Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1503)

Телевизия

Реалният шпионаж стига до „синия екран“ в началото на 50-те години, когато става публично известна антикомунистическата кампания на Конгреса на САЩ. Мизансценът, който всеки път виждат телевизионните зрители, е вече нещо обикновено: сенатори или членове на Камарата на представителите са на подиума, свидетел с вдигната дясна ръка се кълне, че ще говори истината, само истината и нищо друго освен истината, и всичко това в ярката светлина на телевизионните прожектори. Истински шпиони почти не се показват, но за ТЕХНИКАТА НА ШПИОНАЖА зрителят узнава от показанията на агентите от ФБР. През 1954 г. сенатор Джоузеф Маккарти, организирал лов на комунисти в американската армия, привлича пред „синия екран“ в Америка една от най-крупните телевизионни аудитории за цялата недълга история на развитие на това средство за масова информация. И след като звездата на Маккарти залязва, телевизията продължава да снима и да предава от Конгреса. Търсенето на шпиони в залата на парламентарните разисквания не прекъсва до 60-те години, но едва разследването на ВОДОПРОВОДЧИЦИТЕ и на аферата УОТЪРГЕЙТ отново привлича вниманието на масовата публика.

Един от тайните агенти на ФБР, попаднал пред обективите на телевизионните камери по време на изказване в Конгреса, е Хърбърт Филбрик. Той е сред първите в Америка, успели да отклонят зрителите от света на реалния шпионаж и да ги въвлекат в света на телевизионния шпионаж, където фактите отстъпват място на фантазията. Филбрик, който успява дълбоко да се внедри в комунистическата партия на САЩ и да се издигне в нея, пише популярната книга „Аз водех троен живот“ („I Led Three Lives“, 1952), по която е сниман телевизионен сериал със същото заглавие. Фактите за това, как ФБР внедрява агенти в комунистическата партия на САЩ, са сравнително неподправени. Актьорът Ричард Карлсън изпълнява ролята на Филбрик, за чиито два живота (без третия — на обикновен американец) — на агент под прикритие и на ВНЕДРЕН АГЕНТ, хората дори не подозират.

Както сценаристите и режисьорите на ФИЛМИ, така и създателите на телевизионни програми са привлечени от темата за шпионажа като източник на драматични сюжети и обрати още от най-ранните дни на телевизията. Но при ограничените творчески възможности на това средство за масова информация шпионските драми винаги изглеждат по-недостоверни и абсурдни, отколкото в шпионските филми. Някои продуценти олекотяват темата, използвайки сюжети, в които героите изпадат в комични ситуации. Действията на МАКСУЕЛ СМАРТ — герой от филмовия сериал „Бъди умен“ („Get Smart“) е отличен пример за телевизионна поредица, в която тайният свят е доста комичен.

В телевизионните сериали реализмът за шпионажа е нещо толкова необичайно, колкото и социалният реализъм в комедиите. Едно ранно шоу от 50-те години, създадено от холивудски продуценти, е „Мъж, наречен X“ („A Man Called X“). В рекламата се съобщава, че шоуто е създадено по действителни случаи, в които е намесено ЦРУ — по това време малко известно и с още неясни функции.

Информационната агенция на САЩ (ЮСИА) създава Гласът на Америка — мрежа радиостанции, контролирани от държавата и разпространяващи по света проамериканска информация. През 50-те години и в страните от Третия свят започват излъчвания на телевизионни програми. Информационната агенция се намесва в тази нова територия и осигурява безплатно на страните, току-що влезли в телевизионния век, свои минисериали. По програма с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Кингфиш Информационната агенция прави специални издания за чужбина. ЦРУ финансира Фокс Мувитоун и Хърст — ЕМ ДЖИ ЕМ, като в замяна те предлагат филмите, разпространявани от Информационната агенция.

Американската телевизия пречупва информацията за реалния свят през собствените си виждания и предпочитания: стандартни приключения за каубои и индианци или пък ченгета и крадци. В книгата си „Телевизионният рог на изобилието“ („Tube of Plenty“, 1990) историкът на радиото и телевизията Ерик Барноу пише: „Заблудата на шпионските филми, вплетена в съвременна тема, предоставяше обяснение [за истинските американски тайни действия] и караше американците да привикват към тази идея. На телевизионния екран се появяваха «Човекът от А.Н.К.Ъ.Л.» («The Man from U.N.C.L.E.»^[1]), «Момичето от А.Н.К.Ъ.Л.» («The Girl from U.N.C.L.E.»), «Бъди умен» («Get Smart»), «Аз, шпионинът» («I Spy»), «Човекът, който никога не беше» («The Man Who Never Was»), «Невъзможна мисия» («Mission Impossible») и др., някои от които са приятни, други — остроумни, а трети — мелодраматични.“ Един от най-успешните американски тв сериали за шпиони е „Невъзможна мисия“ („Impossible Mission“). Идеята, че нищо не е невъзможно за участниците в американските АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, е отражение на това, което страните от Третия свят, внасящи филма, смятат за неподправена истина. За да няма оплаквания от тези страни, създателите улесняват работата на американските дипломати, като действието се развива в измислени страни. Страните наподобяват тези от Третия свят или Съветския съюз. Названията на пръв поглед са непознати, но напълно се подразбира за какво и за къде става дума: Аларум, Дьонер, Елеватен, Ентрат Вербатен и т.н. „Лошите момчета“ говорят от екрана със зловещ акцент и в края на краищата получават това, което заслужават: тях ги мамят, предават, понякога и убиват (техни съотечественици обаче, а не американци).

В уводните думи на всяка серия се чува фраза, която в света на реалния шпионаж може да се квалифицира като ОФИЦИАЛЕН ОТКАЗ: „Както винаги — съобщава анонимен глас, обръщайки се към ръководителя на групата «Невъзможна мисия», — ако ти или някой от групата бъде заловен или убит, секретарят ще отрече официално, че не знае каквато и да е информация за действията ви. Тази касета ще се самоунищожи за 5 секунди… Късмет…“ Ръководител на групата е Джим Фелпс (Питър Грейвс). В групата участват Барни Колиър (Грег Морис) — сръчен техник, чернокож, който изобретява уреди, които функционират, макар и да са напълно невероятни дори като замисъл; Синъмън Картър (Барбара Бейн) — жена, на която нито един от глупавите негодници не може да устои; Ролин Хенд (Мартин Ландо) — изключително умел в дегизирането, и мускулестият Уили Армитидж (Питър Лупъс), който обикновено просто пренася неща или влиза в ролята на униформените от персонажа на „лошите момчета“. Сред актьорите, участвали в сериала по различно време, са Ленърд Нимой и Ан Уорън. Сериалът е излъчван в САЩ от септември 1966 г. до април 1973 г. по Си Би Ес, като отново преживява „втора младост“ през 1988–1989 г. През 1996 г. „Невъзможна мисия“ излиза във филмов вариант.

„Бъди умен“ е нашумял сериал, излъчван в най-гледаното време през 60-те години. Това е ирония на съвременния шпионаж в американски стил. Главният герой е Максуел Смарт, чиято роля се изпълнява от Дон Адамс. Агент 99 (Барбара Фелдън) му помага да се измъкне от големи затруднения и беди. Характерни за сериала са телефонът в обувката на Смарт и любимият му израз, когато провали някоя операция: „Ау, много съжалявам!“ Максуел Смарт работи за агенция, известна само като Контрол. Нейният директор (Едуард Плат) е известен само като Шефа. Всеобщият враг е Х.А.О.С., чиято единствена цел, изглежда, е да си прави ежеседмични шеги с Контрол. През този период още 2 сериала с шпионска тематика се излъчват в най-гледаното време. В „Аз, шпионинът“ се появява и първият телевизионен чернокож герой. Тенисистът Кели Робинсън (Робърт Калп) и неговият чернокож треньор Александър Скот (Бил Козби) са агенти под ПРИКРИТИЕТО на спортисти. (В реалния свят на шпионажа КГБ често използва пътуващи спортни отбори за прикритие.)

В много от епизодите на сериала героите на Калп и Козби помагат на азиатци и африканци да се противопоставят на комунистическото влияние в страните им. ЦРУ специално изнася „Аз, шпионинът“ в развиващите се страни, за да впечатли хората със „силата“ и „добрината“ на служителите му.

В „Човекът от А.Н.К.Ъ.Л.“ приятният Робърт Вон изпълнява ролята на Наполеон Соло — хладнокръвен и отракан агент, който работи за командването на Обединената мрежа за спазване на закона — международна организация, която подобно на истинската ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ е шпионско гнездо. На Соло помага руснакът Иля Курякин (Дейвид Маккалъм). Агенцията се оглавява от Александър Уейвърли (Лио Керъл). В телевизионния филм от няколко серии „Момичето от А.Н.К.Ъ.Л.“ (1966–1967) участва привлекателната Стефани Пауърс в ролята на агент Ейприл Дансър. В „Плашилото и г-жа Кинг“ („Scarecrow and Mrs. King“) — романтична шпионска комедия трилър, Кейт Джаксън изпълнява ролята на госпожа Аманда Кинг — разведена жена с дете, която живее в покрайнините на града и съвсем случайно се замесва с Плашилото — КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ на Лий Стетсън (Брус Бокслитнър), който работи за американска разузнавателна агенция.

„Знакът на ФБР“, в който участва Ефрем Зимбалист-младши в ролята на инспектор Ърскин, през 1965 г. поставя началото на една дълга телевизионна поредица. Филмът се появява на малкия екран, като всяка серия е минала през одобрението на ЕДГАР ХУВЪР — действителния директор на ФБР. Всички сценарии за сериала, както и актьорите, които играят в тях, трябва да имат одобрението на ФБР. Въпреки че Хувър често се хвали с успехите на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО, телевизионните агенти преследват много повече крадци, отколкото шпиони. През 90-те години се появява сериалът „Досиетата X“ („The X-Files“). Предполага се, че името идва от странни, неразрешени случаи във ФБР. Самият сериал среща силното неодобрение на ФБР. Той обръща твърде много внимание на паранормалното, като оставя земното на настоящите сътрудници на ФБР.

Английски шпионски сериали

Англичаните дават своя принос към жанра с герои, които до голяма степен са вдъхновени от ДЖЕЙМС БОНД. Сред сериалите са „Тайният агент“ („Secret Agent Man“), „Светеца“ („The Saint“) и „Отмъстителите“ („The Avengers“) — приятна иронизация на МИ–5. „Светеца“ е създаден по романа на Лезли Чартърис още през 20-те години и е адаптиран за телевизията през 1962 г. Роджър Мур — един от актьорите, превъплътили се в Джеймс Бонд, изпълнява ролята на Саймън Темплър, действащ с кодовото наименование Светеца. Въпреки че е детектив, който разрешава заплетени случаи, Светеца често се впуска в света на шпионажа. В „Тайният агент“ участва Патрик Макгуън в ролята на трудолюбив редови английски оперативен работник. Станалата изключително популярна песен „Тайният агент“ се изпълнява от Джони Ривърс. Макгуън преминава от иронията към сюрреализма в доста странния телевизионен сериал „Затворникът“. Самият той изпълнява ролята на РАЗУЗНАВАЧ, който се опитва да се оттегли от тази дейност. Отвлечен е в някакво непознато място. Там живеят ветерани от света на шпионажа, които старателно крият някаква тайна. През цялото време той е много близо до бягство.

Всеки епизод от „Отмъстителите“ — сериал, пуснат на малкия екран през 1962 г. — започва с изявлението: „За необичайни престъпления срещу държавата трябва да бъде отмъстено по необичаен начин.“ Филмът е вариант на филмите за Джеймс Бонд. Главни герои са Джон Стийд (ролята се изпълнява от Патрик Макний) и жена агент. Ролята на главната героиня се изпълнява от изключително привлекателната и талантлива Даяна Риг. Реализмът почти отсъства в този забавен, дълго продължил сериал. (Даяна Риг продължава кариерата си на звезда на английска сцена и като водеща изключително популярната серия „Мистерия“ („Mystery“) по американската телевизия.)

За разлика от телевизионните сериали в отделни британски шпионски драми се проявява известно уважение към тайния шпионски свят — особено у виртуоза на шпионските романи ДЖОН ЛЬО КАРЕ. „Калайджия, шивач, войник, шпионин“ („Tinker, Tailor, Soldier, Spy“, 1979) и „Хората на Смайли“ („Smileys’s People“, 1982), пресъздадени в няколко серии по едноименните заглавия на романите, наистина са великолепни. Сър Алек Гинис изпълнява изключително убедително ролята на ДЖОРДЖ СМАЙЛИ и в двете телевизионни адаптации. Льо Каре по-късно казва: „Гинис просто пое героя от мен“ и „Аз му измених.“

Друга великолепна шпионска сага, адаптирана за телевизията, е „Райли: ас сред шпионите“ („Reilly: Ace of Spies“), създадена на базата на невероятните приключения на СИДНИ РАЙЛИ, признат за един от най-великите шпиони на съвременността. Дванайсетте серии са излъчени и в Америка през 1985 г. Ролята на Райли се изпълнява от австралийския актьор Сам Нийл. Филмът пресъздава настроението на епохата и характера на Райли — човек, който съзнава, че е легенда за времето си.

„Жестоките“ („Sandbaggers“), излъчен първо в 20 серии от 1978 до 1980 г., разкрива дейността на елитен таен отдел на британското разузнаване. Централно място в действието е отделено на ръководителя на Жестоките Нийл Бърнсайд (Рой Марздън). Той се бори за надмощие с шефовете си, които непрекъснато го оставят без хора и са много по-заинтересувани да угодят на министър-председателя да спечели Студената война, докато Бърнсайд и Жестоките трябва да се справят сами. В САЩ филмът жъне изключителен успех — радва се на свой фенклуб и е включен в ИНТЕРНЕТ.

С края на Студената война се слага край и на шпионския жанр. Епилогът идва през 1992 г. с драмата в три части „Спящите“ („Sleeper“) — филм за двама съветски ЗАКОНСЕРВИРАНИ АГЕНТИ, изпратени във Великобритания през 60-те години. Когато Студената война свършва, центърът се свързва с тях. Но те са изградили свой живот. Единият е женен и има деца, а другият вече е успешен финансист. Нито един от двамата не иска да се завърне в Русия.