Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (583)

Канарис, Вилхелм (1887–1945)

Ръководител на АБВЕРА (германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ) от 1935 до 1944 г. Една от най-загадъчните германски висши фигури през войната — заема висок пост в нацисткия режим, а същевременно изразява несъгласие с политиката на Адолф Хитлер.

Син на индустриалец от гръцки произход, през 1905 г. Канарис се записва в германската армия като юнкер, а през 1907 г. посещава военноморския колеж в Кил. Като професионален морски офицер изпълнява задачи на сушата и служи на няколко кораба, включително на кораба Дрезден в южната част на Тихия океан в началото на Първата световна война. През март 1915 г. корабът е потопен (след като е обграден от превъзхождащи го британски кораби). Дегизиран, Канарис, успява да се завърне с търговски кораб през Англия в Германия!

Започва разузнавателната си дейност в Испания и Италия през 1916–1918 г. След това е назначен за командир на подводница. След Първата световна война остава във флота и продължава кариерата си като командир на стария боен кораб Шлезиен (1932–1933).

На 1 януари 1935 г. Канарис, вече контраадмирал, е назначен за ръководител на военното разузнаване на Германия. По време на Гражданската война в Испания той организира военноморска помощ за силите на Франко и осъществява тесни познанства сред испанските политически кръгове. Историкът на разузнаването ДЕЙВИД КАН описва Канарис в книгата „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978) така:

Косата му бе побеляла рано и затова го наричаха „стария белоглавец“. Обноските му не бяха типични за военен. Движеше се внимателно и незабележимо. В офиса си, наричан „лисичата бърлога“, се появяваше ненадейно, без никой да го чуе. Предпочиташе цивилното облекло пред униформите, а когато бе с униформа, тя бе най-обикновена. Не обръщаше много внимание на външния вид. Захвърли медалите си в едно чекмедже, където имаше всякакви дреболии… [Подчинените му] научиха, че е повишен в контраадмирал и по-късно вицеадмирал, от други източници… Никога не му беше достатъчно топло. Дори понякога и през лятото обличаше връхна дреха.

Канарис обича да играе тенис и да язди. В Берлин негов партньор по езда често е ВАЛТЕР ШЕЛЕНБЕРГ, негов професионален враг, който лично го арестува през юли 1944 г.

Отначало Канарис е запален поддръжник на Хитлер поради позицията му към Версайския договор и комунизма. Но скоро се обръща срещу безжалостното управление на фюрера и започва да поддържа опонентите на Хитлер в армията (въпреки че е против предложението Хитлер да бъде убит).

През Втората световна война Канарис е пълновластен и строг господар на Абвера, който се оказва не особено ефективна разузнавателна служба — дали заради неспособността на Канарис или заради това, че е настроен против Хитлер. Той назначава някои антифашисти и евреи в Абвера, за да ги спаси от репресиите, и е в непрекъснат конфликт със СС, откъдето често правят проверки на Абвера и на АГЕНТИТЕ му.

През февруари 1944 г. Хитлер уволнява адмирала от Абвера и закрива агенцията. Канарис минава в оставка, но за кратко. Назначен е за ръководител на Службата по търговско и икономическо военно дело. Арестуван е на 23 юли 1944 г., след несполучливия заговор срещу Хитлер от 20 юли. Неговото име не е споменато от нито един от заговорниците. Държат го денонощно с белезници и е изпратен в концлагера Флосенбург, северно от Мюнхен, където е разпитван и измъчван денонощно от СС.

На 5 април, когато съветските войски стесняват кръга около подземния бункер на фюрера в Берлин, Хитлер нарежда Канарис да бъде екзекутиран. Късно вечерта на 8 април 1945 г. той е подложен на нов брутален разпит. Когато го връщат в килията около полунощ, той предава последно съобщение на затворника в съседната килия с почуквания по стената:

Аз умирам за страната си. Съвестта ми е чиста. Като офицер ще разберете, че не съм извършил нищо повече от патриотичния си дълг да се противопоставя на криминалната лудост на Хитлер, който води Германия към провал. Всичко беше напразно, защото вече знам, че страната ми пропада, а го знаех още през 1942 г.

Малко след 5,30 часа сутринта на 9 април 1945 г. стражи от СС поставят примка от струна на пиано около врата на Канарис и го обесват, изпълнявайки заповедта бавно. Скоро откриват, че е още жив, и го обесват повторно. Тялото му е изгорено. (ХАНС ОСТЕР — бивш началник-щаб на Абвера, е обесен няколко минути преди Канарис.)

Предполага се, че Канарис се е срещал с МАТА ХАРИ в Испания и вероятно в Швейцария — с УИЛЯМ ДОНОВАН, ръководител на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ по време на Втората световна война. Канарис и Мата Хари обаче са били в Мадрид по едно и също време само веднъж и е малко вероятно да са се срещали. И възможността Канарис да се е срещнал с ръководителя на УСС също е малко вероятна.