Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (853)

Мендрейк (Як–25RD)

Съветски РАЗУЗНАВАТЕЛЕН самолет за големи височини. Мендрейк е КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ, дадено на самолета от СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ПАКТ. Създаден е на базата на Як–25 Флашлайт (Светкавица) — 2-моторен реактивен самолет с удължени крила, разработен специално за нощни полети и операции при всякакви атмосферни условия. Самолетът, въоръжен с 23-милиметрово оръдие, е снабден с далекообхватен радар и развива максимална скорост 1080 км/ч. За пръв път излита през 1953 г., а навлиза в експлоатация 2 години по-късно. Тогава вече е надминат от по-съвършения американски бомбардировач B–47 СТРАТОДЖЕТ, чиято скорост е почти колкото на Як–25.

Мендрейк има прави криле с разпереност 22,5 м. Самите криле са по-високо на корпуса, отколкото при Флашлайт, и са с двойка турбореактивни мотори, поставени в кожуси на крилете. Далечината на полета е 3500 км без допълнителни резервоари. Средната височина на полета е 18 км, а максималната — 21 км. Як–25 е 2-местен.

Често наричат Мендрейк „съветския U–2“. В края на 50-те години той извършва разузнавателни полети над Западна Европа, а също и над райони, близки до Съветския съюз. Предполага се, че полетите над Запада са прекратени изненадващо бързо след свалянето на U–2 на 1 май 1960 г. Явно руснаците са искали да избегнат всички обвинения във въздушен шпионаж, които са им били отправяни.

Очевидно някои от изтребителите са били построени отново като разузнавателни варианти (а също така модифицирани според конфигурациите, специфични за електронни военни действия). През 1958 г. са произведени 1000 самолета Як–25 от всички видове — изтребител, разузнавателен и бомбардировач. Основните положения в Як–25 са доусъвършенствани в значително подобрения бомбардировач Як–28 Бруър и изтребителя Файърбърд.

Як–25