Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Уебстър, Уилям (1924)

Единственият, който последователно е бил директор на ФБР (1978–1987) и ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (1987–1991). Оттегля се заради отправените към него критики от някои представители на администрацията на президента ДЖОРДЖ БУШ и конгресмени заради провали на разузнаването при американското нашествие в Панама през 1989 г. и неспособността на ЦРУ да предвиди иракското нападение над Кувейт през 1990 г.

Уебстър защитава бакалавърска степен в колежа Амхърст и научна степен по право в юридическия факултет на Вашингтонския университет в Сент Луис през 1949 г. След като практикува право в Сент Луис, през 1960 г. става прокурор в щата Мисури. През 1971 г. президентът Никсън го назначава за федерален съдия.

През 1978 г. Картър предлага на Уебстър мястото на директор на ФБР (обикновено назначението на този пост е за 10 г.). Самият Уебстър не се е борил за този пост, но се съгласява с предложението и си поставя за цел да формира сред обществото ново мнение за ФБР в противовес на създаденото след скандала УОТЪРГЕЙТ и дългогодишната автократска политика на бившия директор ЕДГАР ХУВЪР, който през 1972 г. умира в кабинета си. Като директор на ФБР Уебстър предлага значително да бъдат намалени материалите, подлежащи на засекретяване, смятайки, че това малко или много ще намали напрежението в „шпионското“ противопоставяне между САЩ и СССР. В същото време той прави изказвания за ограничаване броя на лицата с достъп до СТРОГО СЕКРЕТНИ материали, за да може по този начин да се намалят и възможностите за шпионаж. „Наоколо се мотаят хора с пълни багажници със секретни материали и ги оставят или вкъщи, или на бюрата си нощем и ги държат в готовност… като начин да си осигурят пари [от чуждо разузнаване], в случай че имат нужда“, казва той.

Уебстър провежда и по-агресивна политика срещу шпионите. На обществено събиране във Вашингтон той заявява: „През 1884 г. са произнесени 3 присъди за шпионаж, което е значително повече, отколкото предишната година. А тази година [1985] имаме 9 присъди. Ако през 1984 г. сме арестували 8 души по обвинение в шпионаж, тази година арестуваните са 14.“

След смъртта на УИЛЯМ КЕЙСИ през май 1987 г. за директор на Централното разузнаване е назначен Уебстър. Той се зарича да възстанови репутацията на ЦРУ, която е напълно дискредитирана след аферата ИРАН — КОНТРИ. Преди края на годината той уволнява двама служители на ЦРУ, въвлечени в аферата, понижава един и наказва с порицание други четирима.

Скоро след като поема ЦРУ, Уебстър заявява пред комисията по разузнаването в Конгреса, че е реорганизирал управлението с цел да подобри КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО и да засили системата за сигурност в американските посолства по цял свят. (ЦРУ обаче няма да успее и през следващите 6 години да разобличи ОЛДРИЧ ЕЙМС, който шпионира за Съветския съюз и работи в КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО на ЦРУ.)

На 8 май 1991 г. Уебстър подава оставка, но президентът Буш настоява да остане до 31 август 1991 г.