Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (269)

Валенберг, Раул (1910–1947?)

Шведски дипломат, спасил около 20 000 унгарски евреи със смелите си действия в окупираните от нацистите райони. Работил е и за американското УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС).

Произлиза от видно шведско семейство, защитава научна степен по архитектура в Мичиганския университет. През юли 1944 г. заминава за Будапеща като представител на Международния Червен кръст и участва в мисия по спасяване на евреите, които нацистите изпращат в лагера на смъртта Освиенцим. Като служител към шведската легация в Будапеща той, без да се двоуми, започва да спасява евреите (от гетата или по време на пътуването им към концентрационния лагер), като ги снабдява с необходимите документи или като наема подходящи жилища за тях.

Веднъж, когато германците се опитват да задържат евреи от защитения от Валенберг район, той изтичва навън и извиква: „Това е шведска територия… Ако искате да ги отведете, ще трябва първо да ме застреляте.“ През „шведската територия“ преминават около 20 000 евреи. Валенберг оказва помощ на още 70 000 в гетата и в лагерите, които оцеляват до освобождението.

Валенберг получава подкрепа и съвети, а също и средства от американския Съвет за работа с бежанците. Той работи и за американското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ — УСС. Твърди се, че президентът Рузвелт лично одобрява хуманитарната мисия на Валенберг, както и шпионската му дейност. Мисиите му будят съмнение, тъй като той понякога изчезва, но документите, разсекретени наскоро от ЦРУ, разкриват част от загадката. Историкът на ЦРУ Кевин Рафнър заявява, че на базата на тези документи „съвсем естествено е заключението, че Раул Валенберг е работил в полза на американското разузнаване“.

По настояване на Вашингтон Валенберг е назначен в шведската легация в Будапеща. Според американски вестник САЩ тогава оказват натиск върху неутрална Швеция да спре доставките на желязна руда за Германия.

На 16 януари 1945 г. по време на жестоките боеве за Будапеща съветски войски освобождават „шведската територия“ на Валенберг. Но съветските власти, очевидно убедени, че Валенберг е американски шпионин, макар и да е много странно как биха могли да имат подобна информация, не му оказват помощ. На 17 януари той отива със съветски офицер и шофьора му в съветската военна щабквартира в Дебрецен на около 200 км източно от Будапеща. Той не се връща от там и тръгва мълвата, че е арестуван.

След войната започва усиленото му търсене. Постъпват съобщения, че е бил виждан в различни съветски затвори. През 1957 г. съветското правителство в отговор на международния интерес към Валенберг отговаря, че е починал в московския затвор ЛУБЯНКА на 17 юли 1947 г. от „сърдечен удар“. Но съществуват твърдения — на германски военнопленници, по-късно освободени и завърнали се в родината си, — че е бил виждан и след тази дата в съветската затворническа система, а именно във Владимировския затвор — на около 200 км североизточно от Москва.

Руснаците твърдят, че арестът и хвърлянето му в затвора са „огромна грешка“. През октомври 1989 г. съветските власти предават на семейството на Валенберг някои от личните му вещи — паспорт, пари, бележник и разрешително за пистолет, но не и записките му.

През 1996 г. американската пощенска служба оповестява, че в памет на Валенберг ще бъде издадена ПОЩЕНСКА МАРКА с една-единствена дума на нея — „хуманитарно“. След НЕЙТЪН ХЕЙЛ Валенберг е вторият разузнавач, който е удостоен с американска пощенска марка.