Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Следствена служба на Министерството на отбраната (ССМО)

Организация в състава на американското военно ведомство, което се занимава със служебни и дисциплинарни разследвания. Проверка в ССМО преминават военнослужещи и специалисти — цивилни граждани в Министерството на отбраната, а също и кандидати за работа в отбранителната промишленост и във фирми, които работят с държавни секретни материали.

ССМО е създадена на 1 януари 1972 г. като отделна агенция, която пряко е подчинена на министъра на отбраната. ССМО проверява служители, които имат ДОСТЪП до секретни материали в предприятия и други места, включени във веригата на военнопромишления комплекс. ССМО отговаря и за правилата на засекретяването на документи и други материали, използвани от хора, които работят в отбранителната промишленост.

Основната задача на ССМО е разглеждането на молби за достъп до секретни материали. След няколко случая на изтичане на информация от служители в производството американският Сенат разследва ССМО за периода 1980–1984 г. През тези години ССМО е извършила проверка на 138 252 души. Отхвърлени са само 118 молби — невероятен достъп от 99,91 на сто.

Като реакция на доклада сенаторът Сам Нън — водещ капацитет по въпросите на сигурността, казва: „Струва ми се, че практически всички кандидати са надеждни и че всеки един от тях има безупречна характеристика или по-скоро системата ни е нискоефективна и неспособна да пресее хората, които не трябва да имат достъп до секретна информация.“

ПРОУЧВАНЕТО НА БЛАГОНАДЕЖДНОСТТА от ССМО се изпълнява или от следователи на ССМО, или от наети частни детективи. Случаите на пропуски от страна на ССМО не са един и два. Например ДЖОНАТАН ДЖЕЙ ПОЛАРД е излъгал за предишното си назначение и образователния ценз, а слабостите на КРИСТОФЪР БОЙС не са забелязани.

УИЛЯМ БЕЛ — служител във военновъздушната корпорация Хюз, който е предавал секретна информация, признава след арестуването му, че е демонстрирал „всички признаци, всички класически причини“ на шпионин: финансови проблеми, които изненадващо бързо са изместени от необяснимо откъде добито богатство; разочарование от работата; открити връзки с представител от комунистическа държава. Но никой в Хюз или от ССМО не е реагирал на шпионската му дейност. Неговият СТРОГО СЕКРЕТЕН достъп се запазва в продължение на 28 години. Разкрит е едва когато е посочен от ИЗМЕННИК.