Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Астор, Уилям Винсънт (1891–1959)

Дългогодишен приятел и финансов поддръжник на президента Рузвелт, който го назначава през 1941 г. за координатор на американските разузнавателни действия в чужбина. През Първата световна война служи като мичман втори ранг във ВМС на САЩ и участва в бойните действия в Европа.

През 1927 г. основава заедно с КЪРМИТ РУЗВЕЛТ тайно общество, известно като СТАЯТА. Други влиятелни личности, които участват в Стаята, са банкерът Уинтроп Олдрич и чиновникът от дипломатическите служби Дейвид Брус. Само неколцина от членовете имат опит в разузнаването.

През 30-те години той често разхожда Рузвелт с яхтата си Нурмахал. Известно е, че с президента са обсъждали въпроси, свързани с разузнаването, в присъствието на Кърмит Рузвелт и на видни банкери и литератори. Като РАЗУЗНАВАЧ запасняк от флота Астор изпълнява не особено важни задачи. Той редовно предава на президента Рузвелт информация, събирана по време на обиколките му с яхта из Карибския басейн и района на Панамския канал.

В книгата си „Служебен конфликт“ („Conflict of Duty“, 1983) историкът Джефри Доруорт описва отношението на разузнавателните служби от 30-те години към Астор: „Малко наивен, но ентусиазиран и ценен информатор доброволец.“ През 1938 г. той обикаля с яхта островите в централната част на Тихия океан и осигурява информация за пристанища, летища и други военни обекти. „Събирането на информация по време на пътуването ни се оказа интересно, любопитно и, надявам се, полезно“, пише Астор в телеграма до президента.

Когато през септември 1939 г. в Европа пламва Втората световна война, Стаята променя името си на Клуб и заема по-активна позиция — директно предава разузнавателните сведения на Рузвелт. Олдрич осигурява информация за японските търговски и финансови сделки със Съветския съюз посредством организацията под прикритие АМТОРГ. Астор е в борда на директорите на Западния съюз и предоставя прехванати чужди телеграми. Банкерите членове на Клуба оказват особено ценна помощ. Арнолд казва на президента: „Шпионажът и саботажите искат пари, а на определен етап това трябва да мине през банката.“

Астор участва в много квазиразузнавателни дейности и по негова молба на 26 юни 1940 г. Рузвелт дава съвет на главнокомандващия военноморските операции адмирал Харолд Старк:

Просто исках да те уведомя, че помолих [Астор] да координира разузнаването в района на Ню Йорк, и, разбира се, искам да му се оказва пълна подкрепа. Освен това бих искал… да се обърне особено внимание на препоръките му при подбора на кандидати, тъй като добре познава хората и работата в разузнаването.

В началото на следващата година Астор обядва с Рузвелт и новоназначения ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ДВМР) капитан I ранг Алън Кърк. Разговорът се насочва към предстоящото назначение на Астор като координатор на разузнаването за района на Ню Йорк. Предоставя му се достъп върху разузнавателната дейност на армията и флота, а също и на ФБР.

Астор няколко месеца изпълнява задълженията си, упоменати в писмо от 19 март 1941 г., което е изготвено от военноморското разузнаване и одобрено от Рузвелт. Той се захваща с изпълнението на секретна дейност — опитва се да координира американското разузнаване в района на метрополиса.

Срещу новия пост на Астор се надига опозиция от страна на ръководителите на военното разузнаване и директора на ФБР ЕДГАР ХУВЪР. Освен това Рузвелт има и друг любим разузнавач, който излиза на сцената — ветерана от войната и адвокат УИЛЯМ ДОНОВАН. Рузвелт изпраща Донован със задачи в Европа, където военните действия са реалност. Президентът бързо получава одобрението на англичаните за назначението му като ръководител на американското разузнаване. Най-сетне на 11 юли 1941 г. Рузвелт назначава Донован за директор на новата агенция за разузнаване в чужбина с длъжност КООРДИНАТОР НА ИНФОРМАЦИЯТА (КИ).

Астор тежко изживява назначаването на Донован. При новите условия не получава подкрепа от разузнавателните служби и среща непрекъснати трудности при изпълнението на разузнавателните си операции. Той се разболява и през октомври 1941 г. влиза в болница за стомашна операция. Опитва се да изпълнява задълженията си дори и от болничното легло.

Въпреки че остава координатор за Ню Йорк до 1944 г., Астор има много малко реални задължения — главно оказване помощ на военноморското командване в района. Той е напълно пренебрегван от Донован и разузнавателните агенции.