Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1111)

Поляков, Дмитрий (?–1986)

Сътрудник на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, който в продължение на 18 години е бил агент на Съединените щати. Смята се за най-високопоставения офицер от ГРУ, шпионирал за Запада.

Поляков е полковник от ГРУ под ПРИКРИТИЕТО на член на съветската мисия в ООН. През ноември 1961 г. съобщава на служител от ФБР, че желае да се срещне с командващия Първа американска армия, чиято щабквартира е на остров Гавърнър близо до Манхатън. Командващият изпраща покана на Поляков за коктейл. Поляков желае американският генерал да му помогне да се свърже с ФБР. На следващата среща той е представен на агент на бюрото, който се представя като сътрудник на ЦРУ.

Сътрудничеството на Поляков с ФБР води началото си от януари 1962 г. Във ФБР му дават КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ ЦИЛИНДЪР. Той лично е подготвял прехвърлянето на много съветски НЕЛЕГАЛИ (агенти, приели чужда самоличност) в Съединените щати и по времето, когато става агент на ФБР, познава всички. Той предава конкретно КАРЛО ТУОМИ и АЛЕКСАНДЪР СОКОЛОВ. Смята се също, че благодарение именно на него ФБР успява да уличи в шпионска дейност свързочника старшина НЕЛСЪН ДРЪМЪНД, офицера от армията УИЛЯМ УЕЙЛЪН, както и ХЪРБЪРТ БОКЕНХОПТ и ДЖАК ДЪНЛЪП. Твърди се, че той е предал и завербувания британски агент ФРАНК БОСАРД.

Доколкото е известно, Поляков е работил за западните специални служби от ненавист към съветската система. Той е приемал подаръци, но не е вземал пари.

След завръщането си в Москва през май 1962 г. Поляков, както и преди, си остава ценен ИЗТОЧНИК на информация за ЦРУ. ФБР се опитва да поддържа контакт с него, пускайки обяви в колоната за лични съобщения в Ню Йорк таймс. Условните съобщения, давани с помощта на обикновен шрифт, са адресирани до Доналд Ф. и всъщност представляват указания за поредния сеанс на тайникова връзка в Москва.

През ноември 1965 г. Поляков е назначен в Рангун, Бирма, като военен АТАШЕ. Там установява връзка със сътрудник на ФБР, а на началниците си обяснява срещите си с него като опит да вербува американеца. По-късно Цилиндър работи в Москва, а през 1973 г. — в Индия (също военен аташе) и през цялото това време продължава редовно да предава секретна информация на Запада.

През 1979 г. Поляков получава звание генерал-лейтенант. Дейвид Уайс пише в книгата си „Нощен скитник“ („Nightmover“, 1995), че Поляков „с годините получава още по-голям достъп до строго секретни документи и предава изключително ценна информация, в това число за съветските стратегически ракети, противотанковите установки, ядрената стратегия, химичните, бактериологичните и отровните вещества, а също и сведения за гражданската отбрана“.

Поляков, както и много други американски тайни агенти и източници, предава сътрудника на управлението по контраразузнаване на ЦРУ ОЛДРИЧ ЕЙМС. Поляков е арестуван от КГБ не дълго след като Еймс започва кариерата си на съветски агент. Разстрелян е през 1986 г.

Без да бъде споменато името на Поляков, през януари 1990 г. вестник Правда помества очерк за американски шпионин с псевдоним Доналд, подчертавайки, че заема „висок пост“ в СССР. Разказвайки за Доналд, журналистът явно е излагал кариерата на Поляков с някои отклонения. Така например в очерка се казва, че Доналд е заловен и разстрелян неотдавна, а западните служби са убедени, че Поляков е екзекутиран през 1986 г. „Тъй като е имал достъп до много държавни тайни — пише вестник Правда, — Доналд е предавал всичко, което е представлявало интерес за американските разузнавателни служби.“ Правда не изброява издадените държавни тайни.

ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на контраразузнаването на ЦРУ, смята, че Цилиндър и ФЕДОРА (Мека шапка) — друг източник на ФБР, са ДВОЙНИ АГЕНТИ. Енгълтън упорито отстоява мнението, че и двамата са работили за руснаците, имайки за задача да дискредитират истинския съветски изменник АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН. Енгълтън не успява да подкрепи с факти своето предположение, но все пак настоява, че руснаците отчаяно са се стремили да затворят устата на Голицин, който отваря очите на американците за съществуването на неоткрит съветски агент в ЦРУ. През 80-те години УИЛЯМ КЕЙСИ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, започва свое разследване и стига до извода, че Цилиндър честно е работил за Запада.

Критиците обаче не се успокояват. Те продължават да твърдят, че Поляков е двоен агент, и като аргумент привеждат това, че някои сведения за тактико-техническите характеристики на съветските ядрени ракети са неверни. И като резултат американците, повярвали на тяхната свръхсекретност (а от такова нещо и помен няма), започват да работят за сключването на американско-съветско споразумение за ограничаване на въоръженията.

Вестник Правда пише, че Доналд започва да работи за ФБР в Ню Йорк през 1961 г. и че от ФБР са се свързвали с него чрез лични обяви в Ню Йорк таймс, адресирани до Доналд Ф. „Чичо Чарлс и леля Сара са добре“, се казва в обявата, която се появява на всеки 10 дни през 1964 г. Когато Доналд е заловен, съобщава Правда, той е казал: „Свикнал съм да се движа по острието на бръснача и не мога да си представя да водя друг живот. Чувствах, че КГБ е по петите ми, но анализирах спокойно своите действия и не намирайки никакви слабости, се успокоявах.“

Специалистите от американското разузнаване смятат, че историята, публикувана в Правда за Доналд, е вдъхновена от желанието да бъде изграден по-убедителен и достоен за уважение образ на КГБ. В статията се твърди, че КГБ е разкрил около 30 шпиони като Доналд от средата на 80-те години. Много от тях вероятно са предадени от Еймс.

Арестът на Дмитрий Поляков