Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (884)

Модин, Юрий (1922)

Съветски РАЗУЗНАВАЧ, работил като АГЕНТУРИСТ за ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ.

Роден е в малко градче в селскостопанската част на Русия. Син на войник, сражавал се на страната на болшевиките по време на Гражданската война в Русия (1917–1920). Назначенията на бащата отвеждат младия Юрий в много райони на Съветския съюз. През 1940 г. постъпва във военноморската школа в Ленинград (сега Санкт Петербург), където учи инженерство. Когато през юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз, постъпва в армията и се сражава срещу настъпващите германци.

Забелязан е от съветското разузнаване, когато готвач от школата открадва малко масло, за което е арестуван и застрелян от НКВД. Модин дава показания срещу готвача и по-късно е вербуван. Изпратен е в Москва, за да подобри знанията си по английски език, а през декември 1943 г. е назначен за преводач в щабквартирата на НКВД в ЛУБЯНКА. От март 1944 до 1947 г. Модин превежда документи и друга разузнавателна информация, която се изпраща в Москва от кеймбриджките шпиони, без да знае кои точно са.

През юни 1947 г. Модин е изпратен в Лондон. С него пътуват съпругата и малката му дъщеря. Той ще бъде помощник-РЕЗИДЕНТ и ще работи със съветските АГЕНТИ във Великобритания. (Модин е бил в Лондон за кратко след Втората световна война със съветска младежка делегация.) Под ПРИКРИТИЕТО на пресаташе той се среща редовно с АНТЪНИ БЛЪНТ, ГАЙ БЪРДЖИС и ДЖОН КЕЪРНКРОС, а също и с други агенти, без британското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ да забележи. През 1951 г. помага на Бърджис и ДОНАЛД МАКЛИЙН да емигрират в Съветския съюз.

През май 1953 г. Модин е извикан в Москва, но година по-късно е изпратен отново в Лондон, за да помогне на друг шпионин от петорката — на ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, и отново през 1955 г., за да уреди визитата на Никита Хрушчов във Великобритания. Модин остава във Великобритания до 1958 г., изпълнявайки разузнавателни задачи.

Пътуванията му до Великобритания стават невъзможни, когато Блънт, подложен на продължителни разпити от МИ–5, го посочва за свой агентурист. Той продължава разузнавателната си работа в КГБ и пътува няколко пъти до Индия. Последното му назначение е лектор в института Андропов в Москва — ШПИОНСКАТА ШКОЛА на КГБ. В Москва той се сприятелява с шпионите от Кеймбридж, които са потърсили убежище в Съветския съюз, и помага на Филби да напише автобиографичната си книга „Моята тиха война“ („My Silent War“, 1968). Мемоарите на Модин са публикувани през 1994 г. в книгата „Петимата ми приятели от Кеймбридж“ („My Five Cambridge Friends“), която завършва с възхвала на шпионите от Кеймбридж:

Те не бяха просто комунисти или хора, които пътуват заедно. Те се смятаха за истински революционери, готови да пожертват други хора, както и самите себе си в името на каузата. Не можем да ги виним за вярата им в [Йосиф] Сталин. Същата грешка бе допуснало цяло едно поколение мъже и жени по цял свят. Като погледнем назад, става ясно, че са били наивни, но така беше през 30-те години. Когато си мисля за тях сега, ги виждам като донкихотовци, които прекарват живота си в сражения с вятърни мелници, докато историята неумолимо руши идеалите им. Те презират другите идеали на човечеството — власт, богатство, любов, амбиции, спокойствие и слава, — те са избрали да следват най-голямата илюзия — политиката. Дали са клетва за вярност на революцията. И не са нарушили тази клетва.