Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1419)

СС

Елитна лична охрана на Адолф Хитлер, която се превръща в политическа полиция и разузнавателна сила, символизираща нацисткия тероризъм и жестокост. Schutzstaffel (SS — Отдел за защита, накратко СС) е създадена през 20-те години като охрана на нацистките лидери. В началото това е малка (само с 280 души), но безупречно дисциплинирана част, подчинена на СА („кафявите ризи“) — полубандитска-полувоенна нацистка организация, която разполага с 60 000 души.

СС се разраства през 1929 г., когато Хитлер назначава ХАЙНРИХ ХИМЛЕР за неин ръководител. Химлер е амбициозно и фанатизирано творение на Хитлер и предвижда СС да заеме централно място като някакво тайнствено братство, което да отстоява нацистката идеология. Известни са като „черноризци“, носят емблема от череп и кръстосани кости на черните си куртки. В редовете на СС се вливат ония немци, които не приемат вулгарно-скандалната СА, напомняща банда улични хулигани.

През 1930 г. в СС на Химлер служат повече от 3000 бойци, като външността на всеки един от тях трябва да е образец на расова чистота. В СС се приемат само онези, които имат най-малко „двустолетно арийско родословие“. Кандидатите преминават през проверка в расовото управление, ръководено от Рихард-Валтер Даре — свиневъд и създател на теорията „кръв и пръст“, според която европейската цивилизация е продукт от расово чисти германци. През проверка минават и бъдещите съпруги на членовете на СС.

Мотото на СС е: „Вярвай! Подчинявай се! Сражавай се!“ Членовете на СС, представяйки се за продължители на тевтонските рицари, обикновено се сражават невъоръжени. Скоро след нападението над Полша през септември 1939 г. отрядите на СС полагат първия си отпечатък на ужас в покорените територии, които СС нарича „домакинства на евреи, интелигенция, чиновници и благородници“.

През юни 1941 г. Германия напада Съветския Съюз и СС получава указания да ликвидира съветските евреи и „болшевишките агитатори“. За да бъде изпълнена задачата, СС организира бойни групи, които следват германската армия на съветска територия. Бойните групи събират цивилни граждани, предимно евреи, и извършват масови разстрели. Според показанията, дадени по време на процесите срещу германските военни престъпления, отрядите на СС избиват над 2 млн. евреи.

Независимо от бойните групи СС формира и елитни бойни единици — Вафен СС. През 1933 г. Хитлер уверява висшето военно ръководство на Германия, че те ще бъдат „единствените, които ще носят оръжие“. Независимо от това полицейските части на СС скоро обличат армейски униформи, създават своя военна организация и получават оръжие.

В началото на войната СС има около 20 000 членове, организирани във военни части. Мечтата на Хитлер за елитна бойна сила води до бързото разрастване на Вафен СС, което в края на 1944 г. разполага с 600 000 души, със 7 бронирани дивизии и безброй други по-малки части. Командирите на СС ръководят няколко корпуса и армии. Частите на СС са по-големи и по-тежковъоръжени от обикновените армейски части. Освен това Вафен СС е създател и потребител на ТАКТИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ.

Есесовците воюват на всички фронтове в Европа и макар това да са били бойни части, а не полицейски и наказателни отряди на СС, съюзниците ги смятат еднакво отговорни за престъпленията срещу човечеството.

Германия, окупираните страни, огромната мрежа от концентрационни лагери и лагери на смъртта се управляват със съвместните усилия на ГЕСТАПО и СС. По такъв начин СС носи пряка отговорност за страданията, мъченията и смъртта на милиони европейци — евреи, християни, германци и чужденци.

Нюрнбергският военен трибунал установява, че и СС, и Гестапо са отговорни за военните престъпления. Съдът заявява, че, с изключение на някои чиновници и служители, заемали незначителни постове, всеки един от членовете на СС е виновен за планирането и извършването на престъпления спрямо човечеството.

Вж. СД.