Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Райли, Сидни (1874?–1925?)

Британски авантюрист, шпионирал предимно за Великобритания по време на и след Октомврийската революция от 1917 г.

Както подобава на супершпионин, истинският му произход е неизвестен. Той разказва множество версии за произхода си и украсява разказите с подробности от работата си като шпионин. Но дори и с всички преувеличения няма съмнение, че е бил скрит играч в историята, живял невероятен живот. Почитателите му го наричат най-великия шпионин, който някога е съществувал.

Предполага се, че е роден в Русия, близо до Одеса, под името Зигмунд Розенблум, син на рускиня от полски произход и лекар евреин от ВИЕНА. По това време обаче майка му е била омъжена за друг — полковник от руската армия, широко известен в царския двор. (Понякога Райли твърди, че е роден през 1874 г., а друг път — през 1877 г.) Според една от многобройните версии за ранния период от живота му той напуснал Русия и заминал за Бразилия, след като бил научил, че е роден незаконно. По време на престоя си там бил спасил живота на двама-трима британски офицери и като награда те му осигурили британски паспорт, с който пристигнал в Англия. През 1898 г. се оженил за вдовицата Маргарет Томас и изоставил фамилията Розенблум. Година по-късно приел името Сидни Райли. Райли говори свободно руски и английски и твърди, че владее още 5 езика.

Историята на живота му, разказвана в много книги, статии и телевизионни серии, изобилства от противоречиви и измислени твърдения. Изключително умел в дегизирането, свикнал да живее под ПРИКРИТИЕ, Райли прекарва 30 години в шпионажа, предимно за Великобритания, като той или някой друг прикрива вместо него следите му. Книгата на Майкъл Кетъл „Сидни Райли“ („Sidney Reilly“, 1983) е най-добре документираната биография на супершпионина. Сред разкритията на Кетъл е ЛЕГЕНДАТА, че Райли си е създал, несъмнено с помощта на британското разузнаване, фалшива самоличност. Според легендата в началото на XX в. Райли е в Индия, където завършва колеж и работи като железопътен инженер. „Именно това — пише Кетъл — даваше на Райли алиби, когато обстоятелствата го налагаха.“

Изглежда, Райли е бил вербуван в Лондон от британската Секретна разузнавателна служба (МИ–6) и получава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ ST1. Той доставя разузнавателна информация за Полша и за руските изгнаници, които живеят в лондонския Ийст енд. Вероятно е започнал официалната си шпионска дейност по време на Бурската война през 1899–1902 г., когато се представя за германец и търси разузнавателни сведения за това, как холандците са осигурили помощ на бурите. Според друга версия в Англия става заварчик и тайно се промъква в Германия, назначен е във фабриките Круп, където изучава германската оръжейна индустрия. Според други сведения е работил в германска корабостроителница.

Малко преди Руско-японската война (1904–1905) Райли заминава за Порт Артур, където е главната руска военноморска база в Далечния изток. Въпреки че работи като търговец в Порт Артур, няма съмнение, че докладва на МИ–6 за натрупващото се напрежение между Япония и Русия. Някои твърдят, че е изиграл ключова роля в изненадващата японска атака над Порт Артур. Когато войната започва, Райли се връща в Англия, записва се в Кралското минно училище, а през 1905 г. постъпва в колежа Тринити в Кеймбридж, където остава най-малко 2 години.

Вече запознат с въпросите на петрола и с лустрото на английски джентълмен, завършил Кеймбридж, той заминава за Персия. Великобритания и Русия имат стремежи там като част от ВЕЛИКАТА ИГРА за контрол над Централна Азия. Твърди се, че Райли отвежда британски изследователи до богато петролно поле, набелязано от французите. По това време той вероятно се е бил установил в Санкт Петербург като партньор в руска фирма за оръжия. Райли става руски агент в германското корабостроително наддаване за възстановяване на руския флот, напълно унищожен по време на войната с Япония. Той помага и на германците да сключат големи контракти. Работи и за англичаните: информира британското Адмиралтейство за проектите на германски военни кораби. Същевременно получава значителна комисиона и натрупва добро състояние.

В навечерието на Първата световна война Райли е в Ню Йорк, където работи като агент за износ на оръжие за руснаците. Там към него се присъединява Надин Масино — рускиня, която се влюбва в Райли в Санкт Петербург и се развежда със съпруга си — чиновник в морското министерство. Без първият му брак да е прекратен, Райли се жени за нея в Ню Йорк.

Когато научава, че Райли е в Ню Йорк, капитан МАНСФИЙЛД КЪМИНГ — ръководител на МИ–6, съобщава на АГЕНТИТЕ си в Съединените щати полковник Норман Туейтс и сър УИЛЯМ УАЙСМАН да поддържат връзка с Райли. Туейтс и Уайсман са под прикритие в Британската комисия за търговия. През 1916 г., вероятно следвайки съвета на Уайсман, Райли оставя Надин в Ню Йорк и заминава за Канада, където се записва в Кралските военновъздушни части.

След завръщането си се съгласява да замине за Германия като британски шпионин. Какво е правил в Германия през Първата световна война, зависи от това, кой от украсените разкази на Райли се разказва. Според една от версиите той отишъл със самолет в Германия и се внедрил в германския Генерален щаб. Според друга история пресякъл германските фронтови линии, сдобил се с ценна разузнавателна информация и се върнал зад британските линии.

Британските управляващи отчаяно се опитват да задържат Русия във войната срещу Германия. Когато тази политика се проваля, британското разузнаване прави опити контрареволюционерите да отстранят болшевиките и да въвлекат страната отново във войната.

Човекът, избран за осъществяването на този проект, е капитан ДЖОРДЖ ХИЛ. Той се забърква в румънска операция и МИ–6 изпраща Райли, който пристига в Москва през май 1918 г., когато революцията наближава кървавата си кулминационна точка. През юли болшевиките убиват царя и семейството му в Екатеринбург. През 1918 г. един антиболшевик стреля по революционния лидер Ленин и го ранява сериозно. Райли несъмнено е замесен в тази операция.

Райли работи като другаря Релински от ЧК — болшевишката тайна полиция. Веднъж в операта, смятайки, че ще го арестуват, скъсва на парчета уличаващи го документи, гълта най-опасните, а другите натъпква във възглавниците на канапето.

По-късно Райли твърди, че има на разположение 60 000 руски и латвийски войници, готови да се бият срещу болшевиките. Той създава дори кабинет в сянка и крои планове за контрареволюция, която да промени хода на историята. Каквото и да е извършил, в ЧК има достатъчно доказателства, с които да обвинят Райли и британския дипломат РОБЪРТ БРУС ЛОКХАРТ в британски заговор. Въпреки че е запленен от Райли, Локхарт не му вярва напълно. „Той беше евреин и, струва ми се, без капка английска кръв във вените — пише по-късно Локхарт. — Бе създаден по модела на Наполеон. Наполеон му бе героят в живота и той имаше една от най-хубавите колекции от Наполеоновци в света.“ (По-късно Райли продава колекцията си, за да организира контрареволюция срещу болшевиките.)

Райли привлича Локхарт в антиболшевишкия си план, известен от болшевишката преса като „Заговорът на Локхарт“. Болшевиките твърдят, че британците са замислили убийството на Ленин и Лев Троцки и са организирали военен режим под ръководството на белогвардейци. Локхарт, който по-късно твърди, че няма нищо общо със замисъла, успява да избяга от Русия. Друг британски дипломат е убит. Междувременно съюзнически сили дебаркират в Архангелск в напразен опит да свалят болшевиките. „Бях на крачка от шанса да се превърна в господар на Русия“ — пише по-късно Райли.

Райли би трябвало да докладва на МИ–6, но изчезва без предупреждение, когато болшевиките подемат кървава разправа и избиват 8000 заподозрени като врагове. Райли и Хил успяват да избягат. (Според една версия пътуват през Балтийско море за Швеция и от там — за Шотландия, а според друга Райли бяга сам, като се качва на влекач до Ревал, германски бряг на Балтийско море, а след това пътува за Хелзинки. Каквото и да се е случило, той получава военен кръст за подвизите си.)

След войната Райли става съветник на капитан Къминг, който го изпраща на Парижката мирна конференция, за да наблюдава белогвардейците и болшевиките. По-късно Къминг описва Райли като „човек с неизмерима смелост, гений като агент, но доста зловещ като човек, на когото не бих се доверил напълно“.

Райли продължава да настоява англичаните да подкрепят „демократичната“ антиболшевишка група, която се формира сред белогвардейските емигранти в Париж. Лидерът им Борис Савинков е бил министър на войната в кабинета на Александър Керенски — министър-председател на Временното правителство, формирано след революцията от ноември 1917 г. Сваленият от болшевиките Керенски е избягал в Париж. Савинков, подпомаган със средства от МИ–6, се смята за потенциалния лидер на 250 000 белогвардейци, избягали от страната си по време на революцията и след нея.

Райли настоява болшевиките — „главният враг на човешкия род“, а също „чудовища на престъпността и перверзията“ — да бъдат свалени. „Антиболшевишкото движение в цяла Русия се развива с нечувана страст и бързо крачи към кулминационната си точка — пише той в доклад за Министерството на външните работи през август 1921 г. — … лидерите, най-важен от които е Борис Савинков, бързо напредват към всеобщо въстание…“ Райли предвижда, че въстанието ще избухне следващия месец. Въстанието така и не избухва, а в МИ–6 започват да се колебаят по отношение на Райли. Разузнавачите сравняват сведенията му с прехванатите съветски съобщения, разшифровани в ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ, и разбират, че често информацията му е неточна. Поставен е под НАБЛЮДЕНИЕ отчасти поради съмнението, че работи за белогвардейците, отчасти заради подозрението, че е ДВОЕН АГЕНТ в полза на ЧК. През март 1921 г. британското правителство подписва търговско споразумение със съветското правителство, което е прелюдия към официално дипломатическо признание (вж. АФЕРАТА АРКОС). Райли, разочарован от британската незаинтересованост по отношение на предупрежденията му за червените, се включва в спора за ПИСМОТО НА ЗИНОВИЕВ. През 1924 г. той урежда в Министерството на външните работи да се получи писмо, предполага се, от Григорий Зиновиев — председател на Коминтерна, адресирано до британската комунистическа партия, и прави необходимото съдържанието на писмото да стигне до пресата. Рамзи Макдоналд — първият лейбъристки министър-председател, запазва писмото, но е дискредитиран от Дейли мейл, когато вестникът го публикува, и с това допринася за разгрома на лейбъристкото правителство в предстоящите общи избори.

Райли бързо губи влиянието си в правителството и разузнавателните кръгове. Той води кореспонденция с Уинстън Чърчил и други политици. Става много известен в Лондон, особено след женитбата си с актрисата Пепита Бобадила. Тя скоро се увлича по шпионския начин на живот, носи пистолет и изпраща ШИФРОВАНИ телеграми.

Съветските разузнавачи създават агенция за ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, известна под името ТРЪСТ, за която се предполага, че е антиболшевишка. Информацията на Тръст е толкова достоверна, че Савинков й вярва. През август 1924 г. той е примамен в Москва, където е арестуван и осъден на смърт. На Райли е съобщено, че Тръст е толкова мощна организация, че успява да се намеси и Савинков е помилван.

През февруари 1925 г. Райли е в Ню Йорк. Офицер от МИ–6 му пише за Тръст. Райли все още вярва, че в Съветския съюз може да бъде организирана контрареволюция, и моли Хенри Форд и Уинстън Чърчил за финансова помощ. Докато Райли се опитва да се срещне с лидери на Тръст, един офицер от МИ–6, също жертва на дезинформацията, му помага, свързвайки го с европейския представител на Тръст. През септември 1925 г. Райли заминава за Хелзинки, а от там — за Виборг, на съветско-финландската граница. Там се среща с двоен агент, който получава насоки за работата си от МИ–6, но в действителност работи за ЧК. Той съобщава на Райли, че само ако отиде в Москва, ще може да се срещне с лидерите.

В писмо до Пепита от 25 септември Райли пише: „Не мога да допусна, че съществува начин, по който болшевиките да се доберат до истинската ми самоличност, при условие че ти не направиш нещо…“ Една нощ влиза в Съветския съюз с паспорт на името на Стернберг и никой не го вижда повече извън границите на Съветския съюз.

Райли е екзекутиран, въпреки че времето и обстоятелствата са все още неизвестни на Запада. В съветската преса се появява съобщение, че през нощта на 28 септември четирима „трафиканти“ са се опитали да пресекат финландско-съветската граница. Двама са убити, един е пленен, а един е смъртно ранен. За Райли не се споменава нищо. През юни 1927 г. съветското правителство съобщава, че Райли е бил арестуван „през лятото на 1925 г.“ при опит да влезе в Съветския съюз през Финландия. Несъмнено седмици или месеци преди да бъде екзекутиран, е бил подложен на тежки разпити.

„За себе си искрено вярвам, че все още е жив“ — пише жена му в предисловието на книгата „Британският супершпионин“ („Britain’s Master Spy“, 1933), но вярата й почива на надеждата, а не на доказателства.

shpionazh-76.jpgСидни Райли