Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (441)

Дойч, Джон (1938)

ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, назначен през май 1995 г., както той казва, за да поеме ЦРУ „отвъд ужаса“ на разкритието, че ОЛДРИЧ ЕЙМС — ръководител на отдела за контраразузнаване срещу Съветския съюз към ЦРУ, е бил съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ. Дойч е първият директор след УИЛЯМ КЕЙСИ, който е член на президентския кабинет.

Дойч заменя ДЖЕЙМС УЛСИ, който е ДЦР по времето, когато Еймс е арестуван от ФБР през февруари 1994 г. Улси е принуден да се оттегли, след като не е успял да постави на място служителите на ЦРУ, които не са провели, както трябва, вътрешното разследване на Еймс. Дойч не оставя място за съмнение в отношението си по случая: „Нанесените вреди се дължат основно на непростимото недоглеждане от страна на професионалистите от Управлението по операциите и другите служби на ЦРУ Това е провал в разузнаването от огромен мащаб.“

Дойч е първият ДЦР в цялата история на американското разузнаване, роден в чужбина. Роден е в Белгия и 4-годишен заминава с родителите си и сестра си за Съединените щати, за да избегнат като евреи преследването от нацистите. Семейството се настанява в покрайнините на Вашингтон, където бащата на Дойч, инженер, започва работа в един от заводите за военна промишленост. Дойч, следвайки стъпките на баща си, завършва химическо инженерство в Масачузетския технологичен институт (МТИ). Едновременно с инженерството следва и в историческия факултет в Амхърст. Работейки в отдела по политическо планиране на Министерството на отбраната от 1961 до 1965 г., Дойч защитава докторат по физикохимия в МТИ.

Преподава химия в Принстън, но се завръща в МТИ и през 1976 г. оглавява химическия факултет. Той запазва връзките си в Пентагона, като едновременно работи в „мозъчния център“ на Министерството на отбраната — корпорация Ранд. На вратата на Дойч в МТИ висял надпис: „Аз съм истински ястреб по въпросите на отбраната. В социално отношение съм либерал. По административните въпроси съм неуморим маниак.“

По време на администрацията на Картър (1977–1981) той работи в новосъздаденото Министерство на енергетиката като заместник-министър и отговаря за програмите за производство на ядрени оръжия. След победата на Рейгън в президентските избори Дойч се връща в МТИ, където е избран за ректор. По време на администрацията на Буш (1989–1993) влиза в ПРЕЗИДЕНТСКИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ.

На 50-ия му рожден ден колегите му подаряват тениска, на която са написани думите ОГЪН, ЦЕЛ, ГОТОВ — точно описание на неговата целеустременост към ръководство и способността му мигновено да взима решения. Дойч пренася тези си качества и в Пентагона, когато министърът на отбраната Лес Аспин от кабинета на президента Клинтън го назначава за свой заместник по въпросите на производството и технологиите. Той толкова взема присърце работата си в Пентагона, че отхвърля предложението на Клинтън да стане ДЦР след оставката на Улси през декември 1994 г. Следващият избор на Клинтън е пенсионираният генерал от военновъздушните сили Майкъл Карнс, който отпада след ПРОУЧВАНЕ НА БЛАГОНАДЕЖДНОСТТА му — разкрива се, че вероятно е нарушил имиграционните закони и трудовите разпоредби, като е помогнал на млад филипинец да влезе в Съединените щати. Клинтън отново се обръща към Дойч и той приема, макар и с нежелание.

Скоро след като е назначен за ДЦР, той казва, че на плещите му тежи задължението да възстанови репутацията на ЦРУ след случая с Еймс. Освен това смята, че е имал ключова роля при определянето на новите задачи на ЦРУ и на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ след Студената война. Шпионажът, казва той през септември 1995 г., е все още „първостепенна задача“ на ЦРУ, а възможността да се изпълняват АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, трябва да продължи да съществува. „Ако ние не рискуваме от страх, че ще претърпим поражение, или от страх, че ще ни критикуват, тогава и пет пари няма да струваме като разузнавателна служба.“

„Аз самият съм вбесен от това, — казва Дойч пред парламентарната комисия по разузнаването по време на разглеждане на случая Еймс. — Аз самият бях подведен“, заявява той, подчертавайки, че офицерите от ЦРУ знаят със сигурност, че АГЕНТИ в Русия са били ПРЕВЕРБУВАНИ и са предавали неточни сведения на Белия дом и Пентагона. Дойч не съобщава подробности в публичните си изказвания, но някои източници твърдят, че е вземал решения за операциите на изтребител F–22 на базата на невярна информация за съветската противовъздушна отбрана.

Осъществявайки реформата и структурната реорганизация на ЦРУ, той изброява 4 главни задачи, на които агенцията трябва да се посвети в периода след Студената война: да се ограничи разпространението на химично, биологично и ядрено оръжие за масово унищожение; да се противопостави на враждебно настроените страни, като Северна Корея, Иран и Ирак; да засили борбата срещу международната престъпност, тероризма и наркотрафика; и накрая, да осигури надеждна икономическа безопасност. Когато го репликират, че последната задача силно напомня ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, Дойч казва: „Ако чуждите държави по една или друга причина се внедряват в наши корпорации, ние сме длъжни да знаем.“

Дойч задвижва план за консолидация на усилията на визуалната информация, в частност затягане на контрола на директора на Централното разузнаване над УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ, за чиято дейност се изразходват прекомерно много средства. След като научава за безогледното харчене на средства от страна на УНР, Дойч уволнява двама високопоставени служители на агенцията — директора Джефри Харис и заместник-директора Джими Хил.

Що се касае до СЛУЖБАТА ПО АГЕНТРАЗ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, която той създава към РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА (РУМО), изглежда, й е определена по-значителна роля за тайните операции в бъдеще. Дойч бързо налага в ЦРУ свои порядки. Сътрудниците в агенцията, принудени да се съобразяват с точността и взискателността му, започват да наричат щабквартирата на ЦРУ Дойчланд. Двамата с изпълнителния му директор Нора Слаткин — бивш заместник-министър на ВМС, уволняват дисциплинарно 17 офицери поради извършени нарушения по случая Еймс и поради несправяне с информация, отнасяща се до американски агент — вероятно замесен през 1990 г. в убийството на американец в Гватемала. (Улси само е подписал писма в знак на упрек към 11 офицери, обвинени в недоглеждане по случая Еймс).

За Дойч Нора Слаткин по ранг не стои по-ниско от ранга на директора на РУМО и АНС. А самият Дойч решава сериозно да вземе в ръцете си цялата система на американските разузнавателни служби (което по принцип се подразбира още със създаването на длъжността директор на Централното разузнаване). Той разпределя времето си по следния начин: една трета посвещава на ЦРУ, една трета — на ПОТРЕБИТЕЛИ на информацията, на Конгреса и на чуждестранни партньори, и една трета — на разузнавателната общност. Проявява също специален интерес към създаването на Междуведомствен съвет по използване на космическото пространство. Внушава и идеята за учредяване на нова общонационална агенция в областта на визуално-образното разузнаване, което да замести Управлението за национално разузнаване.