Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (860)

* МИ–6

МИ–6 е британската Секретна разузнавателна служба (СРС) — Secret Intelligence Service (SIS), която отговаря за външното разузнаване. Води началото си от БЮРОТО НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ, създадено през 1909 г. (вж. МИ–5).

С избухването на Първата световна война през август 1914 г. Външният отдел на бюрото става МИ–1(c) и отговаря за КОНТРАШПИОНАЖА извън рамките на Британската империя. Международният отдел е част от военното министерство от 1916 до 1918 г., а след това минава под надзора на Министерството на външните работи. През 1921 г. СРС става Британска външноразузнавателна агенция под контрола на Министерството на външните работи. Капитан МАНСФИЙЛД КЪМИНГ (известен като Си) е ръководител на Чуждестранния отдел/СРС/МИ–6 от 1909 до 1923 г. Той напуска този пост няколко месеца преди смъртта си.

Основният ОБЕКТ на АГЕНТИТЕ на Къминг по това време е Германия. Разузнавателният екип на Британския експедиционен корпус във Франция, който отговаря за ТАКТИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, се представя зле. Усилията на Къминг са насочени към по-високо равнище на събиране на разузнавателни сведения и постигане на по-голям успех. Той поставя местни директори на разузнаването на 3 фронта, които докладват в щабквартирата. Къминг се заема и с ПОЛИТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ. След абдикацията на цар Николай II на 16 март 1917 г. вече се налага Великобритания да подкрепи усилията на Александър Керенски при формирането на ново правителство, което да задържи Русия във войната срещу Германия. За тази цел британското правителство му изпраща финансова подкрепа през създадена от Къминг служба в Ню Йорк. Куриерът, който обикновено пренася парите, е агентът на Къминг СЪМЪРСЕТ МОЪМ. Моъм е посредникът между министър-председателя Лойд Джордж и Керенски. Междувременно други британски разузнавачи — майор СТИВЪН АЛИ и неуморимият СИДНИ РАЙЛИ, работят в разкъсваната от революцията Русия.

Не е ясно кой и с каква точно задача е изпратил Райли. Преди това той е бил в Русия като представител на Къминг, когото нарича понякога дори с обич „онзи еднокрак мошеник“, като представител на германски корабостроителници и по собствено желание. Райли е упорит роялист. Той се среща с болшевишките лидери, а след това се опитва да постави началото на контрареволюция. Той несъмнено е въвлечен в опита за убийство на болшевишкия лидер В. И. Ленин, при който лидерът е тежко ранен.

Сложният широкомащабен план на Райли да превземе отново Русия (и сам да стане министър-председател) завършва безславно. Но той продължава да изпраща други агенти в чужбина. Търговското споразумение между Великобритания и Русия от март 1921 г. фактически е признание на болшевишкия режим. Според договора нито една от 2-те страни не трябва да шпионира другата. Това, разбира се, съвсем не възпира нито Къминг, нито руския му колега ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ от действия. Британците са притеснени, че руснаците може да се намесят в конфликта с Ирландия. А скоро се появяват сведения, че руснаците шпионират във Великобритания и поддържат комунистическото движение, което създава значителни проблеми, тъй като икономиката на Великобритания запада.

(Най-важното е, че през 1919 г. изключително успешната програма на Адмиралтейството по КРИПТОАНАЛИЗ, известна като СТАЯ 40, и по-незначителните усилия на военното министерство се сливат, за да създадат ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ, която също е поставена под цялостния контрол на Къминг. Школата скоро успява да проникне в дипломатическите шифри, използвани от руснаците при комуникациите с посолството им в Лондон.)

Райли се превръща в основен проблем за МИ–6 през 1924 г. Въпреки че по това време живее в Съединените щати, той поддържа финансово антиболшевишките движения в Европа и през 1924 г. отново е в Съветския съюз (създаден през 1922 г.) за операция за заблуда, известна като ТРЪСТ. Когато Райли изчезва при преминаването на финландската граница, съпругата му настоява да получи помощ от офицерите в МИ–6 поне за да се разбере съдбата му. (Тръст в действителност е фасада на руските разузнавателни служби, които по-късно стават известни като ОГПУ.)

През 1923 г. Секретната разузнавателна служба има нов генерален директор — отново военноморски офицер. Това е контраадмирал ХЮ СИНКЛЕР, който е служил като ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ непосредствено след войната. Съществува известно припокриване на разузнавателните му усилия срещу руснаците и ситуацията в Германия. Според условията на Версайския договор на германците е наложена забрана да развиват авиацията, както и някои видове оръжия. Германските лидери, включително Херман Гьоринг, заминават за Русия, за да създадат секретни тренировъчни бази и програми и съвместно с руснаците да разработват оръжия. След като Съветският съюз започва индустриално и военно възстановяване след Гражданската война, Великобритания става основният му враг.

Германия започва възстановяването на военната си мощ през 30-те години, което кара агентите на МИ–6 да заработят по-упорито при определяне размера и размаха на превъоръжаването. Но ресурсите на МИ–6 са твърде ограничени за необходимите външноразузнавателни действия за поддържане интересите на Великобритания, които се простират по цял свят. Почти не се е получило предупреждение за африканското приключение на Италия в Абисиния (Етиопия) през 1935 г. или за германската окупация на провинция Рейн същата година. МИ–6 не осигурява предупреждение за намеренията на Хитлер, а също и възможностите му, когато Германия превзема Северна Чехословакия, а след това и останалата й част (1938) и Полша (1939).

Историкът на британското разузнаване НАЙДЖЪЛ УЕСТ описва състоянието на МИ–6 в началото на Втората световна война в книгата „МИ–6: Британски операции на Секретната разузнавателна служба 1909–1945“ („MI6: British Secret Intelligence Service Operations 1909–1945“, 1983) така:

Първите 16 години на адмирал Хю Синклер като ръководител на СРС бяха изключително трудни за него, тъй като имаше остра нужда от финансова подкрепа. Това го накара да закрие особено необходими [чуждестранни] резидентури и да разчита на много от вече износените стари източници от Първата световна война. Не успяваше да използва и парите, които имаше, тъй като харчеше прекалено много за руското разузнаване и плащаше на несигурни емигрантски източници, а съвсем малка част насочваше в друга посока. В резултат той бе абсолютно неподготвен за борба срещу разрастването на нацизма.

* * *

В периода между войните СРС съвсем губи позиции в Уайтхол. Руските доклади на Къминг подкопават доверието към агенцията, така че, когато офицерите… носят подходящи данни, никой не им вярва. Тази липса на положително отношение към СРС се задълбочава в Уайтхол, когато абисинският и рейнският преврат се оказват непредвиден и напълно неочакван факт. Синклер късно разбира, че Германия е основната им цел, и когато нуждата на Уайтхол от разузнавателни сведения за Германия нараства, Синклер не успява да ги осигури. Необходими са години, за да се създадат добри източници, а враждебната обстановка в нацистка Германия усложнява още повече задачата на СРС.

Два месеца след началото на войната, на 4 ноември 1939 г., адмирал сър Хю Синклер умира в офиса си. Неговият наследник — полковник СТЮЪРТ МИНГИС, заема длъжността също в продължение на повече от цяло десетилетие. Мингис по-късно е повишен в чин генерал-майор. Той участва в по-голямата част от успешната британска разузнавателна дейност през войната, включително в криптоанализа УЛТРА. Постигнати са известни успехи в месеците, преди Великобритания да влезе във войната. Например полковникът от военновъздушните сили ФРЕДЕРИК УИНТЪРБОТЪМ изпълнява успешни мисии по събиране на разузнавателни сведения в Германия и дори се среща с Адолф Хитлер. Друг успех е въздушната фотография над Германия. Кралските военновъздушни сили нямат екип за РАЗУЗНАВАНЕ. От март 1939 г. МИ–6 и Франция финансират австралиеца СИДНИ КОТЪН, който извършва шпионски полети над Германия с търговски самолет с фотокамери.

Но има и провали. В ИНЦИДЕНТА КРАЙ ВЕНЛО на холандско-германската граница двама офицери от МИ–6 са отвлечени от германците през ноември 1939 г. Двамата офицери — капитан ПЕЙН БЕСТ и майор РИЧАРД СТИВЪНС, по-късно разкриват много от тайните на МИ–6, включително имената на британските агенти в Германия. Независимо от това безславно начало МИ–6 има значителни постижения през Втората световна война. Заедно с успеха на Ултра срещу германските комуникации (вж. ЕНИГМА; КРИПТОАНАЛИЗ) МИ–6 успява да предостави на съюзническите лидери подробни и полезни сведения за германските и италианските възможности и до голяма степен — за намеренията им.

Мингис работи добре съвместно с американските и другите британски разузнавателни агенции. Съществуват много проблеми, свързани предимно с американското УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ и британската организация Специални изпълнителни операции (СИО), но, разбира се, на фона на общите постижения от войната те са незначителни. (Това личи от сътрудничеството между службите и присъдените отличия. Мингис е награден с американския орден Легион на честта.)

През Втората световна война МИ–6 се състои от 2 основни управления: У — за дейностите в щабквартирата; УР — за резидентурите в чужбина. Първото управление се дели на следните отдели:

I — Политически.

II — Военен.

III — Военноморски.

IV — Военновъздушни сили.

V — Контраразузнаване.

VI — Индустриален.

VII — Финансов.

VIII — Комуникации.

IX — Шифри.

X — Преса.

През лятото на 1944 г. е създаден нов отдел с обозначение IX (което вече съществува): Съветски шпионаж и подривни действия. Ръководител на новия отдел е ветеранът от отдел V (Контраразузнаване) ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ — един от най-успешните шпиони на Съветския съюз.

Шпионаж по време на Студената война

Студената война издига нови предизвикателства пред британското разузнаване и бившият съюзник Йосиф Сталин бързо се превръща в един от враговете. Съветското разузнаване има здрава опора в британските разузнавателни служби по време на войната, главно благодарение на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Освен Ким Филби, който е сред бързо налагащите се кадри на МИ–6, а може би дори и един бъдещ генерален директор, сред шпионите са ДЖОН КЕЪРНКРОС, който работи в ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ и в МИ–6, и ДЖОРДЖ БЛЕЙК, който започва шпионска дейност в полза на руснаците след Корейската война. Близкото сътрудничество между МИ–5 и МИ–6 означава, че АНТЪНИ БЛЪНТ и други съветски ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ в службите за сигурност са имали достъп до материали в МИ–6.

(Един от най-странните случаи е с ЧАРЛС ЕЛИС — офицер от МИ–6 през Втората световна война, който продава разузнавателна информация и на германците, и на руснаците. Шпионските му действия за руснаците вероятно са продължили и след войната.)

Благодарение на внедрените си агенти руските разузнавателни служби разкриват много от британските и американските разузнавателни операции. Провалите на съюзниците по време на Студената война определено се дължат на съветското проникване, на загубата на изпратени в Албания агенти, както и на факта, че руснаците са запознати с проекта за БЕРЛИНСКИЯ ТУНЕЛ. Десетки други британо-американски разузнавателни операции са разкрити.

Отговорността за някои от провалите (и затрудненията) в разузнаването пада върху МИ–6. През 1956 г. например МИ–6 изпраща вече позастарелия и не толкова подвижен бивш военноморски водолаз ЛАЙЪНЪЛ КРАБ на тайна мисия в пристанището Портсмут, за да прегледа подводната част от корпуса на съветския кораб Орджоникидзе, с който са пристигнали във Великобритания съветските лидери Никита Хрушчов и Н. А. Булганин. По-късно в пристанището е намерено обезглавено тяло, за което се предполага, че е на Краб.

МИ–6 има някои значителни постижения. Офицерът от съветското разузнаване ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ първо се свързва с ЦРУ в желанието си да разкрие военните тайни на съветските въоръжени сили. Пренебрегнат от американците, той се обръща към британския бизнесмен ГРЕВИЛ УИН, който прехвърля случая на МИ–6. Въпреки че британците се налага да „споделят“ Пенковски с ЦРУ, в началото на 60-те години съветската военна политика и оръжейни системи са напълно разкрити пред британските и американските политически и военни лидери.

МИ–6 има и други успехи, въпреки че малко от тях са толкова съществени, както краткотрайният успех с Пенковски. За разлика от МИ–5 под ръководството на СТЕЛА РИМИНГТЪН Секретната разузнавателна служба все още не се е разкрила пред обществеността. Вероятността да стори това е много малка независимо от това, че Студената война е приключила. МИ–6 все още изпраща агенти, които изпълняват опасни мисии в чужбина.

Генерални директори на МИ–6

1909–1923 — капитан сър Мансфийлд Къминг.

1923–1939 — адмирал сър Хю Синклер.

1939–1952 — генерал-майор сър Стюърт Мингис.

1953–1956 — сър Джон Синклер.

1956–1968 — сър ДИК УАЙТ.

1968–1973 — сър Джон Рени.

1973–1978 — сър Морис Олдфийлд.

1979–1982 — сър Артър Франкс.

1982–1985 — сър Колин Фигърс.

1985–1989 — сър Кристофър Къруин.

1989–1994 — сър Колин Маккол.

1994 — Дейвид Спединг.

За отбелязване е, че неуморимият Дик Уайт — ветеран от МИ–5 от Втората световна война — е единственият, който е бил директор и на МИ–5, и на МИ–6, служейки общо 15 години като ръководител на разузнавателни служби.