Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Хагелин, Борис (1892-?)

Изобретател на ШИФРОВА машина, създател на ЕНИГМА на базата на постигнатото от неговия предшественик АРТУР ШЕРБИУС.

Хагелин е роден в Кавказ, където баща му работи на петролните полета. Три-четири години живее в Санкт Петербург, а след това се завръща в Швеция, където през 1921 г. завършва Кралския технологичен институт. Проявява интерес към шифровите машини в криптографската фирма А. В. Криптограф, която била купена същата година от доктор Емануел Нобел и в която бащата на Борис Карл Хагелин притежавал пакет акции. (Фирмата била основана през 1915 г.) Двамата Хагелин стигат до извода, че шифровите машини ще играят съществена роля в сигурността на деловата кореспонденция.

През 1923 г. Хагелин за пръв път представя своята „лампова машина за шифриране и дешифриране Енигма“. Въпреки че американската армия и британското външно министерство купуват няколко машини, първо в шведската армия, а след това и в германските военни и полицейски служби въвеждат машината Енигма за секретните си комуникации.

Следващият успех на Хагелин е „тактическата“ шифрова машина или машината от серията „С“. Началото й е поставено през 1934 г. по поръчка на френското ВТОРО БЮРО. Заявката е да се създаде шифрова машина, която да отпечатва шифрования текст. Хагелин приема неосъществената идея за изчислителна машина и върху нейна основа създава „машината С“. След като виждат опитния образец, французите веднага поръчват 5000 екземпляра.

В продължение на няколко години Хагелин се опитва да продаде машините „С“ на американските военни служби. Най-сетне през 1940 г. постига успех — първите 50 машини са изпратени от Швеция за Вашингтон. ШИФРОВАТА МАШИНА е наречена от американците M–209. Фирмата Л. Ч. Смит & Корона тайпрайтерс инк. започва производството й в САЩ — произвежда по 500 машини на ден. В края на Втората световна война в САЩ са произведени повече от 140 000 апарата.

След 4 години, прекарани в САЩ, през 1944 г. Хагелин се завръща в Швеция. В негово отсъствие фирмата в Стокхолм продава машини „С“ на Германия и Италия. Дори една машина е изпратена в Япония — изнесена е контрабандно от японския военен АТАШЕ. Според изчисленията на Хагелин към края на войната Германия е произвела около 700 машини за вътрешна употреба. След войната подобрени модели на машината „С“ се произвеждат и във Франция, и в Германия.

През 1959 г. Хагелин премества фирмата си Крипто от Швеция (където правителството има право да отнема изобретенията на твореца от съображения за сигурност) в Швейцария. Среща се няколко пъти с американския криптограф УИЛЯМ ФРИДМАН при обстоятелства, които подсказват, че той не идва като частно лице, а като представител на АНС. В книгата „Замъкът на загадките“ („Puzzle Palace“, 1982) ДЖЕЙМС БАМФОРД пише, че вероятно Хагелин „е бил помолен да предостави на АНС подробности за различните подобрения и нововъведения в шифровите машини, които компанията му продава на други страни…“ Спекулациите относно връзките на АНС с Крипто продължават и през 90-те години, когато компанията официално отрича да е давала достъп на която и да е разузнавателна служба до производството на машините.