Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Открито небе

Споразумение, подписано през март 1992 г. между САЩ, Русия, Великобритания и Франция и някои от бившите републики на Съветския съюз, според което се разрешава на разузнавателни самолети да извършват НАБЛЮДАТЕЛНИ ПОЛЕТИ над териториите им и да снимат военни съоръжения. По-късно други членове на НАТО и страни членки на бившия Варшавски договор се присъединяват съм споразумението Открито небе. До 1996 г. 42 страни подписват споразумението.

Програмата Открито небе е предложена от президента Айзенхауер на срещата на високо равнище със съветския лидер Никита Хрушчов в Женева през юли 1955 г. Идеята е на младия политолог от Харвард Хенри Кисинджър (по-късно американски държавен секретар) и в същността си е реципрочна програма, която дава възможност на американски и съветски разузнавателни самолети да прелитат над териториите на съответната страна и да си разменят копия и планове за определени военни инсталации. Британските и френските представители на срещата незабавно подкрепят предложението на Айзенхауер.

Хрушчов високомерно го отхвърля — приема го като американски опит за въздушен шпионаж. В своята книга „Мандат за промяна“ („Mandate for Change“, 1963) Айзенхауер си спомня, че Хрушчов казва: „Идеята не е нищо повече от дързък заговор за шпионаж срещу Съветския съюз…“ Съветският лидер дори не споменава този случай по време на Женевската среща в мемоарите си „Хрушчов си спомня“ („Khrushchev Remembers“, 1970).

Това предложение, отхвърлено от Съветския съюз, по-късно е използвано от американското правителство като част от обосновката за извършване на наблюдателни полети със самолет U–2 над Съветския съюз и на СПЪТНИЦИ, които да шпионират Съветския съюз. Настоящото споразумение за наблюдателни полети започва с разговори между представителите на Съединените щати и Съветския съюз през 1989 г. Според него невъоръжени самолети имат право да прелитат над цялата територия на страните участнички.

Американските военновъздушни сили изпълняват инспекции с разузнавателен самолет OC–135, модификация на C–135 СТРАТОТАНКЕР. Самолетът има екипаж и втори екипаж за смяна (поради големите разстояния при полетите) и чуждестранни представители. Първият от самолетите OC–135 е готов в края на 1993 г. (Вж. РИВИТ ДЖОЙНТ.)

Самолетът, използван от руснаците за разузнаване за Открито небе, е Ту–154М — огромен самолет с 3 реактивни мотора, подобен на Боинг 727. Оборудван е с фотокамери и инфрачервени прибори. Модифицираният Ту–154М влиза на въоръжение през 1999 г. Като прелюдия на руските наблюдателни полети над Съединените щати през юни 1995 г. самолет Ту–154, снабден с въздушни камери и инфрачервени сензори и пилотиран от бивш пилот от източногерманските военновъздушни сили, изпълнява тренировъчна мисия над САЩ.