Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1521)

Токийска роза

Дадено от американските военнослужещи през Втората световна война жаргонно название за жени говорителки на японските радиопредавания. В радиопредаванията участват няколко жени, които владеят много добре английски език. Началниците им ги снабдяват с ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, която те пускат редовно в ефир. Сред някои слушатели — англичани и американци — се създава силно преувеличена представа за възможностите на японското разузнаване.

Японската радиопропаганда за американската армия по това време работи под контрола на специално бюро на военното министерство на Япония. Всички английскиговорящи служители са щателно проверявани от КЕМПЕИ ТАИ и Специалната полиция по сигурността. Една от тези жени е Ива Икуко Тогури д’Акино. Тя е американка с японски произход, родена е в Лос Анджелис и е завършила Калифорнийския университет. По време на японското нападение над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. тя е на гости на роднини в Япония. По-късно и тя, и другите ще твърдят, че са водели радиопредаванията насила.

След първото предаване тя е назована Анна (съкращение от announcer — диктор). По-късно получава известност като „сирачето Анна — твоят любим враг“. За основа на програмата като правило се излъчва преиначена информация, заимствана от американските радиопредавания. Особено охотно се използват информации за бедствия, които моментално се пускат по ефир. По време на паузите в програмата за развлекателна и класическа музика жените говорителки, наречени Токийска роза, съобщават подправени цифри за загиналите, споменават конкретни американски военни части, разказват за изневери на съпруги и любими и предричат изхода на една или друга очаквана военна операция.

След войната на американските власти става известно, че една от говорителките е Д’Акино. Едва стъпила на американска земя през 1949 г., тя е арестувана и обвинена в държавна измяна и в подкопаване на духа на американските войски. По време на процеса тя твърди, че е била принудена да работи над тези предавания и че в тях са участвали над 20 говорителки като нея. Оправдана е по обвинението за държавна измяна, но по второто обвинение получава 10 години затвор. От името на държавата президентът Форд официално й прощава през 1977 г.