* Кораби за разузнавателна информация
Кораби, а през XX в. и ПОДВОДНИЦИ са използвани често за събиране на разузнавателни сведения. През Втората световна война военните кораби на различните страни разполагат с ВИСОКОЧЕСТОТНИ ЛОКАТОРИ (Хаф-Даф), а по-късно и с оборудване за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ).
Всеки военноморски кораб и подводница всъщност е и кораб за събиране на разузнавателна информация, тъй като наблюдава и докладва за чуждите военноморски флотилии, търговските кораби, пристанищата и други крайбрежни съоръжения.
Специализирани „шпионски“ кораби се използват за пръв път през 50-те години, когато Съветският съюз пуска модифицирани плавателни съдове, тип траулер, да събират разузнавателни сведения в отвъдморски райони и да наблюдават западните военноморски операции. Това се налага поради липсата на съветски електронни подслушвателни постове отвъд океана (с изключение, на посолства и консулства).
Въпреки че западната преса често ги описва като „дегизирани“ риболовни траулери, съветските плавателни съдове за събиране на разузнавателни сведения могат лесно да бъдат идентифицирани. Екипажите са кадри от военноморския флот, а самите кораби са с огромни електронни антени, като някои са и въоръжени. Въпреки това съветските риболовни, а така също и търговски кораби без съмнение събират разузнавателни сведения при всеки удобен случай. Но по-голямата част от тях, означени като AGI от западното разузнаване, са построени на базата на корпусите на траулери, тъй като в огромните им трюмове лесно може да се монтира електронно оборудване и да се обзаведат спални помещения за екипажа. Освен това траулерите са и по-издръжливи, имат морски качества и са били в серийно производство.
По-късно по-големите съветски AGI са създадени специално за събиране на разузнавателна информация. Големите кораби клас Приморие (3700 т) и клас Балзам (5400 т) могат да обработват събраните разузнавателни сведения на борда, като по този начин ускоряват предаването на разузнавателна информация за военноморския флот и регионалните командвания. По-големите съветски AGI са снабдени с леки противовъздушни оръдия, а на много от тях са били забелязани и противовъздушни ракети.
В края на 80-те години — непосредствено преди разпадането на Съветския съюз, около 60 от тези кораби се използват от съветския военноморски флот. Тези AGI обикновено извършват наблюдение край стратегическата американска подводникова база в Хоули Лох, Шотландия, и близо до югоизточния бряг на Съединените щати — място, където могат да се наблюдават подводниковите бази в Чарлстън, Южна Каролина, и Кингс Бей, Джорджия, както и ракетните опити в Кейп Канаверал, Флорида. AGI действат и във важни международни води, като Гибралтарския проток, сицилианските протоци и протока Ормуз. AGI редовно наблюдават учения на бойни кораби на американския военноморски флот и на други кораби на НАТО. Смята се, че по време на Виетнамската война един съветски AGI край остров Гуам и друг, действащ близо до американските самолетоносачи в Тонкинския залив, са изпратили предупреждение за предстоящи американски въздушни удари над Северен Виетнам.
Съветски бойни кораби осъществяват наблюдение над военноморските сили в морето и океана на западните страни. Тези съветски кораби и AGI, които извършват операции за близко наблюдение, обикновено се наричат „клюкари“.
В периода след Втората световна война американският военноморски флот разчита предимно на военните си кораби и подводниците за събиране на сведения по електронен път край бреговете на Северен Виетнам през 1964 г. и води до т.нар. инцидент в Тонкинския залив, който ескалира американското присъствие във Виетнам. (Вж. ДЕСОТО.)
Първите специализирани американски разузнавателни кораби са използвани, за да компенсират липсата на електронни подслушвателни постове в Южна Америка и Африка. Това са товарни кораби от времето на Втората световна война, променени след 1960 г., когато АНС получава разрешение да разполага с кораби за ЕЛРАЗ, предназначени да следят страните от Третия свят.
Първият променен за целите на разузнаването кораб е Редник Хосе Ф. Валдес (T-AG 169), пуснат през ноември 1961 г. През следващите 10 години действа край бреговете на Африка, изпълнявайки мисии по ЕЛРАЗ под ПРИКРИТИЕТО на „подробни хидрографски проучвания“. Валдес се придружава навсякъде от други 2 кораба на АНС: Джеймс Е. Робинсън (T-AG 170) и Сержант Джоузеф Е. Мюлер (T-AG 171). Те се управляват от цивилни екипажи и техници на АНС. Обозначението T-AG означава кораб с цивилен екипаж (T) и разнородни помощни функции (AG).
Едновременно с това американският военноморски флот започва събирането на разузнавателни сведения в сътрудничество с АНС. Серия от кораби за ЕЛРАЗ са преустроени от военновременни товарни кораби, а екипажите са от кадрите на флота от военноморската служба за сигурност, която събира сведения за цели и на АНС, и на флота. Първият ръководен от военноморския флот кораб е Оксфорд (AG 159), построен през 1945 г. като товарен кораб. Според справочника на Центъра по история на военноморските сили на САЩ „Американски бойни кораби“ („Dictionary of American Naval Fighting Ships“, 1970) корабът е предаден на военноморския флот на 8 юли 1961 г. за изследвания.
През есента на 1962 г. Оксфорд действа в Карибския басейн и прехваща радиокомуникации от Куба, докато Съветският съюз прехвърля и оръжие на острова. Оксфорд е модифициран ПОТИ — помощни технически изследвания. Извършени са още 4 подобни модификации на големи товарни кораби — Джорджтаун (ПОТИ 2), Джеймстаун (ПОТИ 3), Белмонт (ПОТИ 4) и ЛИБЪРТИ (ПОТИ 5), на които има военноморски персонал, който служи, следвайки наставленията на АНС, и някои цивилни специалисти. Тези кораби са лесноразличими като разузнавателни кораби поради характера на извършваните операции, антените и определенията им във военноморските справочници. На тях има минимално количество въоръжение.
Джорджтаун действа предимно край Южна Америка, Джеймстаун — край Африка, в Карибския басейн и Южно Китайско море, Белмонт остава в Карибския басейн (като оказва помощ на американските войски, които дебаркират в Доминиканската република), а Либърти е изпратен в източната част на Средиземно море, за да посрещне съдбата си през юни 1967 г. край бреговете на Синайския полуостров.
Военноморският флот, Министерството на отбраната и АНС по-късно обмислят възможността за флот от по-малки товарни кораби — дори и от типа на траулерите — за ЕЛРАЗ, които да действат по-близо до „набелязаните“ райони, отколкото по-големите модифицирани ПОТИ. Първите ПОТИ са 3 малки 52,8-метрови товарни кораба, приспособени за ЕЛРАЗ в средата на 60-те години. Първият е Бенър, обозначен ППП 1. Тези букви означават разнородни помощни функции (П) и природни проучвания (ПП).
Бенър работи край Йокосука, Япония. През 1967 г. извършва ЕЛРАЗ на съветски Сибир, Северна Корея и Китай под КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ КЛИКБИЙТЪЛ. Веднъж корабът е бил „притиснат“ от съветски военноморски кораби.
Бенър е последван в Далечния изток в края на 1967 г. от кораба ПУЕБЛО (ППП 2), а третият кораб — Палм Бийч, е пуснат в операция за ЕЛРАЗ, но в друг район. Също както ПОТИ тези кораби са минимално въоръжени. Планирани са допълнителни промени по ППП но сравнително пасивната американска програма за ЕЛРАЗ е изоставена, след като израелски торпеден катер атакува Либърти през 1967 г., а през януари 1968 г. Северна Корея пленява Пуебло.
Вж. ПОДВОДНИЦИ.
