Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (270)

Валкюри RS–70

Разузнавателен самолет, използван и за нанасяне на удари. Той е предложен от американските военновъздушни сили като начин да бъде спасен B–70 Валкюри — свръхзвуков бомбардировач за големи височини. B–70 е „мъртвороден“ поради големите разходи по поддръжката на един толкова голям и сложен самолет. Освен това полетните показатели не са на равнище освен максималната скорост.

Работата по B–70 започва в края на 1954 г., когато генерал Къртис Лъмей — главнокомандващ американското стратегическо въздушно командване, призовава конструкторите да разработят самолет, приемник на бомбардировача B–52, и да отделят повече внимание на скоростните характеристики. През 1957 г. е сключен контракт с компанията Норт американ авиейшън. И веднага се пристъпва към работа.

През ноември 1959 г. на съвещание с военните по важни въпроси на отбраната на САЩ президентът Айзенхауер казва на началник-щаба на военновъздушните сили, че „B–70 изобщо не му допада във военен смисъл“. Президентът забелязва, че ако стигне до етап производство, B–70 няма да бъде готов през следващите 8–10 години, а тогава ракетите ще бъдат основното оръжие за стратегически действия. На 29 декември 1959 г. военновъздушните сили с неохота взимат решение да създадат само опитен образец XB–70. Въпреки това програмата B–70 е възобновена няколко месеца по-късно, когато президентската кампания от 1960 г. отново разпалва интереса към стратегическите оръжия. През август 1960 г. администрацията на Айзенхауер разширява програмата до 13 образеца за изпитания.

Програмата продължава, след като през януари 1961 г. президентът Кенеди влиза в Белия дом. Първият XB–70 все още не е готов за полет, но към края на годината военновъздушните сили дават ново обозначение на самолета — RSB–70 (от reconnaissance strike bomber — бомбардировач за стратегическо разузнаване), а по-късно — само RS–70. Според програмата от RS–70 трябва да бъдат произведени 60 самолета, които да изпълняват разузнавателни мисии над вражески обекти по време на атака с ядрени ракети. (Военновъздушните сили отчаяно се стремят да запазят системата B–70 и затова обмислят възможността за използване на самолета като транспортно средство.)

Но дори и във военновъздушните сили се повдига въпросът, как ще се процедира с B–70. Окончателният удар е нанесен през април 1961 г., когато министърът на отбраната Робърт Макнамара нарежда програмата да се сведе до образците без оръжейните системи. Макнамара поставя под въпрос и техническата приложимост на подобен самолет и смята, че стратегическите ракети са много по-удачни, отколкото далекообхватните бомбардировачи. На 31 януари 1963 г. той казва пред Конгреса: „RS–70, като пренася ракети въздух-земя, ще осигури минимална ефективност за цялостната безопасност. По моя преценка тази програма не си струва огромните допълнителни средства, които, както е пресметнато, възлизат на 10 млрд. долара освен одобрените вече 35 млрд.“ (Предназначени за B–70.)

B–70 се оказва най-тежкият произвеждан самолет. На 21 септември 1964 г. излита първият опитен образец, а през 1965 г. — вторият. Вторият самолет претърпява катастрофа на 8 юни 1966 г. при въздушен сблъсък с изтребител F–104. Това е капката, която прелива чашата, и цялата програма е преустановена. Така се слага край на един особено амбициозен разузнавателен самолет. (Първият XB–70 е прехвърлен в НАСА и лети до 4 февруари 1969 г.)

Като бомбардировач B–70 трябва да има тегло при излитане 237 т (включително 124 т гориво). Бомбеният отсек е разчупен за 2 атомни бомби, разположени между масивните въздуховсмукателни отвора на 6-те турбореактивни двигателя, които са в края на корпуса. По-късно е дадено предложение бомбите да се заменят с управляеми ракети. Оръжие за защита не е предвидено. Екипажът е 2-членен. B–70 е предшественик на бъдещите военнотранспортни самолети.

Вж. НМ–1 (NM–1).

XB–70A Valkyrie