Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Кан Шън (1899–1975)

Началник на китайските разузнавателни служби по времето на Мао Дзедун. Роден е в семейството на богат земевладелец. Променя името си в знак на неподчинение към баща си. Като студент в университета в Шанхай през 1925 г. влиза в редовете на комунистическата партия и става неин функционер.

Очевидно Кан започва да работи за разузнаването през 20-те години, като отговаря за местните комунистически лидери. През 1928 г. е в Москва, през 30-те години се връща отново и учи разузнаване и техника за сигурност. Според повечето сведения руснаците никога не са му имали пълно доверие. През 30-те години пише книга специално за съветските читатели — „Революционен Китай днес“ („Китай сегодня“).

Той става лидер на Шихуи пу (Управление по обществените дела), което в действителност е главният орган за сигурност от около 1939 до 1946 г. През Втората световна война той внедрява някои от АГЕНТИТЕ си в службата за сигурност на Чан Кайшъ. След войната разузнавателната дейност на Кан е в подкрепа на китайската революция, а по-късно вниманието му е насочено главно към разузнавателна информация за западните атомни оръжия.

През 1949 г. Кан става член на Съвета на централното народно правителство и на китайското политбюро, като по този начин се превръща в национален лидер. През 1959 г. отново отива в Москва, където придружава министър-председателя Джоу Ънлай, а през 1960 г. пак там се среща с представители на Варшавския мирен договор.

Кан изпада в немилост след Културната революция в средата на 60-те години.