Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1382)

Смит, Уолтър Бедел (1895–1961)

ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от октомври 1950 до февруари 1953 г. През Втората световна война Смит е началник-щаб на армейски генерал Дуайт Айзенхауер — главнокомандващ съюзническите войски в Европа.

Наричан с прякора Бръмбара (поради близкото звучене на английската дума за бръмбар (beetle) с презимето му Бедел), Смит, след като завършва средното си образование, през 1910 г. се записва в Националната гвардия на щата Индиана. Служи като пехотинец във Франция към Четвърта дивизия през цялата Първа световна война. През 1917 г. става офицер. Служи във военното разузнаване, завършва всички по-важни армейски школи и колежи на САЩ, след което се връща в Пехотното училище като инструктор. Още като младши офицер от армията е командирован за 4 години към Бюрото по бюджета. Бил е и вицепрезидент на държавната комисия по разпределение на останалите след Първата световна война запаси.

Смит бързо си извоюва репутацията на човек, който умее да изглажда „острите камъни“ и сложните и противоположни становища на военни и цивилни лидери.

Когато САЩ влизат във Втората световна война, Смит е бригаден генерал и секретар на армейския генерален щаб (много важна длъжност за честолюбив и способен офицер). През септември 1942 г. е назначен за началник-щаб на генерал-лейтенант Айзенхауер, който точно по това време обмисля плана за англо-американското навлизане във Френска Северна Африка. Смит остава с Айзенхауер през цялата война и се издига до генерал-лейтенант. Като началник-щаб на Айзенхауер той преговаря за капитулацията на Италия през септември 1943 г. и на Германия през май 1945 г. Айзенхауер нарича Смит „генерален мениджър на войната“.

В книгата „Мандат на промяната: 1952–1956“ („Mandate for Change 1952–1956“, 1963) Айзенхауер пише за разговора си с британския министър-председател Уинстън Чърчил:

Той изрази възхищението си от начина, по който Бедел Смит, моят блестящ началник-щаб през Втората световна война, и аз работехме заедно. Той бил в щабквартирата ни в ден, когато Бедел имал ожесточен спор с мен, а аз не само че съм го бил оставил да спори, но и съм го подтикнал да продължи. Министър-председателят си помислил, че инцидентът е забележителен сблъсък не само на гледни точки, но и на личности. Но тогава, каза ми той, аз съм бил взел решение и за голяма изненада на Чърчил Бедел мигновено се бил съгласил с него, като че ли било негово собствено решение.

През 1946 г., когато Смит вече се готви да оглави оперативния отдел на Генералния щаб, неочаквано го изпращат за посланик в Съветския съюз. Той заминава за Москва като военен, решил да остане в армията и да работи в СССР до март 1949 г. След това за няколко месеца е главнокомандващ Първа армия с щабквартира в Ню Йорк. През октомври 1950 г. президентът Труман го назначава за ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ. Той бил недоволен от предишното ръководство, тъй като ЦРУ се оказало неспособно да предвиди нападението на Северна Корея над Южна Корея през юни същата година.

ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ — съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ в британското разузнаване, пише за Смит в „Моята тайна война“ („My Silent War“, 1968):

Имаше студен втренчен поглед и ум като бръснач. Когато се запознах с него, бях взел документ от повече от двайсет страници за англо-американските военни планове… Той прехвърли небрежно страниците, подхвърли документа настрани, след което поде подробен разговор по включените въпроси, като се връщаше по памет към номерираните параграфи. Следях го само защото цялата сутрин ми бе отишла да наизустя документа.

(Филби винаги го нарича „Бедел Смит“ и никога по друг начин.)

В началото на 1953 г. Смит се уволнява от ЦРУ и се оттегля от активна военна служба. Президентът Айзенхауер го назначава за заместник държавен секретар, пост, на който Смит остава до 1954 г.

Сред написаните от него книги си заслужава да бъдат отбелязани „Шестте велики решения на Айзенхауер“ („Eisenhower’s Six Great Decisions“, 1956) и „Моите три години в Москва“ („My Three Years in Moscow“, 1949).