Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (187)

Блейк, Джордж (1922)

Висш офицер от английската Секретна разузнавателна служба (МИ–6), който шпионира за КГБ. Разкрива АГЕНТИ и разузнавателни операции, поради което е един от най-ценните британски шпиони, вербувани някога от руснаците.

Името му е Джордж Бен и е роден в Ротердам. Майка му е холандска лютеранка, а бащата — египетски евреин, служил в английската армия през Първата световна война. Тъй като е британски поданик, баща му в знак на патриотизъм кръщава сина си на името на крал Джордж V. В началото на Втората световна война Блейк е в Холандия и участва, макар и за кратко, в антифашистката съпротива. После заминава за Англия през Франция и Испания. Постъпва във военноморския флот, повишен е в чин младши лейтенант и е прехвърлен в холандския клон на МИ–6. След войната е изпратен в Хамбург, където вербува германски морски и армейски офицери за разузнавателната мрежа на МИ–6 в Източна Германия. След това посещава курс за изучаване на руски език в университета в Кеймбридж.

През октомври 1948 г. Блейк е изпратен в Сеул, Южна Корея, като ръководител на открития там клон на МИ–6. При пресичането на границата от севернокорейските войски през юни 1950 г. е заловен. В затвора настойчиво иска да се свърже с някой от съветското посолство в Пхенян, Северна Корея. Това е първата стъпка от дългия му път към измяната. В автобиографичната си книга „Друг избор няма“ („No Other Choice“, 1990) той твърди, че нито тогава, нито по което и да е друго време не е получавал пари за шпионската си дейност. „Сторих всичко това по идеологически причини, не за пари“ — пише той.

Освободен е от корейския плен през 1953 г. Пътува за вкъщи с влак по Транссибирската магистрала. На граничния пункт на съветско-китайската граница се среща със съветския си АГЕНТУРИСТ, който по-късно пристига в Лондон, за да го напътства. В Лондон Блейк е разпределен в новия отдел Игрек (Y) на МИ–6, откъдето се ръководи работата по подслушването на съветските обекти и граждани в Австрия и по поставянето на микрофони в сгради на различни съветски представителства във Великобритания и в другите страни в Западна Европа. (Този отдел вероятно става приемник на британското ведомство по комуникациите и радиопрехващането от Втората световна война — СЛУЖБА ИГРЕК (Y).)

През октомври 1953 г. Блейк прави първата си доставка „списък на строго секретни технически операции на МИ–6, насочени срещу съветски обекти, точно характеризирани и с упоменато местоположение. Разделени са на 2: операции за подслушване и операции за монтиране на микрофони“. Едно от най-важните разкрития на Блейк е БЕРЛИНСКИЯТ ТУНЕЛ, за който той съобщава на руснаците, докато е бил още в етап на планиране.

След завръщането си в Англия през 1953 г. Блейк продължава шпионската си дейност, следвайки напътствията на офицер от КГБ под дипломатическо ПРИКРИТИЕ. Блейк се жени за една секретарка, която работи в МИ–6 и е дъщеря на офицер от същата служба. През 1955 г. е изпратен в БЕРЛИН. Работи там, после — в Лондон и в Ливан. Кариерата му в МИ–6 на пръв поглед изглежда най-стандартна. Но навсякъде сътрудничи и с КГБ.

През 1961 г., докато е в Ливан, учи арабски език в школа на западните разузнавателни агенции. По това време ненадейно е отзован в Лондон и е обвинен, че е дългогодишен съветски шпионин. Подполковник МИХАЛ ГОЛИЕНЕВСКИ, изменил на полските разузнавателни служби, е предал информация на ЦРУ, че в МИ–6 има шпионин. Английските следователи стигат до него.

След като прави признания, Блейк е задържан за нарушаване на ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА и е осъден бързо на 42 години затвор — „по една година за всеки предаден агент“. Това е най-голямата присъда в съвременната съдебна история на Великобритания. Пред съда Блейк признава, че е предал на руснаците 42-ма британски агенти, работили в Съветския съюз. По-късно той твърди, че е предал на съветското разузнаване информация приблизително за 400 агенти, но нито един от тях не е бил убит.

В затвора Уърмуд скрабс той, както и съкилийникът му ГОРДЪН ЛОНСДЕЙЛ са под специален надзор. Един ден, докато се разхождат в двора, Лонсдейл предсказва, че двамата с Блейк ще бъдат в Москва през 1967 г., където ще празнуват 50-ата годишнина от Октомврийската революция. След като Лонсдейл е прехвърлен в друг затвор, Блейк минава на по-лек режим — шие чували за дипломатическата поща.

На 22 октомври 1966 г. Блейк — така твърди самият той — избива разхлабена желязна пръчка от решетката на прозореца, скача от покрива на земята и се спуска по стълба от найлонови въжета зад стените на затвора, където го очаква с кола негов съмишленик, който го отвежда в тайна квартира. Блейк твърди, че бягството е приятелски жест, организиран от Шон Бърк, член на Ирландската републиканска армия, с когото се е запознал в затвора. За бягството имат принос също лекарят на затвора, намествал счупената китка на Блейк, и двама бивши негови съкилийници, лежали 18 месеца за организиране на демонстрации против ядреното оръжие в една американска военновъздушна база.

Шон Бърк, съкилийниците демонстранти и още един помощник успяват с камион да измъкнат Блейк от Англия — те прекосяват Ламанша при Дувър и стигат в Източна Германия, където се разделят. Бърк си тръгва след 2 седмици. (Той заминава за Ирландия, където пише книга за бягството и се бори успешно срещу екстрадицията му в Англия. Умира през 1982 г.) Години наред се носят слухове, че КГБ е финансирало бягството, осъществено с помощта на ИРА, за да не бъдат замесени съветски агенти.

В Съветския съюз Блейк си намира работа като преводач в издателство. Развежда се, докато е още в затвора в Лондон, в Москва се жени повторно и му се ражда син. Въпреки че са били в Бейрут по едно и също време с ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, двамата твърдят, че никога не са се срещали, преди да се сприятелят в Москва. В Москва Блейк запознава Филби с жената, за която по-късно Филби ще се ожени. Блейк става близък приятел и с ДОНАЛД МАКЛИЙН. Подобно на Блейк и за разлика от Филби Маклийн се опитва да живее като комунист. Блейк се придържа към старите си идеали, но през 1990 г. признава, че е разочарован от перестройката и заблудите на комунизма.