Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (555)

Ингалф

Серия британски операции от 50-те и 60-те години — опит да се проникне в египетските и френските шифрови комуникации, като се уловят шумовете, издавани при програмирането на шифровъчните машини (главно на машините, разработени от БОРИС ХАГЕЛИН).

През 1956 г. британците успяват да поставят подслушващо устройство (БРЪМБАР) в египетското посолство в Лондон. Това е времето, когато напрежението между Великобритания и Египет се изостря и стига кулминацията си през 1956 г. със Суецката кампания. Офицери от британската Служба за сигурност (МИ–5) успяват да влязат в шифровата стая, след като пощата предизвиква проблеми с телефоните на посолството. Офицерите проникват под ПРИКРИТИЕТО на телефонни техници и монтират подслушвателна апаратура.

Специалистът от МИ–5 ПИТЪР РАЙТ пише в книгата си „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987):

Най-важната разузнавателна информация, която получихме при проникването в шифрите, бе сведението за непрекъснатите египетско-съветски дискусии, провеждани в Москва, подробностите от които се изпращаха на египетското посолство в Лондон направо от египетския посланик в Москва. Информацията от този канал убеди Комитета за общо разузнаване, че Съветският съюз наистина представлява сериозна заплаха с намерението си да участва в Суецката криза на страната на Египет.

Друго съобщение, разказва Райт, подтиква министър-председателя Антъни Идън да се съгласи с прекратяването на огъня в Суец. Размяната на разузнавателни сведения със САЩ, както е залегнало в СЪГЛАШЕНИЕТО БРЮС, вероятно има важно значение за определяне на американската политика към Великобритания, Франция и Израел по повод на Суецката криза.

Важното според Райт е, че руснаците изпращат екип от ТЕХНИЦИ, ОБЕЗВРЕЖДАЩИ ПОДСЛУШВАТЕЛНАТА ТЕХНИКА, в египетското посолство като жест на добра воля. Те откриват микрофона, заложен от МИ–5, но нито го премахват, нито предупреждават египтяните. Очевидно съветското правителство не е желаело британците да разберат каква точно е позицията му по въпросите за Близкия изток.

Британците поставят микрофони и във френското посолство, като част от операция Ингалф, но тази подоперация получава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ СТОКЕЙД. Друга подоперация на Ингалф се провежда през 1959 г., когато съветският кораб Орджоникидзе посещава Стокхолм, Швеция. Британците решават да засекат шифровите сигнали, идващи от кораба. Докато военният кораб се намира на пристанището, англичаните монтират микрофони в складовете, намиращи се точно срещу комуникационното отделение на кораба. Въпреки че микрофоните успяват да засекат някои сигнали, за които се предполага, че са от шифрова машина, те не довеждат до успехи в разчитането им.