Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (229)

Брегови наблюдатели

Австралийци и новозеландци на прикритие на Соломоновите острови и Бисмарковия архипелаг, които следят и докладват за действията на японците по време на Втората световна война. Подслонени от антияпонски настроени местни жители, бреговите наблюдатели изпращат доклади за японските въздушни атаки и така предупреждават контролните авиационни центрове на съюзниците.

Австралийският военноморски флот създава брегова наблюдателна служба преди Втората световна война и през 1941 г. вече има над 100 наблюдателни станции. Обикновено бреговият наблюдател е самотен скаут — плантатор, мисионер, колониален бюрократ или полицай, който е станал доброволец, когато японците нахлуват в района. С приключенски дух, независими и недисциплинирани, тези скаути живеят при твърде примитивни условия и непрекъснато са преследвани от японците. Понякога използват ВИСОКОЧЕСТОТНИ ЛОКАТОРИ, за да проследят къде се намират противниковите радиопредаватели. Заловените, както и техните помощници от местните жители биват убивани или подлагани на жестоки мъчения.

След кампанията в Гуадалканал през 1942–1943 г. адмирал Уилям Холси казва: „Бреговите наблюдатели спасиха Гуадалканал, а Гуадалканал спаси Тихия океан.“ Сред подвизите на бреговите наблюдатели е и спасяването на младши лейтенант Джон Ф. Кенеди. Неговият РТ 109 е нападнат и потопен от японски боен кораб край Соломоновите острови. Кенеди успява да отведе оцелелите от екипажа на необитаем остров. Австралийски наблюдател от остров Коломбангара организира спасяването им.

Брегови наблюдатели през април 1944 г. взимат документите на загиналия вицеадмирал Минеичи Кога, чийто самолет се разбива до филипинския остров Кебу. Някои от документите са свързани с японския план за защита на Филипините. Изпратени са бързо на американските командващи, за да ги използват при планиране на операциите в западната част на Тихия океан.

Цивилни от изолирани острови близо до Филипините също изпълняват ролята на брегови наблюдатели, но не са толкова прецизни, както разнородната група, обучена от австралийците. Филипинските брегови наблюдатели са въоръжени, а много от тях воюват с филипинските партизански сили, което не е предвидено в дейността на бреговите наблюдатели. „Ако се заеме с нещо като партизанска дейност — пише след войната американски разузнавач, — вашият наблюдател скоро губи наблюдателността си и качеството на докладите му спада.“

Армейският историк Едуард Дри пише в книгата си „УЛТРА на Макартър“ („MacArthur’s ULTRA“, 1992): „Извън тактическите сведения може би най-доброто, което бреговите наблюдатели прикриват, макар и без да го съзнават, е тайната на УЛТРА в Южнотихоокеанския район.“ Съюзниците успяват да използват разузнавателните сведения от УЛТРА в райони, където има брегови наблюдатели, защото самите японци са смятали, че откриването на японските кораби и самолети от американците е работа на бреговите наблюдатели, и изобщо не се досещали, че всъщност е дело на англо-американските дешифровчици.

Мрежата от брегови наблюдатели получава инструкции от австралийско-американското СЪЮЗНИЧЕСКО БЮРО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ.