Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (957)

Носенко, Юрий

Съветски ИЗМЕННИК, който известно време е бил третиран като военнопленник от ЦРУ, а неговите информации и разобличения поляризират американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ. Носенко е офицер под ПРИКРИТИЕ като член на делегация за конференцията по разоръжаване в Женева, когато се обръща към ЦРУ през 1963 г. и предлага услугите си на ДВОЕН АГЕНТ. По-късно променя решението си и през януари 1964 г. става изменник.

Носенко, който говори сравнително добре английски, започва шпионската си кариера през 1945 г. в ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Работата му е да анализира РАДИОТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, получено от американските военни комуникации в Азия. През 1953 г. е прехвърлен в КГБ и работи във външното разузнаване. Понякога се опитва да вербува американски туристи в Москва. През 1957 г. под прикритието на служител в Министерството на културата посещава Великобритания и за пръв път разбира какъв е западният стандарт на живот. Вероятно това посещение е оформило решението му да избяга.

През 1959 г. му е поставена задачата да наблюдава чужденците. Той става агентурист на Ли Харви Осуалд — бивш американски морски пехотинец, който се отказва от американското си гражданство и живее в Съветския съюз. През 1964 г. Носенко става изменник и твърди, че е подполковник от КГБ, а в действителност е капитан. Това е една от измислиците му, които събуждат подозрения в ЦРУ. Ръководителят на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО в ЦРУ — ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН, смята, че Носенко е агент, изпратен с цел ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, а действителната му мисия е да обърка разследването по убийството на президента Кенеди. Носенко твърди, че през ноември 1963 г. е имал за задача да провери досието на Осуалд. Това е непосредствено след арестуването на Осуалд след убийството на президента. Носенко казва, че не открил никаква връзка между Осуалд и КГБ.

Носенко е поставен под съмнение, тъй като АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН, също изменник, е предвидил, че КГБ ще изпрати други изменници, които да опровергаят казаното от него, най-вече твърдението, че в ЦРУ има ВНЕДРЕН АГЕНТ — Саша, който е проникнал дълбоко. Голицин съобщава, че Виктор Ковшук — високопоставен офицер от КГБ, е изпратен във Вашингтон през 1957 г. главно за да „задейства“ Саша, като по този начин предизвиква започнатото от Енгълтън търсене на внедрени агенти.

Носенко твърди, че не е чувал за Саша, но че знае за агент с кодово наименование Андрей. Оказва се, че това е американски войник, който работи в американското посолство в Москва и който признава, че се е срещал с Ковшук през 1957 г.

Според специалистите на Енгълтън разкритието за „Андрей“ е именно номерът, предвиден от Голицин. Носенко е подложен на разпит, като напразно се опитват да го накарат да признае, че не е предател, а агент, изпратен да изиграе ролята на предател. Затворен е съвсем сам в малка стаичка — не го оставят да спи, държат го полугладен и непрекъснато го подлагат на разпити. Една от причините, поради които се отнасят така към него, е, за да изпита условията, при които КГБ е държало Фредерик Баргхорн — професор от Йейл по политически науки, отвлечен през 1963 г. пред хотел Метропол в Москва. ЦРУ смята, че Носенко е избрал Баргхорн за заложник, за да бъде разменен за съветски шпионин, арестуван в Ню Йорк. Но Баргхорн е бил задържан 2 седмици. А Носенко го държат в КЕМП ПИЪРИ — тренировъчния център на ЦРУ край Уорънтън, Вирджиния — 4 години, чак до 1968 г.

Когато става ДЦР през 1973 г., УИЛЯМ КОЛБИ прекратява търсенето на внедрения агент, нарежда да се плати на Носенко със задна дата и го назначава за консултант по контраразузнаването.