Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Либърти

Американски военноморски КОРАБ ЗА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ. На 8 юни 1967 г. е атакуван от израелските военновъздушни и военноморски сили край бреговете на Синай по време на Шестдневната война.

Либърти извършва ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ както върху израелските, така и върху египетските сили, които се сражават в този район. Израелските самолети и торпедни катери преценяват погрешно националната принадлежност на кораба и откриват огън. При нападението са убити 34 членове от екипажа, 170 са ранени, а самият кораб сериозно е повреден.

Корабът е пуснат на вода през май 1945 г. под името Симънс виктъри — товарен кораб клас Виктъри. Предназначението му е да доставя провизии на съюзническите сили в Тихия океан през последните месеци от Втората световна война. Такава е и задачата му в Корейската война до 1958 г., когато престава да изпълнява тези функции. През февруари 1963 г. военноморският флот купува кораба, преустройва го за разузнаване и му дава обозначение ПОТИ, което означава помощни технически изследвания. Корабът е петият от вида ПОТИ и затова пълното му обозначение е ПОТИ–5. Името е променено на Либърти и през 1964 г. е изпратен край африканския бряг под контрола на АНС. Оборудването за РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ включва сполучлива система за отразяване на сигнал от Луната, който се улавя или от наземна станция, или от друг кораб. Системата позволява на Либърти да предава значително количество данни, без да използва ВИСОКОЧЕСТОТНИ ЛОКАТОРИ.

През май 1967 г. под командването на Уилям Макгонагъл корабът получава заповед да се насочи към Рота, Испания. Там е натоварен с припаси и на борда му се качват шестима арабски лингвисти — трима от АНС и трима морски пехотинци. Либърти продължава към района си на действие край Порт Саид, в северния край на Суецкия канал. По това време назрява криза между Израел и Египет. Сирия и Йордания са на страната на Египет. Египетският президент Гамал Абдел Насър обявява блокада на протока Тиран в Синайския полуостров.

Либърти се насочва към Израел. Шестдневната война е в самото начало. Корабът получава нареждане да стои на 20 мили от брега. Според второто нареждане разстоянието е вече 100 мили. Това второ нареждане не достига до кораба. За да изпълни корабът мисията си, електронните подслушвателни устройства на борда трябва да са в близост до брега, за да могат да прехванат тактическите комуникации.

Рано сутринта на 8 юни израелски патрулен самолет на военновъздушните сили забелязва Либърти на 70 мили западно от Газа и идентифицира плавателния съд съвсем точно. В разгара на битката между израелски и египетски кораби и самолети израелски пилот докладва на израелския команден център, че неидентифициран кораб е открил огън по него. Направени са и съобщения, които по-късно се оказват фалшиви, че израелски войски в крайбрежния египетски град Ел Ариш се обстрелват от кораб. Израелски самолет докладва за кораб, който се насочва на запад, следвайки бреговата линия, и е толкова бърз, че сигурно е военен. Въпросният кораб е Либърти, но преценките за скоростта са погрешни. (Израелският команден център 2 пъти се свързва с американския военноморски АТАШЕ в Тел Авив, за да попита дали има американски кораби в района. И двата пъти отговорът на аташето е отрицателен.)

Около 14,00 часа 2 реактивни израелски самолета Мираж забелязват Либърти, идентифицират го като вражески плавателен съд (египетския Ел Кусеир, който превозва войски) и започват обстрел. Те не забелязват американския флаг, тъй като мачтата е пречупена от откосите. Два израелски самолета Супер-Мистир, отклонени от друга мисия, се доближават и пускат напалм. Една от напалмовите бомби пада върху кораба.

Когато самолетите прекъсват атаката си, 2 израелски торпедни катера се приближават и изпращат съобщение на погълнатия от дим кораб да се идентифицира. Полученият отговор по-късно е описан като уклончив, затова катерите изстрелват 4 торпеда. Едно от тях попада под линията на газене и разрушава сигналното отделение, като отваря пробойна. Двадесет и пет техници, зачислени в прехващателния екип към ГРУПАТА ЗА ВОЕННОМОРСКА СИГУРНОСТ, се удавят или са убити при експлозията. Докато катерите заемат положение за нова атака, член на израелския екипаж разчита инициалите GTR на носа на Либърти и веднага е спусната команда за прекратяване на огъня.

На борда на наклонения кораб Либърти шрапнел е откъснал левия крак на Макгонагъл. Помощникът му и оперативният офицер са убити по време на командването на плаващия ад. Макгонагъл отказва помощта на израелските офицери и сам извежда полуразрушения кораб от района. Плават на север, ориентирайки се по нощното небе, и призори се срещат с американски военноморски кораби и хеликоптери, които прибират мъртвите и ранените. Макгонагъл остава на кораба до пристигането му в Малта.

shpionazh-50.jpgUSS Liberty (AGTR–5) в деня след атаката
shpionazh-51.jpgПовреденият USS Liberty (AGTR–5) пристига в Малта

Израелците бързо се опитват да заглушат дипломатическия скандал, като веднага възбуждат следствие. Докладва се, че атаката е „погрешно извършена в резултат на поредица от 3 грешки“ — невярното съобщение за обстрела над Ел Ариш, погрешната преценка за скоростта на Либърти и погрешното идентифициране на кораба като Ел Кусеир. Мнозина възразяват на израелското следствие и поставят въпроса, как е възможно 10 680-тонният Либърти (дълъг 136,5 м) да бъде сметнат за 2640-тонния (дълъг 82,5 м) и близо 2 пъти по-къс на дължина Ел Кусеир. Споровете се разрастват и поради несъответствията между израелските и американските бойни доклади.

Израелското правителство изплаща 3 323 000 долара на семействата на трийсет и четиримата убити, 3 566 547 долара са платени като компенсация на ранените. Част от сумите са платени на американски адвокати, които са договаряли компенсациите. Според някои твърдения през 1980 г. израелците изплащат 6 000 000 долара за щетите, нанесени на Либърти. За мнозина, предимно служителите в АНС и военноморския флот, които са били пряко свързани с кораба и операциите му, нищо не извинява израелците. Но на правителствено ниво нападението над Либърти се приема като трагичен инцидент във войната.