Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1725)

Хомосексуалисти

Както сексуалните, така и хомосексуалните влечения често активно се използват за разузнавателни цели. Хомосексуалните наклонности на някои британски сътрудници на специалните служби играят решаваща роля в съдбата им — страх от шантаж или принуда да работят за противника. И едва по-късно (80-те и 90-те години), когато общественото съзнание става по-търпимо към такива неща, хомосексуалността отчасти губи своите предимства в очите на вербовчиците и професионалните шантажисти. И все пак още действа. Така през 1980 г., след като го уличават в хомосексуализъм, МОРИС ОЛДФИЙЛД — бивш генерален директор на МИ–6, подава оставка от поста пълномощник по въпросите на разузнаването и сигурността в Северна Ирландия. И това е само един случай от много други.

Хомосексуалисти са вербувани за тайни АГЕНТИ под заплахата, че ще се даде гласност на хомосексуалната им ориентация. Високопоставеният сътрудник на австрийското разузнаване е една от тези жертви в началото на XX в. Руски сътрудници на специалните служби, които знаят, че Редл е хомосексуалист, му предлагат както млади мъже, така и пари и го изнудват да шпионира за Русия. През 1937 г. един американски чиновник от канцеларията на военния АТАШЕ от американското посолство в Москва докладва, че агенти на НКВД са го снимали, докато е извършвал хомосексуален акт, и са му дали срок от 72 часа, за да им предаде американските военни КОДОВЕ и ШИФРИ. Чиновникът незабавно е върнат в САЩ.

В хода на разследване на ФБР в същото посолство по друг повод са открити още двама хомосексуалисти сред сътрудниците на мисията. В отчета на един от следователите на ФБР се казва, че „Москва е най-неподходящото място за назначения на такива хора, тъй като… сексуалното им поведение… може лесно да бъде използвано, за да се изтръгне поверителна информация от тях“. В отчета се препоръчва в Москва да се изпращат само семейни двойки.

През Втората световна война, точно когато АЛЪН ДЪЛЕС става европейски резидент на американското УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ със седалище в Берн, до неговите колеги стига информация за съществуването на някаква група хомосексуалисти от висшето общество, които е възможно да бъдат използвани. „Но такова беше времето, че решават да не посвещават Дълес в това дело“, пише Питър Гроус в „Джентълменът шпионин“ („Gentleman Spy“, 1994). Сътрудникът на УСС, който узнава за хомосексуалната група, е сметнал, че Дълес „не може да вникне в същността на това необичайно увлечение“. По думите на Гроус Дълес наистина не разбира самата същност на хомосексуалността. Когато Дълес узнава, че хомосексуализмът се преследва от закона в нацистка Германия, и се налага да даде обяснение, той пита какво е това. Хомосексуалното поведение е противоречало и на английските закони.

Великолепният декодировчик АЛЪН ТЮРИНГ се самоубива през 1954 г., след като е бил обвинен в хомосексуализъм.

Връзки между тайното сексуално поведение и шпионажа има в изобилие: ГАЙ БЪРДЖИС и АНТЪНИ БЛЪНТ от ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ са хомосексуалисти, а друг член на петорката — ДОНАЛД МАКЛИЙН, е бисексуален и често има хомосексуални връзки. И тримата са били членове на тайното общество Апостолите. Ето какво пише Андрю Синклер в книгата „Червено и синьо“ („The Red and the Blue“, 1986):

Силният елемент на хомосексуализъм, свързващ Апостолите, служеше и за опора на клетвата им за секретност и ги отделяше още повече от обикновеното общество. Да си открит хомосексуалист, означаваше да съсипеш кариерата си и да се изложиш на риска от съдебно преследване и затвор… Хомосексуалната ориентация само още по-силно сплотявала редиците на тези марксисти, принудени да живеят тайно и постоянно да мамят заобикалящия ги свят.

… В своята слепота те предпочитат да не забелязват, че в Сталинова Русия хомосексуалистите дори са по-жестоко преследвани, отколкото в Англия.

Сержантът от американската армия ДЖЕЙМС МИНТКЕНБО е вербуван като шпионин за КГБ в Германия през 50-те години от друг военнослужещ шпионин. Минткенбо е хомосексуалист „и този факт“, се казва в служебен доклад по случая, „интересува агентуристите на КГБ, тъй като хомосексуалността често се отхвърля от обществото и човек се чувства изолиран. Подобен човек може да потърси начин за отмъщение срещу обществото, което го е поставило в подобно неизгодно положение“. Изнудването е оръжие, използвано от съветското разузнаване, за да бъде вербуван за шпионин ДЖОН ВАСЪЛ — чиновник в британското Адмиралтейство. Споменът на съветски изменник, че шпионин в Адмиралтейството е „хомосексуалист“, води до арестуването на Васъл през 1962 г.

След като оперативните работници на КГБ от НАБЛЮДЕНИЕТО засичат, че френски дипломат се интересува от съветския капитан от охраната на посолството, на капитана му е наредено да откликне на вниманието. Събирайки достатъчно компрометиращи снимки, чекистите ги показват на дипломата, надявайки се по пътя на шантажа да го принудят да им сътрудничи. Хомосексуалните предпочитания на дипломата обаче са известни на началниците му и той само се усмихва и благодари на КГБ за снимките.

През 1960 г. хомосексуалистите УИЛЯМ МАРТИН и БЪРНЪН МИЧЪЛ — двама специалисти по КРИПТОГРАФИЯ в американската АНС, емигрират в Съветския съюз, като заявяват, че са напуснали АНС, тъй като не одобряват американските методи за събиране на разузнавателна информация. Нищо не сочи да са били изнудвани и затова да са избягали. Но извършеното от тях предателство принуждава АНС да издири останалите хомосексуалисти в агенцията. Десетки служители са уволнени или принудени да подадат оставка, тъй като са заподозрени като хомосексуалисти.

Двадесет години по-късно, както разказва ДЖЕЙМС БАМФОРД в „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982), АНС отново уволнява един от сътрудниците си хомосексуалисти. Той се съветва с адвокат и АНС се съгласява да го остави на работа, ако каже на семейството си, че е хомосексуалист, и се съгласи да докладва в АНС „за всички опити да бъде шантажиран или да му бъде оказван натиск поради сексуалните му предпочитания…“. При подобен случай през 1982 г. един служител си признава, че е имал хомосексуални взаимоотношения, докато е бил в отпуск в чужбина. Това води до уволнението му не заради сексуалните му предпочитания, както твърди АНС, а поради „безразборността на връзките му, която води след себе си заплаха за сигурността“.

ЕДГАР ХУВЪР — директор на ФБР в продължение на 48 години, е вманиачен на тема доклади за хомосексуалност — независимо дали за него или за други видни американци. За биографията на Хувър „Шефът“ („The Boss“, 1988) двамата автори Ейтън Тиохарис и Джон Стюърт Кокс получават на базата на Закона за свобода на информацията достъп до официалните и поверителните досиета на Хувър, които са пълни с препратки за хомосексуализма на „видни личности“. В един доклад се твърди, че [името и титлата не се споменават] „беше хомосексуалист, а комунистите използваха този факт, за да изнудват [името е пропуснато] и да поставят други комунисти в състава на [названието на службата е пропуснато]. По време на интервюта е получена информация, която свързва [името е пропуснато] с [името е пропуснато] като хомосексуалисти“. Друго досие съдържа „лични и биографични данни, които се отнасят до… предполагаеми хомосексуални тенденции“.

Известно е, че заедно със службата на армейското разузнаване ФБР е подготвило и още една папка (647 страници) за членовете на Конгреса и за други видни личности, но авторите не са получили достъп до тези материали. А между другото в анотацията за материалите в папката се позовават на признанието на „[името е пропуснато], че е хомосексуалист, че доверява на информатор на военните, че бившият конгресмен [името е пропуснато] и други видни личности са замесени в хомосексуални отношения“.

През август 1995 г. за обичайна проверка на лицата с ДОСТЪП до секретна информация президентът Клинтън подписва заповед, с която се забранява отказът на подобен достъп на хомосексуалисти единствено поради сексуалните им предпочитания. В заповедта се казва, че тестът за достъп ще зависи от това, дали човекът ще прояви „последователност при запазване интересите на Съединените щати в областта на безопасността“.