващата битка при Курск през лятото на 1943 г. и че е помогнал на Съветския съюз, който през Втората световна война е бил съюзник и от който западните съюзници несправедливо са скривали важна информация. Освен това той отрича, че е извършвал шпионска дейност по време на Студената война.

След повече от 40 години в изгнание Кеърнкрос се завръща във Великобритания през 1995 г. и се оженва за приятелката си от последните години — американската оперна певица Гейл Бринкерхоф. Той довършва мемоарите си и след 2 инфаркта умира същата година.

shpionazh-34.jpgДжон Кеърнкрос