Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (760)

Лансдейл, Едуард (1908–1987)

Офицер от американската армия, таен оперативен работник на Филипините и във Виетнам и ключова фигура в задкулисната кампания, чиято цел е да свали режима на Фидел Кастро в Куба.

Лансдейл е привлечен от военния живот още като гимназист в Лос Анджелис, където през 1923 г. се записва в Учебния корпус за младежки офицерски резерв (УКМОР). Там получава офицерско звание, но се отказва от него и решава да постъпи в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Напуска колежа преди завършването и се впуска във великолепния нов свят на рекламата. След атаката над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. Лансдейл, вече женен и баща на едно момченце, пожелава отново да постъпи в армията, разчитайки да получи звание лейтенант. Той не успява да покрие норматива по физическа подготовка, но не се предава и кандидатства отново. Накрая, през февруари 1943 г. е назначен като младши лейтенант в Службата за армейското военно разузнаване на САЩ — МИ (Ml — Military Intelligence), в Сан Франциско „само за определени задачи“.

Скоро след това успява да постъпи в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС). Работи едновременно и за УСС, и за МИ и често използва ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ като ПРИКРИТИЕ за по-важните и тайни АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ. През Втората световна война по-голямата част от задълженията му включват писането на тренировъчни ръководства за УСС и събирането на основни разузнавателни сведения. Често Лансдейл търси и открива специалисти за отдалечените райони на Тихия океан, където американските сили планират да предприемат действия.

След войната той е изпратен на Филипините, където започва кариерата му на таен агент. Стабилността на правителството на Филипините е застрашена от леви бунтовници, които водят началото си от партизанските групи, участвали във войната срещу японците. Една от тези групировки — групата Хук, е установила контрол над по-голямата част от Лусон. Лансдейл се насочва към нея и се опитва да намери начин да помогне на филипинското правителство. Но през 1948 г. се налага да напусне Филипините. Прехвърлен е във военновъздушните сили и е изпратен в разузнавателна школа в Колорадо. През 1949 г. е назначен в Управлението за политическа координация — най-секретната организация за тайни операции, ръководена от ФРАНК УИЗНЪР, която работи независимо от новосъздаденото ЦРУ. Във Вашингтон Лансдейл се среща с Рамон Магасайсай — член на филипинския Конгрес, и виждайки в негово лице бъдещия антикомунистически президент на Филипините, разработва план за постепенното му идване на власт.

Отново Лансдейл използва военното разузнаване като прикритие. Предполага се, че е бил съветник на президента на Филипините Елпидио Кирино по въпросите на военното разузнаване, като същевременно е направлявал тайните американски усилия да създаде политическа база за Магасайсай, който под натиска на САЩ е назначен за министър на отбраната от Кирино. Лансдейл използва странна тактика, като например разпространяването на слухове, че местен вампир преследва групировката Хук. След това организира филипински екипи анти-Хук, които избиват представителите на Хук, като прерязват гърлата им и източват кръвта им. Друг вариант са благодарностите, които отправя към лидерите на Хук, за да накара другарите им да повярват, че са предатели.

През юни 1953 г., предавайки временно ръководството по операциите за издигането на Магасайсай на други американци, Лансдейл осъществява 6-седмично пътуване в Индокитай, за да наблюдава как французите воюват с въстаниците партизани във Виетнам, Лаос и Камбоджа. Магасайсай побеждава убедително Кирино. Тази победа спечелва на Лансдейл завидната репутация на водещ специалист по неутрализация на комунистически въстанически движения.

През юли 1954 г., след разгрома при Диен Биен Фу, французите се съгласяват да разделят Виетнам на 2 части по 17-ия паралел — Северен Виетнам начело с комунистическия водач Хо Ши Мин и Република Южен Виетнам със столица Сайгон. Това решение е замислено като временно до предстоящите общовиетнамски избори през 1956 г.

АЛЪН ДЪЛЕС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, нарежда на Лансдейл да замине за Сайгон, с което изненадва и ЦРУ, и французите, които се отнасят към Лансдейл с голямо недоверие. ЦРУ и френската разузнавателна служба СВДК редовно обменят разузнавателна информация. И двете страни се опасяват, че Лансдейл може да застраши сътрудничеството, тъй като вече си е създал славата на вълк единак. За да се успокоят французите, Дълес сключва с тях сделка: изпраща огромна пратка американска радиоапаратура в замяна на търпимост към Лансдейл. Прикритието му е помощник военновъздушен АТАШЕ в американското посолство в Сайгон, а в действителност — ръководител на военната мисия, която е под контрола на ЦРУ. Лансдейл трябва да помогне за създаването на стабилно, антикомунистическо южновиетнамско правителство и да изработи методи за противодействие срещу Хо Ши Мин. По това време той вече е подполковник във военновъздушните сили. Лансдейл веднага влиза в противоречие с резидента на ЦРУ в Сайгон, който изпълнява свои тайни програми. Дълес така е организирал нещата, че Лансдейл да може да работи независимо от резидента. Така сред объркване и омраза започва американската война във Виетнам. Лансдейл подкрепя Нго Дин Дием, бивш френски колониален служител, балотирал се за президент на Република Южен Виетнам. По мнението на Лансдейл Дием може да стане виетнамският Магасайсай. Негова е и идеята за пропагандна кампания, в резултат на която почти един милион католици от Севера ще се прехвърлят на Юг. Бежанците се струпват в северновиетнамското пристанище Хайфон и се оказва, че спешно се нуждаят от помощ. Лансдейл осигурява военноморският флот да изпрати медикаменти и храна, а ГРАЖДАНСКИЯТ АВИОТРАНСПОРТ, подсигурен от КОМПАНИЯ ЗА ПРИКРИТИЕ на ЦРУ, да прехвърли бегълците в Южен Виетнам. Една от звездите в пропагандата е доктор ТОМАС ДУЛИ, чиято работа с бежанците репортерите в Съединените щати широко популяризират, без да подозират, че е част от операцията на ЦРУ.

След като е устроил Дием като президент на Южен Виетнам, Лансдейл се връща във Вашингтон, където е назначен за главен съветник на министъра на отбраната по специалните операции. Тази работа му дава възможност за контрол над военната помощ за тайните операции на ЦРУ.

Приблизително по това време литературните критици обявяват, че той е прототипът на Олдън Пайл, герой от романа на ГРЕЪМ ГРИЙН „Тихият американец“ („The Quiet American“, 1955). Пайл е ревностен агент на ЦРУ, който работи под прикритие във Виетнам при администрацията на Айзенхауер. (Грийн, който често е твърдял, че никой определен човек не му е бил прототип за героя, казва, че никога в главата му не би минала мисълта да нарече Лансдейл „олицетворение на опасната невинност“.) Лансдейл е по-подходящ за прототип на героя от романа „Грозният американец“ („The Ugly American“, 1958) на Уилям Ледерер — бивш американски военноморски офицер, запознал се с Лансдейл на Филипините, и Юджин Бърдик — политолог, симпатизиращ на американската политика във вида, в който я провежда Лансдейл. „Тихият американец“ е полковник Едуин Барнъм Хилъндейл, който се свързва с филипинците и спечелва уважението им повече, отколкото надутите дипломати. „Грозният американец“ се превръща в бестселър, одобрен от сенатора Джон Кенеди и други американски сенатори, и често е цитиран като вдъхновение за Корпуса на мира. В романа на Жан Лартеги „Жълтото зло“ („Le Mal Jaune“), публикуван в Съединените щати със заглавие „Жълта треска“ („Yellow Fever“, 1965), главният герой полковник Лайънъл Териман, настроен враждебно към французите — един нов полковник ТОМАС ЛОРЪНС, също като че доста наподобява Лансдейл.

През 1960 г., когато администрацията на Айзенхауер обръща поглед към Куба като ново огнище на напрежение, Лансдейл, по това време бригаден генерал, научава за плана за нападение над Куба и се противопоставя остро. След неуспешното нападение в Залива на прасетата (вж. КУБА) администрацията на Кенеди започва подготовката на операция МАНГУСТА — масирана тайна кампания срещу Куба, и поръчва на ЦРУ да разработи план за убийството на Кастро. Лансдейл се намесва в този етап на проекта и предлага да бъдат включени „гангстерски елементи“, които да бъдат вербувани за операция със „специална цел“ — „ликвидиране на лидерите“. Негова е и идеята работниците в захарните плантации да бъдат силно натровени, за да бъдат възпрепятствани събирането на захарната реколта и преработването й. Той предлага също така да се организират неочаквани фойерверки на чудовище, които според него ще убедят кубинските католици, че Кастро е антихрист.

КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА слага край на операция Мангуста, а Лансдейл скоро е на път към Венецуела и Боливия, за да инспектира антипартизанската дейност. През септември 1963 г. постът му в Пентагона е закрит и той е принуден да се оттегли. В биографичната книга „Едуард Лансдейл“ („Edward Lansdale“, 1988) Сесъл Къри пише:

Обединените началник-щабове го смятаха за странна разновидност на нормалните офицери от флота… [Държавният секретар] Дийн Ръск… не можеше да поощри дипломатичната му проява на загриженост и приятелство… Подходът му към външната политика веднага допадна на Кенеди и ужаси бюрократите. Ефективността му във всяко нещо, което вършеше, се превръщаше в меч с 2 остриета, който понякога се извисяваше над самия него.

Лансдейл се пенсионира с чин генерал-майор, но не престава да работи. През август 1965 г. той се завръща във Виетнам като специален помощник на американския посланик Хенри Кабът Лодж, а по-късно и на приемника на Лодж — Елсуърт Бънкър. Лансдейл изпълнява тази длъжност до юни 1968 г. Автобиографичната му книга „Между войни“ („In the Midst of Wars“) излиза през 1972 г.