Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (473)

Ежов, Николай (1895–1940)

Комисар на съветското Министерство на вътрешните работи (НКВД) през 1935–1938 г.; за кратко — ръководител на съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (ГРУ) през 1938 г. Това е периодът на Сталиновите чистки, или „големия терор“, по време на който е нанесен страшен удар върху ръководството на Червената армия, НКВД и други държавни и недържавни институции в СССР.

Ежов влиза в редовете на комунистическата партия през 1917 г. „Дребен служител, който се присъединява към болшевиките, когато става ясно, че са победили“ — пише ВИКТОР СУВОРОВ в книгата „В средите на съветското военно разузнаване“ („Inside Soviet Military Intelligence“, 1984). Ежов, наричан от враговете и от някои от колегите му „кръвожадното джудже“, е висок около 1,55 м. До 1927 г. заема незначителни провинциални партийни постове. След това е изтеглен в Москва и през 1935 г. е избран за член на секретариата на комунистическата партия по въпросите на НКВД. На 26 септември 1936 г. е назначен за комисар на вътрешните работи (НКВД) и генерален комисар на Държавна сигурност. С него в НКВД постъпват и около 300 лично предани нему служители. На следващата година Ежов става кандидат-член на политбюро. Всичко започва като чистка в личния състав на НКВД, а след това се пренася в армията и в други институции, включително в комунистическата партия. Стотици хиляди правителствени и партийни дейци и служители са арестувани и екзекутирани или хвърлени в затвора. Твърди се, че Ежов сам е застрелял някои от задържаните.

На 18 март 1937 г. той заклеймява предшественика си ГЕНРИХ ЯГОДА като шеф на царската полиция, измамник и крадец. На 3 април 1937 г. Ягода е арестуван, а бившите заместници и ръководители на отдели на Ягода са информирани, че централният комитет настоява те лично да разследват политическата лоялност на местните партийни дейци в страната. Те покорно напускат Москва, но никога не пристигат по местоназначенията си. На всяка първа гара ги арестуват главорезите на Ежов, връщат ги в Москва с автомобили и ги хвърлят в затвора. Следват масови арести и екзекуции на последователите на Ягода — най-малко 3000 офицери, които не са се самоубили. Ежов създава „мобилни отряди“, за да убие комунистите, които живеят извън Съветския съюз. Той носи отговорността за чистките в Украйна и за убийствата на чуждестранни комунисти, които живеят в Съветския съюз.

Изменникът от КГБ Олег Гордиевски по-късно разказва за Ежов в книгата си „КГБ“ („KGB“, 1990):

Той проявява особен интерес към методите за изтръгване на признания от тези затворници, които са оказали най-голяма съпротива, и винаги пита извършващите разпита „коя според тях е последната сламка, която ще счупи врата на затворника“. Ежов се чувства особено горд, че е довел стар твърд болшевик до сълзи, заплашвайки децата му. Един от палачите в НКВД, наблюдавал задоволството на Ежов, по-късно казва: „През целия си живот не бях виждал по-голям инквизитор от Ежов. Той вършеше всичко това с удоволствие.“

След чистките в съветския Генерален щаб и сред служителите на ГРУ през 1938 г. той поема контрола над ГРУ — вероятно през юни същата година. Тъй като запазва постовете си в Държавна сигурност, Ежов създава монопол над разузнаването в Съветския съюз.

Това е прекалено много власт в ръцете на един човек, а Сталин не може да допусне такова нещо. През декември 1938 г. Ежов е освободен от всичките му постове, с изключение на поста комисар на водния транспорт. Арестуван е, изглежда, през януари 1939 г., а по-късно — екзекутиран. Подробности за съдбата му не са известни. Според някои сведения е застрелян през април 1940 г. Други твърдят, че е кастриран и изгорен жив в санаториума на НКВД в Суканово, близо до Москва — вероятно на 4 юни 1940 г. ИВАН СЕРОВ — бъдещ председател на КГБ, а също и ръководител на ГРУ, много вероятно е имал директен принос в екзекуцията на Ежов.

Американският историк на разузнаването Джон Дзиак пише в книгата „Чекисти, история на КГБ“ („Chekisty: A History of the KGB“, 1988): „Съдбата му не е оповестена официално, но слуховете за кончината му са екзекуция, самоубийство, лудост или че е бил убит от съкилийника му. Много малка е вероятността Сталин да го е оставил жив.“

Николай Ежов