Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1066)

Пенковски, Олег (1919–1963)

Офицер от ГРУ (съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ) — ИЗМЕННИК, ОСТАНАЛ НА МЯСТО, агент на ЦРУ, предавал секретна информация на Съединените щати и Великобритания от април 1961 до август 1962 г. Благодарение на данните, които той предава по време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА, президентът Кенеди добива представа за съветските намерения.

Син на офицер от царската армия, сражавал се срещу болшевиките по време на Гражданската война (1917–1920). Пенковски учи в артилерийска школа и през 1939 г. е повишен в звание офицер в Червената армия. През 1940 г. за кратко участва в Съветско-финландската война. По време на германското нападение над Съветския съюз през юни 1941 г. работи в политическите органи на Червената армия. Именно тогава за първи път се запознава с разузнавателната дейност. Пенковски отива като доброволец на фронта и служи през 1944–1945 г. в противотанкови части. Веднага след войната се жени за дъщеря на генерал. През 1948 г. Пенковски завършва 2-годишен курс на Военната академия Фрунзе, където научава английски. После специализира в областта на СТРАТЕГИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ във Военнодипломатическата академия.

През 1955 г. Пенковски е изпратен в Турция като помощник военен АТАШЕ. Недоволен от поведението на началника си, той анонимно съобщава за него на турското разузнаване, което е нищо в сравнение с това, което по-късно ще направи като шпионин за Запада. Върнат е в Москва и през 1958–1959 г. учи във Военната академия Дзержински в курс по ракетни оръжия. Пенковски се надява да бъде върнат в бойна част, но го задържат в ГРУ, където планират да го изпратят като военен аташе в Индия. Антиболшевишкото минало на баща му обаче си казва думата и назначението получава друг. (Тук трябва да се отбележи, че преминаването на Пенковски на страната на Запада е обусловено от обидите и несправедливото отношение към него.)

Опитите на Пенковски да се свърже със Запада са изпълнени с разочарование. Една нощ през август 1960 г. той предава писмо на двама американски туристи в Москва и ги моли да го отнесат в американското посолство. „Имам на разположение много важни материали по различни въпроси, които са от изключителен интерес и важност за вашето правителство — се казва в писмото. — Бих искал да предам тези материали незабавно…“ Въпреки че не се е подписал под писмото, той оставя достатъчно следи за аналитиците от ЦРУ, за да разберат, че е Пенковски, който се е сприятелил с американски офицер по времето, когато и двамата са били военни аташета в Турция. ЦРУ безуспешно се опитва да установи контакт с помощта на един нервен, неопитен РАЗУЗНАВАЧ, който работи под дипломатическо ПРИКРИТИЕ в американското посолство в Москва. След това Пенковски се обръща към британски и канадски бизнесмени в Москва. Назначението му в ГРУ е офицер за свръзка между западни бизнесмени и съветския Държавен комитет за координация на научната работа. И сред бизнесмените, и сред руснаците има разузнавачи, които се опитват да използват контактите Изток — Запад. По това време Пенковски вече е полковник и работи под прикритието на Държавния комитет.

Британската Секретна разузнавателна служба (МИ–6) разбира за обръщението на Пенковски от един британски бизнесмен, който има неофициални връзки с МИ–6. Сътрудниците и от МИ–6, и от ЦРУ дълго си блъскат главата дали Пенковски не е АГЕНТ-ПРОВОКАТОР. Нещата се усложняват и от това, че ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ по това време дълбоко се е внедрила в британското разузнаване. ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ е заподозрян от някои американски и британски контраразузнавачи, които се опасяват, че Пенковски може да бъде издаден, ако се разбере за него.

Ето защо американците нямат доверие на британските служби за сигурност, но същевременно и не искат да използват посолството си в Москва за работа с Пенковски. Държавният департамент не желае дипломатическото представителство да провежда сложни разузнавателни операции. РИЧАРД ХЕЛМС — директор на секретните операции в ЦРУ, решава, че ЦРУ и МИ–6 трябва да „водят“ Пенковски съвместно. Междувременно Пенковски е предал на ГРЕВИЛ УИН — британски бизнесмен, пакет, който Уин оставя в британското посолство, и писмо, което той отнася със себе си, когато през април 1961 г. отлита от Москва.

Няколко дни по-късно Пенковски пристига в Лондон като ръководител на делегация от Държавния комитет. Западните специални служби заедно с него създават сложна система за работа. Те решават Уин, който често пътува между Лондон и Москва, да бъде АГЕНТЪТ ЗА ВРЪЗКА между Пенковски и МИ–6 и КУРИЕР между Лондон и Москва. При първия разговор с представителите на ЦРУ и МИ–6 Пенковски подхвърля, че съветският лидер Никита Хрушчов може скоро да изпрати ракети в Куба, която тъкмо е успяла да отблъсне финансирано от американците нападение. (Вж. КУБА.) Сведенията, които Пенковски предоставя за някои видове съветски оръжия и за други военни обекти и въпроси (означени с кодовото наименование АЙРЪНБАРК), изумяват американците и англичаните.

КУРАТОРИТЕ на Пенковски от ЦРУ и МИ–6 решават да подхранват самочувствието му и го снимат в униформи на американската и на британската армия с отличителните знаци на полковник. ЦРУ му дава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Хироу (Герой), а за МИ–6 е Йога.

Пенковски има дълъг списък от подаръци, които иска за себе си, съпругата и децата си, а също и за влиятелни приятели — от химикалки и каишки за часовници до 60-годишен коняк и дамски златен часовник. „Смятам, че като ваш войник мястото ми в тези смутни времена е на първата линия — пише той в писмо до ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ АЛЪН ДЪЛЕС. — Ще остана тук, за да бъда вашите очи и уши…“

Разузнавателните служби получават информация от него в изтощителните разговори по време на пътуванията му като водач на делегации в Лондон и Париж. В Москва размяната на материали става в паркове или във входове, където се среща с Джанет Ан Чишъм, която е съпруга на Родерик Чишъм — офицер от МИ–6 под прикритието на служител в британското посолство. Джанет Ан е майка на 3 деца и е била секретарка в МИ–6, преди да се омъжи. Децата й са прикритието за разходките в парка за осъществяване на връзката чрез тайник. В американското посолство в Москва действа още един сътрудник на ЦРУ, който също е привлечен за работа с Пенковски. Кураторите на Пенковски го снабдяват с камера, филми и инструкции. Той им предава проявените филми и документите, които е копирал.

Пенковски предава толкова много материали, че ЦРУ организира екип от 20 преводачи и аналитици, които да се справят с тях. МИ–6 отделя 10 сътрудници за префотографиране на документите на Пенковски. ЦРУ предава на президента Кенеди информация от Пенковски с убеждението, че това са намеренията на съветското военно и политическо ръководство.

През лятото на 1961 г. Пенковски изпраща съобщение, че съветският лидер Никита Хрушчов смята да сключи сепаративен договор с Източна Германия, като по този начин е провокирана Берлинската криза. Пенковски се оказва прав, въпреки че Хрушчов не изпълнява заканата си. Шпионинът осигурява и снимки на документи, в които са описани съветските ракети. От анализа им става ясно, че хвалбите на Хрушчов за съветското ракетно превъзходство над Запада са силно преувеличени.

Оказва се, че няма никакво „ракетно изоставане“ на американците. Напротив — създадени са много повече американски, отколкото руски ракети. През есента на 1961 г. въз основа на информацията и снимките, предоставени от Пенковски, а също и на данните на космическите разузнавателни спътници СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА на ЦРУ в своя отчет представя по-реални цифри за съветското ядрено оръжие.

Когато започва Кубинската ракетна криза през есента на 1962 г., шпионските самолети U–2 прелитат над Куба и снимат подозрителните ракетни установки. Аналитиците сравняват снимките с ръководствата за ракетите SS–4 със среден радиус на действие, осигурени от Пенковски, и дават на президента Кенеди „неопровержимо доказателство“ за наличието на съветски ракетите в Куба, което той изнася в речта си пред нацията на 22 октомври, когато страната е на ръба на война.

В ЦРУ до такава степен са уверени, че Пенковски има достъп на много високо равнище, че му дават специални инструкции, какъв сигнал да подаде, ако съветското правителство „възнамерява да започне война“. Той е уредил ТАЙНИК за важни материали във фоайето на една московска сграда (вж. ТЕХНИКА НА ШПИОНАЖА). На 2 ноември 1961 г. сътрудник от ЦРУ в американското посолство получава телефонния сигнал — „мълчаливо обаждане“, че има важно съобщение. Когато сътрудникът пристига при тайника, той е сграбчен от четирима офицери на КГБ и арестуван.

Сътрудникът има дипломатически имунитет и е експулсиран. Същия ден (2 ноември) в Будапеща е арестуван Уин и предаден на сътрудници от КГБ, които го отвеждат в Москва и го затварят в ЛУБЯНКА. Пенковски е бил арестуван на 22 октомври — факт, който не е бил известен на западното разузнаване.

На открития процес през май 1963 г. напълно са разкрити шпионските действия на Пенковски, както и куриерската работа на Уин. Пенковски е осъден на смърт, а Уин получава 3 години затвор и 5 години работа в трудов лагер. Екзекуцията на Пенковски е определена за 17 май 1963 г. През април 1964 г. при РАЗМЯНА НА ЗАЛОВЕНИ РАЗУЗНАВАЧИ Уин е разменен за ГОРДЪН ЛОНСДЕЙЛ и Питър и Хелън Кроугър (вж. КОЕН, МОРИС).

След смъртта на Пенковски ЦРУ решава да извади наяве някои от разкритията му в операция ЧЕРНА ПРОПАГАНДА, която да изобличи намеренията на Съветския съюз, но без да става ясно, че източникът е ЦРУ. ПЬОТЪР ДЕРЯБИН — офицер от КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО на КГБ, избягал през 1954 г., е консултант на ЦРУ. Дерябин, който преди е работил за тъста на Пенковски, редактира записите от разговорите на Пенковски в Лондон и Париж. Цензурирана от ЦРУ версия на тези разговори е предадена на Франк Гибни — бивш журналист от списание Лайф и издател на Нюзуик. Гибни, който с Дерябин е съавтор на книгата „Невидимият фронт“ („The Secret World“, 1959) и пише речите на президента Джонсън, през лятото на 1964 г. получава цензурираните записи.

От СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ го уверяват, че книгата е „в интерес на нацията“, и издателство Дабълдей публикува „Докладите на Пенковски“ („The Penkovsky Papers“, 1965) — бестселър, издаден във Великобритания, Франция, Германия, Швеция, Корея и Япония. Дерябин е преводачът. Участието на ЦРУ не се афишира. В предговора на изданието от 1982 г. Гибни разкрива източника му — ЦРУ.

В книгата са засегнати най-различни въпроси за конфронтацията Изток — Запад. Там има и изречения на Пенковски, редактирани от ЦРУ, посветени на т.нар. ракетно изоставане:

Хрушчов често се хвали за съветските ракети и разпространява каква ли не пропаганда за тях. Нерядко някой нов модел ракета все още е в изпитание и може изпитанията да са се оказали пълен провал, но той както винаги говори на висок глас пред целия свят за „постиженията“ в новите видове оръжия. Хрушчов и ЦК имат за цел по някакъв начин да демонстрират съветското превъзходство в ядрената област и се стремят да го постигнат с всички възможни средства: с изстрелването на нови спътници, с ядрени взривове и т.н.

За съветската система Пенковски заявява:

Присъединявам се към тези, които действат срещу нашия прогнил двуличен режим, известен като диктатура на пролетариата или съветска власт. Да, това е диктатура, но не на пролетариата, а на малка група хора. Тя заблуждава сънародниците ми, докато те в невинността си отдават живота си за тази диктатура, без да знаят цялата истина. Вероятно никога няма да я научат, освен ако аз или други като мен не им я посочим… Присъединявам се към редиците на една нова армия, истинска народна армия. Зная, че не съм сам, ние сме много. Но все още се страхуваме един от друг и действаме поединично.

Пенковски е разговарял със западните следователи 140 часа, като е оставил 1200 страници запис. Предал е 11 ролки филм. По преценка на ЦРУ това е „най-продуктивната класическа тайна операция, проведена от ЦРУ и МИ–6 срещу съветска цел“. Другите оценки са по-малко ентусиазирани. ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на контраразузнаването в ЦРУ, нарича Пенковски „анархист и негодник, който поради някаква неясна цел се опитва да ни вкара във война с Русия“. Интересно е, че на първата среща със сътрудниците на ЦРУ и МИ–6 Пенковски предлага да бъдат разположени тактически атомни бомби, които той би могъл да задейства в случай на война, за да може веднага да бъдат ликвидирани първите съветски ръководители. Появяват се и съмнения, че може да се вярва на Пенковски. Но те се разсейват, след като става известна позицията на съветското ръководство за неговото изменничество. ИВАН СЕРОВ — ръководител на ГРУ, е понижен в чин генерал-майор и уволнен. Говори се, че се е самоубил. Уволнени са около 300 сътрудници на ГРУ и КГБ. Репресивните мерки засягат даже артилерийските и ракетните части. Писателят ДЖОН ЛЬО КАРЕ, често с цинично отношение към разузнаването, дава следната оценка на Пенковски: „Информацията, която той осигурява, а Уин препраща, несъмнено води до най-значителното морално унижение и поражение от времето на Студената война: решението на Хрушчов да изтегли вече разположените в Куба ракети.“

Представителите на западните специални служби нито веднъж официално не са обявили кой и как е предал Пенковски.

По това време във Великобритания действат най-малко двама съветски шпиони: УИЛЯМ ДЖОН ВАСЪЛ и ФРАНК БОСАРД. И макар да няма доказателства, че те са знаели за случая Пенковски, напълно е възможно до ушите им да са стигнали приказки за него и накрая те да са съобщили за поредицата подозрителни срещи между представителите на ЦРУ и МИ–6 в Лондон.

Както посочват Дерябин и Джералд Шектър в „Шпионинът, който спаси света“ („The Spy Who Saved the World“, 1992), друг съветски шпионин в британското разузнаване — ДЖОРДЖ БЛЕЙК, е можел далеч по-рано да сигнализира на Москва за Пенковски. Блейк е работил с Чарлс Чишъм в Берлин и е можел да информира руснаците, че е сътрудник на МИ–6.

Дерябин и Шектър твърдят, че КГБ поставя също Чишъм и съпругата му под наблюдение веднага след като пристигат в Москва. Офицер от съветското контраразузнаване, цитиран анонимно в книгата, казва: „Два пъти — в края на 1961 и през 1962 г., ние забелязахме как по време на разходките си госпожа Чишъм се заглежда във входовете на жилищните кооперации. А след това се появяваше един нервен мъж, който явно се опитваше да установи дали няма «опашка»… Този мъж беше Пенковски.“ Контраразузнавачът пуснал на авторите на книгата и запис на видеокасета със срещите между Чишъм и Пенковски. В КГБ започват да подозират Пенковски няколко месеца преди ареста, но по неизвестни причини той е оставен да продължи шпионските си действия за Запада.^[1]

Олег Пенковски по време на процеса