Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Кел, Върнън (1873–1942)

Сър Върнън Кел е създател и пръв ръководител на МИ–5. Завършва Кралската военноморска академия в Сандхърст. Участва в потушаването на въстанието на БОКСЕРИТЕ в Китай през 1900 г. Още отрано демонстрира склонност към езици — говори свободно френски, немски, италиански и полски. Служи и учи в Китай и Русия. Бил е разузнавач в щаба на генерал Лорн Кембъл в Тяндзън, като същевременно е бил и кореспондент на Дейли телеграф.

От 1902 до 1906 г. Кел е началник на германския отдел във военното министерство на Великобритания. Той страда от силна астма и не може да продължи активната си военна служба, затова според някои сведения през 1906 г. му е възложено да организира Служба за сигурност (отначало с кодовото наименование МО–5, а от 1916 г. известна като МИ–5). На официалните документи Кел се подписва с инициала „К“ (първата буква на фамилното му име), който в края на краищата става кодово означение на всички следващи директори на МИ–5.

През 1909 г. Кел сформира МИ–5 и получава една-единствена стая в сградата на военното министерство. До 1914 г. съставът на МИ–5 вече е 14 души, а през 1918 г. — 700. Кел продължава да ръководи МИ–5 след войната и през 30-те години, въпреки че се оттегля от армията официално през 1923 г.

Кел е уволнен от министър-председателя Уинстън Чърчил на 25 май 1940 г. Няколко събития довеждат до уволнението му. Първопричината е, че на 14 октомври 1939 г. германска подводница потопява британския боен кораб Роял оук на територията на военната база в Скапа Флоу на Оркнейските острови. Вестниците публикуват на първите си страници хипотезите за вероятната причина или най-малкото принос на германския шпионаж за потопяването. След взривяването на Кралската фабрика за барут в Уолтъмското абатство през януари 1940 г. отново се започва с хипотезите за саботаж. Появяват се все нови и нови репортажи за саботаж и най-сетне Чърчил се среща на четири очи с Кел в канцеларията на министър-председателя. Заповедта за уволнение учудва Кел и изумява служителите на МИ–5.