Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1670)

Фукс, Клаус (1911–1988)

Британски атомен физик, шпионирал в полза на Съветския съюз. Като един от ключовите членове на МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ той снабдява руснаците с обширна техническа информация, която ускорява създаването на тяхната атомна бомба.

Фукс е роден в Германия, израства в свещеническо семейство, посещава университета в Лайпциг, където създава група на социалдемократическата партия. По-късно посещава университета в Кил и се присъединява към германската комунистическа партия, която Хитлер забранява скоро след като идва на власт през 1933 г. С помощта на миналата в нелегалност комунистическа партия Фукс избягва от Германия и през септември 1933 г. пристига в Англия като изгнаник от нацистка Германия.

Учи физика в университета в Бристол, където през 1936 г. защитава докторат. Работи като активен член на Обществото за културни връзки със Съветския съюз и се смята за един от членовете на германската комунистическа партия, макар и в изгнание. През 1939 г. кандидатства за натурализиране като британски гражданин, но през септември 1939 г. Великобритания влиза във война с Германия, преди молбата му да бъде разгледана. Така Фукс си остава враг за англичаните.

По време на страха от ПЕТАТА КОЛОНА през 1940 г. той и хиляди други изгнаници са интернирани. Отначало е затворен в лагер на остров Ман, а след това е интерниран в Канада. След като прекарва няколко месеца в Канада, Фукс получава разрешение да се върне в Англия и през 1941 г. е сред многобройните германски физици, които работят над тайните американо-британски усилия за създаване на атомна бомба, въпреки че е чужденец, и то симпатизиращ на комунистите. Той подписва стандартен документ, според който подлежи на наказателна отговорност според ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА, и получава ДОСТЪП до секретни материали на доста високо равнище. През юни 1942 г. става натурализиран британски поданик.

Фукс помага и на МИ–6 в опитите му да узнае докъде са стигнали германците в разработването на атомната бомба. Същевременно работи и за ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Редовно предава доклади за Тюб алой — КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ на британски проект, на КУРИЕР, без да знае името му. (Това е Рут Хамбургер Бъртън с кодово наименование СОНЯ, сестра на ЮРГЕН КУЧИНСКИ — лидер на германската комунистическа партия. По това време Соня живее във Великобритания.)

През декември 1943 г. Фукс е изпратен в Съединените щати като член на група британски учени, които се включват в работата над Проекта Манхатън — кодовото име на работата над американската атомна бомба. Там се среща с американски специалисти, които проектират инсталация за газова дифузия в Оук Ридж, Тенеси (тогава Фукс все още не знае къде точно ще бъде заводът — кодовото наименование на Оук Ридж е било Място X), и по този начин стига до извода, че американците са съвсем близо до създаването на атомната бомба.

Фукс пристига отново в Съединените щати през 1944 г. Има инструкции да осъществи контакт с куриер, когото познава само като Реймънд. Куриерът е ХАРИ ГОЛД. Отначало ОПЕРАТИВНИЯТ РАБОТНИК е Семьон Семьонов — съветски РАЗУЗНАВАЧ, който ръководи операциите на съветския ПРОМИШЛЕН ШПИОНАЖ в Съединените щати. През 1944 г. Семьонов е заменен от Анатолий Яковлев. В началото на същата година по указание на Голд той се среща няколко пъти с Фукс в Ню Йорк, за да получи пакети с документи. След това Фукс е изпратен на работа в лабораторията Лос Аламос, Ню Мексико, където се осъществяват конструкторското проектиране и монтажът на атомната бомба. Там по думите на неговия колега Ханс Бете „той работеше денонощно. Беше ерген и нямаше други интереси. Работеше за успеха на проекта в Лос Аламос с всички сили“.

През февруари 1945 г. Фукс посещава сестра си в Кеймбридж. Голд се среща с него и получава „доста голям пакет“ с информация. Тъй като не може да пътува поради ограничения от съображения за сигурност, Фукс се среща отново с Голд през юни. Тогава Голд осъществява опасна куриерска мисия с 2 спирки.

Първо пътува до Санта Фе, Ню Мексико, където Фукс му дава скици и бележки за плутониевата бомба, която скоро ще бъде изпробвана. След това Голд заминава за Албъкърки, Ню Мексико, където връчва 500 долара на американски военнослужещ, който работи като техник в Лос Аламос. Войникът е ДЕЙВИД ГРИЙНГЛАС — друг член на мрежата атомни шпиони.

През септември 1945 г. войната завършва с бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. Тогава Фукс се среща отново с Голд и му дава данни, които включват темпа на производство на уран–235. Голд пък предава на Фукс инструкции за това, как да осъществи контакт със съветския си АГЕНТУРИСТ в Лондон.

По това време Великобритания тайно работи за създаване на своя атомна бомба и Фукс също участва в разработките. През 1950 г. той е ръководител на теоретичния отдел по физика към британския център за атомна енергия в Харуел.

През ноември 1949 г. ФБР споделя подозренията си към Фукс с Комисията по атомна енергия, която контролира американските ядрени оръжия. ФБР не разкрива тогава (нито пък десетилетия по-късно), че информацията идва от материалите ВЕНОНА — строго секретна американска програма за разкодиране на съветски разузнавателни съобщения, предавани за Москва през 40-те години. Материалите от Венона показват, че има източник с кодовото наименование Чарлс, който предава „изключително ценна“ информация за електромагнитния метод на разделяне на Енормоз (кодовото наименование на атомната бомба). ФБР стига до заключението, че Чарлс е Фукс.

ФБР повдига обвинение срещу него през септември 1949 г. и уведомява агента за връзка от британското разузнаване във Вашингтон ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ. Филби знае, че ако се опита да спре разследването, ролята му като ВНЕДРЕН АГЕНТ ще бъде разконспирирана. „Бях много по-облагодетелстван от хора като Фукс, тъй като те нямаха почти никаква представа за разузнавателната работа“ — пише той по-късно.

На 21 декември 1949 г. Уилям Скардън — офицер от МИ–5, започва разпита на Фукс в Харуел. На 27 януари 1950 г. Фукс прави признание. Разкритията му насочват ФБР към Хари Голд, Дейвид Грийнглас и ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ. Мрежата атомни шпиони е неутрализирана. След ареста на Фукс МИ–5 разбира за комунистическото му минало, открива номера на партийния му билет на член на германската комунистическа партия и досието му в Гестапо.

Фукс се опитва да обясни защо е шпионирал за Съветския съюз:

Позовавах се на марксистката си философия, за да построя в ума си две отделни части. Едната ми позволяваше да се сприятелявам, да имам лични контакти, да помагам на хората и във всяко отношение да бъда точно такъв, какъвто винаги съм искал да бъда… Можех да се чувствам свободен и да ми бъде приятно и да съм щастлив с други хора, без да се страхувам, че ще се разкрия, тъй като знаех, че другата част от мен ще се намеси, ако доближа точката на опасност… Като правя равносметка сега, струва ми се, че най-добрият начин да определя това е контролирана шизофрения.

Тайните, които Фукс разкрива, съдържат подробности за сложния метод на газова дифузия, който американските учени са разработили за отделяне на уран–235 — ядрения материал за бомбата, получаван от уран–238. Тази информация спестява на Съветския съюз дълги и скъпи експерименти.

Обвиненият в нарушаване на Закона за държавната тайна Фукс е подведен под съдебна отговорност. Тъй като предадените тайни се отнасят за оръжие за масово унищожение, съдията може само да сравни престъплението на Фукс с това за държавна измяна. Престъплението му е определено като шпионска дейност в полза на противника, въпреки че по това време Съветският съюз е бил съюзник. Фукс се признава за виновен и получава 14 години затвор — максималната присъда за такова обвинение. „Умът на Фукс — казва британски прокурор — може да се окаже уникален и да създаде нов прецедент в света на психологията.“ Половината от него според прокурора:

… е далеч от всякаква здрава мисъл и въздействие на фактите. Другата половина живее в свят на нормални взаимоотношения и приятелства, създадени с колеги на основата на човешко доверие. Двойствената личност е изградена съзнателно и преднамерено. Той е разделил ума си на две, сам описвайки състоянието си като контролирана шизофрения. У себе си е създал класическия пример за безсмъртна двойственост…

Фукс се оказва образцов затворник и през юни 1959 г. е освободен. Заминава за Източна Германия, където става директор на Централния институт по ядрена физика. През 1979 г. се пенсионира и живее в Източна Германия до края на живота си.