Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Блекбърд SR–71

Стратегически разузнавателен самолет, разработен на базата на шпионския самолет Ю–2 (U–2). SR–71 си остава най-бързият действащ самолет в света и с най-голяма височина на полета.

Свръхзвуковият фоторазузнавателен самолет SR–71 е създаден на базата на A–12 ОКСКАРТ, който е разработен в локхийдските ЗАВОДИ СКУНКС като приемник на шпионския самолет U–2. Ако U–2 е създаден за големи височини при сравнително ниска скорост, SR–71 е бърз, лети със скорост около 3000 км/ч и с височина 25,5 км и има по-слаб радарен отпечатък, което означава, че се забелязва по-трудно. Камерите му могат да покрият повече от 250 000 кв. км от земната повърхност на час.

SR–71 е изработен от титан и има неконвенционален дизайн с дълъг заострен корпус и много тясна секция при разгръщането на крилете, които са със заоблени краища. Предната част на корпуса е сплескана и има остри краища от всяка страна. Турбореактивните двигатели, поставени в кожуси, са монтирани в средата на всяко крило, а всеки кожух има ниска опашна перка, леко наклонена навътре. Повърхностната температура на корпуса се покачва значително при големи височини и скорости и корпусът се разтяга до 28 см. Значителното количество гориво, което е необходимо за високоскоростните полети, изпълва по-голямата част от вътрешността и служи за понижаване на температурата. (Въпреки че самолетът е невъоръжен, имало е предложения да се прикрепи обвивка за ядрено оръжие.) Самолетът може да презарежда по време на полет. Екипажът е 2-членен.

Първоначалният договор с Локхийд е бил за 4 самолета. Три са завършени като изтребители YF–12A (вж. A–12 ОКСКАРТ). Четвъртият — в разузнавателна модификация SR–71, извършва първия си полет на 22 декември 1964 г. Обозначението е трябвало да бъде RS–71, но президентът Джонсън по невнимание променя буквите, когато дава изявление за съществуването на самолета. (RS означава „разузнавателен ударен“ (Reconnaissance-Strike), логичното продължение на RS–70 ВАЛКЮРИ.)

SR–71 е на въоръжение от януари 1966 г. в 9-о стратегическо разузнавателно крило на американските военновъздушни сили. Освен че излитат от американски бази, SR–71 редовно извършват полети от въздушната база Кадена, Окинава, и от Кралската военновъздушна база Милдънхол във Великобритания.

Самолетът изпълнява много мисии над Китай. През 1967 г. SR–71 снима първата китайска експлозия на неутронна бомба. През 1968 г. SR–71 са първите самолети, използвани над Северен Виетнам. Самолетът често осъществява разузнавателни мисии над Куба, Либия, Никарагуа и Близкия изток, а също и над района на Персийския залив. През септември 1974 г. SR–71 излита от Ню Йорк за Лондон и покрива разстоянието за 1,54 ч при средна скорост 3000 км/ч. През юли 1976 г. SR–71 поставя ненадминат световен рекорд от 3500 км/час при хоризонтален полет, както и рекорд от 3347 км/ч в затворена окръжност.

„Последният“ полет на SR–71 е извършен на 6 март 1990 г. Производството на SR–71 трябва да бъде преустановено поради липса на средства. В това време U–2 продължава да изпълнява стратегически и разузнавателни операции. През 1995 г. обаче Конгресът осигурява средства за още 2 самолета SR–71.

Въпреки че истинският брой на построените самолети все още е секретен, смята се, че вероятно са 28. Други 20 самолета са в инвентар от 1990 г., когато SR–71 е изтеглен. Действащи са само 8–9 поради огромните средства, необходими за поддръжката. (Пентагонът е обявил загубата на 8 самолета SR–71 в катастрофи през 1970 г. За разлика от U–2 нито един не е свален от противник.) Тъй като технологичните проекти са унищожени, по-нататъшното производство на SR–71 не е било възможно. Според конструктора КЛАРЪНС (КЕЛИ) ДЖОНСЪН тогавашният министър на отбраната Робърт Макнамара специално нарежда разглобяването да бъде извършено така, че вариантите на SR–71 да не могат да бъдат завършени, а средствата се пренасочват за F–15 Ийгъл на компанията Макдонъл Дъглас.

shpionazh-10.jpgSR–71 Blackbird