Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1799)

Шамрок

Вероятно най-амбициозната операция на ВЪТРЕШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, предприемана някога от американските въоръжени сили. Шамрок е продължение на практиката от Втората световна война за прехващане на международните телеграфни връзки с цел да се открият съобщенията на чуждестранните агенти.

В края на 1945 г., когато войната вече е приключила, бригадният генерал Престън Кордърман — ръководител на АГЕНЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ В АРМИЯТА (АСА), стига до извода, че ще бъде много трудно да се продължи и да се подобрява опитът на армията в КРИПТОГРАФИЯТА без достъп до международните телеграми. Според историка ДЖЕЙМС БАМФОРД в книгата „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982): „Той чувстваше, че е от първостепенно значение да създаде по някакъв начин едно изключително тайно, много вътрешно споразумение с 3 основни телеграфни компании, за да получи достъп до всички важни телеграми.“

АСА скоро постига споразумения с Уестърн юнион телеграф ко., Ай Ти Ти_ комюникейшън_ и Ар Си Ей комюникейшън и получава достъп до всички международни телеграми от и за чуждестранните посолства и консулства. Освен това има възможност да следи и комуникациите на американски граждани и търговски фирми. Операцията започва с ежедневни записи на телеграмите. За това отговарят кадри на армията, както и цивилни лица. По-късно системата е променена и на специалните служби вече се подават разпечатки от всички трансатлантически телеграми.

Директорите на телеграфните фирми обаче добре разбират, че е незаконно да се предават на армията тези телеграми. Те се обръщат за одобрение към министъра на отбраната, а след това и към главния прокурор и дори към президента, за да са сигурни, че няма да бъдат подложени на съдебно преследване. На 16 декември 1947 г. с изпълнителните директори на тези фирми се среща министърът на отбраната Джеймс Форестал, за да ги увери от името на президента Труман, че опитът за прехващане „е въпрос от изключителна важност за националната сигурност“.

По-късно служители от екипа на Форестал се срещат тайно с конгресмени, за да обсъдят законността на тайната операция по прехващане на съобщенията. Успокоени са, че ще бъде приет специален закон за тази дейност.

Отначало операция Шамрок е придадена на АГЕНЦИЯТА ПО СИГУРНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, създадена тайно през 1949 г., а през 1952 г. — на току-що създадената дълбоко засекретена АНС.

Измененията в процедурите са незначителни чак до началото на 60-те години, когато телеграфните компании започват да компютризират системите си, в които вместо книжни ленти и печатни копия се използват магнитни. Бамфорд пише: „… промяната на технологиите помогна на Америка да осъществи огромен скок в способността да подслушва и да наднича… Сега, вместо копията и записите от дневните пратки да се сортират на ръка в стаята на АНС в Ар Си Ей, всяка сутрин куриерите [на армията] просто ще вземат 10–12 диска и ще ги изпращат във ФОРТ МИЙД, Мериленд, за да бъдат презаписани, и ако имат късмет, ще ги върнат в Ню Йорк още същия ден.“

От 1966 до 1973 г. АНС разполага със стая в сградата на ЦРУ в Манхатън. Това е било доста удобно, тъй като фактически магнитните дискове са се копирали на място и не е било нужно всеки божи ден да се изпращат с граждански самолети от Ню Йорк до Балтимор и да се връщат обратно. Но в момента, в който главният юрист на ЦРУ узнава за операцията, сътрудниците на АНС мигновено напускат манхатънския офис. Преместват се обаче съвсем наблизо.

Компютрите на АНС преглеждат записите и търсят определени имена, адреси, думи или дори фрази и мигновено възпроизвеждат целия текст на дадена телеграма. В подобни СПИСЪЦИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ от имена и адреси са включени всички посолства и представителства на комунистическите страни. Списъците на отделни думи и фрази включват термини като чертеж, атомна бомба и други подобни, които могат да подскажат за една или друга операция на чуждото разузнаване.

(През тези години ФБР получава и копия от международните телеграми от различни телекомуникационни организации във Вашингтон.)

През 1961 г., когато става главен прокурор, Робърт Кенеди включва в списъка за наблюдение и криминално проявените лица и го изпраща до правителствените агенции, включително до АНС. По този начин операция Шамрок има несъмнена заслуга в борбата срещу престъпността, оказвайки съществена помощ на американските правоохранителни органи. (Кенеди успява да постави на подсъдимата скамейка крупни фигури от престъпния свят.) Кенеди осигурява на АНС и списък на американски лица и търговски фирми, които имат връзки с Куба. И в този случай американските агенции, заети с опазване на закона, ползват информацията, осигурена от Шамрок.

Все пак кулминацията на съвместната операция между армията и АНС настъпва през 1967 г., когато генерал-майор Уилям Ярбъро изпраща съобщение до директора на АНС Маршал Картър, с което изисква АНС да представи информация за възможното чуждестранно влияние върху гражданските вълнения в Съединените щати, свързани с Виетнамската война. Тази операция на АНС получава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ МИНАРЕ и включва подслушването на международните телефонни разговори, както и прехващането на телеграмите. По-късно един от директорите на АНС заявява, че от 1967 до 1973 г. АНС наблюдава международните разговори и телеграми на 1650 американски граждани и организации, а също и на почти 6000 чужденци и организации.

След убийството на защитника на гражданските права Мартин Лутър Кинг заподозреният убиец Джеймс Ърл Рей и семейството му са прибавени към списъка за наблюдение. По-късно са включени и заподозрени за трафик и пласиране на наркотици.

При Никсън се правят опити да се разшири участието на АНС във вътрешното разузнаване. (Вж. ПЛАН ХЮСТЪН.)

Операция Шамрок и всичко свързано с нея е прекратено през 1975 г. В началото на 70-те години Конгресът разглежда вътрешните шпионски действия на ЦРУ, а малко по-късно и на АНС. (Вж. КОМИСИЯ ЧЪРЧ и КОМИСИЯ ПАЙК.) Изглежда, е само въпрос на време, преди Конгресът или пресата напълно да разкрият размерите на 30-годишните усилия на АНС. На 12 май 1975 г. директорът на АНС ЛУ АЛЪН-МЛАДШИ подписва разпореждане, с което прекратява това, което председателят на Сенатската комисия по разузнаването Франк Чърч е нарекъл „вероятно най-крупното масово следене на американците в цялата история на страната“.