Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Енгълтън, Джеймс Джизъс (1917–1987)

Водещ специалист в КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО на ЦРУ. Като хардлайнер в ЦРУ е твърдо убеден, че съветският разузнавателен апарат полага непрекъснато усилия да се инфилтрира в ЦРУ.

Роден в Бойси, Айдахо. Когато е на 16 години, баща му — бизнесмен, е прехвърлен на работа в Италия. Получава образованието си в английско начално училище, завършва колеж и през 1937 г. се завръща в САЩ и постъпва в Йейлския университет. Помага в издаването на Фуриозо — университетско списание за поезия. Проявява траен интерес към литературата.

През 1943 г., 2 години след като се дипломира в Йейл, влиза в армията и постъпва в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС). Изпратен е в контраразузнавателното подразделение на УСС Х–2, чиято щабквартира е била в Лондон. Там се запознава и няколко пъти през свободното си време се среща с Т. С. Елиът. Енгълтън е имал достъп до материали на УЛТРА. Запознава се с офицери от МИ–5 и МИ–6, включително с ХАРОЛД КИМ ФИЛБИ. През 1944 г. е изпратен в Рим като ръководител на италианския клон на Х–2 за работа срещу италианското фашистко разузнаване. Там установява връзка с един свещеник във Ватикана, който е бъдещият папа Павел VI. Легендата Енгълтън вече е създадена. Генерал-майор УИЛЯМ ДОНОВАН го нарича „най-професионалния офицер на контраразузнаването“ в УСС.

Енгълтън подготвя подробни изследвания за германски разузнавателни части и осигурява снимки на германски офицери, търсени за извършени военни престъпления. Той намира снимките, като преглежда всички негативи на фотостудиата в Рим — германските офицери често позирали, за да изпратят портретите си у дома.

След войната Енгълтън е назначен в Отдела на стратегическите служби към военното министерство. Работи в сътрудничество с италианското контраразузнаване срещу съветското разузнаване. През този период установява контакти с евреи нелегали в Европа, които прерастват в близко и трайно сътрудничество между американските специални служби и МОСАД.

Енгълтън влиза в редиците на ЦРУ още от самото начало — през 1947 г., а през 1954 г. създава първото управление по контраразузнаване в централата. Той участва в редица тайни операции, на които американското разузнаване придава особено голямо значение в първите следвоенни години. Едно от първите му АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ е участието на ЦРУ в италианските избори през 1948 г., които благодарение на средствата, отпуснати от ЦРУ, завършват с победа над комунистите.

Повече от 20 години Енгълтън работи като ръководител на контраразузнаването в ЦРУ, където е известен като Майката, Сивия призрак, Вирджинската кльоща — намек за слабата му фигура. Принуден е да напусне през 1974 г., защото УИЛЯМ КОЛБИ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, е убеден, че ожесточението, с което Енгълтън търси вражески агент, вреди на работата на ЦРУ. При пенсионирането му неговият отдел наброява около 300 души. (При Колби е редуциран до 80.) Един от най-неприятните случаи за Енгълтън е продължителното разследване на изменника ЮРИЙ НОСЕНКО — офицер от КГБ, предоставил услугите си на ЦРУ, който твърдял, че бил ОПЕРАТИВЕН РАБОТНИК за Ли Харви Осуалд по време на престоя му в Съветския съюз. Носенко доказва, че КГБ няма нищо общо с убийството на президента Джон Кенеди.

Енгълтън се заема отново с хобито си риболов и отглеждане на орхидеи, а през 1975 г. е награден с Медал за изключителни заслуги в разузнаването — най-високото отличие на ЦРУ.

Вж. БЕЗКРАЙНОСТ ОТ ОГЛЕДАЛА.