Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Николай, Валтер (1873-?)

Ръководител на германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (Geheimer Nachrichtendienst des Heeres), секция III b на Генералния щаб на армията за периода 1913–1921 г.

Николай посещава църковно училище, постъпва в кадетския корпус и влиза в армията като младши офицер. След още 3 години във военнощабно училище през 1904 г. е назначен в Генералния щаб.

През юли 1906 г. става първият военен РАЗУЗНАВАЧ, назначен в Първи армейски корпус в Кьонигсберг. Веднага се заема със създаването на МРЕЖА от шпиони в руските погранични райони. Постига значителни успехи в тази област. По-късно Николай става ръководител на руската секция във военната разузнавателна служба, която е част от Генералния щаб на германската армия, а през 1913 г. е издигнат за ръководител на службата, която се занимава със събирането на разузнавателна информация и на френския, и на руския фронт.

Историкът на разузнаването ДЕЙВИД КАН в книгата „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978) описва Николай като „… енергичен русоляв офицер от Генералния щаб, среден на ръст, в средата на трийсетте… Той ръководеше шпионската служба също както би ръководил полк на бойното поле, понеже бе пруски офицер, който изпълняваше задълженията си където и да беше назначен“.

В организацията му има стотици АГЕНТИ и в неутралните, и във воюващите страни. Той обработва сведенията, пристигащи от другите подразделения на Генералния щаб. Най-знаменитият му шпионин е МАТА ХАРИ, в действителност неосигурила разузнавателни сведения, които да представляват интерес. Най-успешният и опитен шпионин е барон Шлуга (агент 13), който през август 1914 г. изпраща много важна информация за френската мобилизация и дислокацията на френската армия. Той изпращал сведения на Николай на всеки 2 дни. КУРИЕРИТЕ му прекосяват разстоянието от Франция през неутрална Швейцария до Германия само за 48 часа. Поради влошаване на здравето му (той е на 73 години, когато войната започва) през март 1916 г. Шлуга заминава за Германия и се оттегля от активна дейност.

През 1915 г. Николай основава служба за вътрешно разузнаване (контраразузнаване). Вербува информатори от крупни германски концерни, учреждения и даже сред частни организации и групи. Планира да ги използва за събиране на косвена информация за чуждите страни, но доколкото политическата ситуация в самата Германия се влошава с всеки изминат ден, той започва да обръща все повече и повече внимание на информацията за вътрешните врагове.

Наред с безспорните успехи Николай е имал и немалко неудачи. По думите на Кан той допуска 3 главни пропуска в работата си:

1. Николай обръща внимание на САЩ като на място за оперативна работа едва няколко месеца преди Съединените щати да влязат във войната — април 1917 г.

2. Не събира икономическо РАЗУЗНАВАНЕ за противника, което е важен фактор в една война.

3. Не научава предварително и не уведомява германското висше командване за мощното ново оръжие, което се използва от противника на бойното поле — танка.

Шест дни след подписването на примирие на 11 ноември 1918 г. секция III b на Николай е разформирована и той е прехвърлен в Генералния щаб в БЕРЛИН. Там създава малка разузнавателна секция, която съществува до 30-те години, когато започва възраждането на германската военна машина. Впоследствие на базата на неговата секция е създадено управлението ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ЗАПАД.

Вж. КАНАРИС, ВИЛХЕЛМ; ХЕНЧ, РИХАРД.