Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (832)

Марлоу, Кристофър (1564–1593)

Английски поет и драматург, работил като шпионин за сър ФРАНСИС УОЛСИНГАМ — дипломат от XVI в. и супершпионин на кралица Елизабет I.

Син на обущар, Марлоу е вербуван като студент в Кеймбридж, много години удобно място за НАВОДЧИЦИ (вж. ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ). През февруари 1587 г. той внезапно напуска Кеймбридж. Представяйки се за симпатизант на католиците, пътува до Реймс, за да се присъедини към католическите заговорници, които действат срещу Елизабет I. През юли се завръща в Кеймбридж, но е посрещнат враждебно — обвинен е в самоволно напускане на университета и в посещаване на семинара на йезуитите в Реймс, където уж критикувал утвърждаващото се тогава протестантство в Англия. Марлоу е спасен от изключване с писмо на Тайния съвет на кралицата, в което се казва, че студентът е „действал за благото на страната“ и не е престъпвал прага на католическия семинар в Реймс.

Твърде малко е известно за дейността му като шпионин на Уолсингам. Марлоу се прославя с блестящите си литературни творби. Въпреки това има доказателства, че животът му на шпионин е продължил. Дори и смъртта му пази тайните на професията, на която се е бил посветил. Прободен е с нож в гърба — по време на пиянска свада в един хан в Депфърд, на 30 май 1593 г. Убиецът му — Инграм Фрайзър, твърди, че Марлоу е извадил кама и той я е отнел, докато двамата спорели за сметката, Фрайзър е оправдан месец по-късно.

Напълно необяснимо си остава присъствието на Робърт Поли в една от стаите на горния етаж на хана. Поли е известен шпионин на Уолсингам, който е бил управител на лейди Сидни — дъщеря на Уолсингам и ключова фигура в шпионската му дейност. Информаторите вече са били подготвили доказателства, че Марлоу уж бил участвал в държавна измяна. Дали Марлоу е бил убит — вероятно по заповед на Уолсингам — поради склонността му да бъде откровен и напълно неприкрит в разговорите? Или може би е участвал в шпионска операция, която се е провалила?