Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Прайвътиър PB4Y–2
Патрулен самолет на американските военноморски сили, използван предимно за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ в началото на Студената война. На 8 април 1950 г. PB4Y–2, изпълняващ мисия по ЕЛРАЗ край бреговете на Балтийско море в Латвия, е атакуван от съветски изтребители. Това е първият шпионски самолет, свален от руснаците. Бил е с 10-членен екипаж, но никой не оцелява. Според слуховете някои членове от екипажа са заловени от руснаците. Самолетът е невъоръжен.
PB4Y–2 е версия на тежкия бомбардировач B–24 Либърейтър, модифициран за морско патрулиране и антиподводникови операции. Прайвътиър се отличава с високата си опашна перка, която замества обичайната двойна опашка на B–24. PB4Y–2 има удължение 1,20 м от корпуса пред крилото. Самолетът е с 4 мотора и високо разположени стрелковидни криле с „балонообразни“ помещения на задната част на корпуса. Обикновено е въоръжен с 12,5-калибрена картечница. Вътрешното оръжейно гнездо може да побере 3,630 т бомбен товар. При модификацията за ЕЛРАЗ повечето и дори всички оръжия са премахнати. Прайвътиър развива максимална скорост 380 км/ч с максимален обхват 4400 км. Обикновено екипажът се състои от 11 души.
Опитният образец на PB4Y–2 (1 от 3-те бомбардировача B–24D, модернизирани от компанията Конвеър в PB4Y–2) излита за пръв път на 20 септември 1943 г. Доставките за флота започват през март 1944 г. и продължават до октомври 1945 г., когато 736 новопостроени самолета Прайвътиър са доставени на флота, а някои от тях са предадени на морските пехотинци. Създадена е и транспортна версия, от която 46 са за американския военноморски флот, а 27 — за Великобритания. След войната крайбрежната охрана лети на Прайвътиър с означение P4Y–2G, а няколко от тях са прехвърлени на френския военноморски флот за войната в Индокитай.