Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Правителствена школа за кодове и шифри (ПШКШ)

Британска агенция по криптология от 1919 до 1940 г., след което е преименувана ПРАВИТЕЛСТВЕНА ЩАБКВАРТИРА ПО КОМУНИКАЦИИТЕ.

Школата за кодове и шифри е създадена на 1 ноември 1919 г. със задачата да изучава чуждестранните кодови и шифровъчни системи и да дава съвети и насоки на британското правителство за сигурността на секретните сведения от държавна важност. В началото в новата агенция започват работа 25 ветерани на СТАЯ 40 на Кралския военноморски флот и на криптоложката секция M1(b) към военното министерство. Отначало се ръководи от Адмиралтейството, но през 1922 г. заедно със Секретната разузнавателна служба (МИ–6) школата минава под ръководството на Министерството на външните работи, което финансира операциите й. Ръководителят на МИ–6, известен с инициала Си, също отговаря за операциите по декодирането. Истинското ръководство на ПШКШ е поверено на комитет, който е съставен от представители на МИ–6 и военните служби. През 1922 г. ръководител на Школата за кодове и шифри става капитан III ранг АЛЪСТЪР ДЕНИСТЪН от Стая 40.

Отначало декодировчиците са настанени в помещенията на бившето радио Маркони в Уотъргейт хаус, близо до хотел Савой в Лондон. По-късно се преместват в сградата на МИ–6 на БРОДУЕЙ №54, срещу парка Сейнт Джеймс, близо до КУИН АНС ГЕЙТ в Лондон.

Специалната военноморска секция към Правителствената школа за кодове и шифри е създадена през 1924 г., армейската секция — през 1930 г., а военновъздушната — през 1936 г. Тези секции трябва да се специализират само в криптоложки въпроси, които са от интерес за съответните по-висши инстанции. Адмиралтейството и военното министерство си запазват правото да оттеглят съответните си секции от новата агенция. Оттеглянето им би осакатило британските усилия в криптологията поради сложността и характера на взаимодействие в областта на декодирането.

Съветските комуникации са разчетени от школата скоро след революцията от 1917 г., въпреки че употребата на ШИФРОБЛОКЧЕ ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА забавя разчитането и го свежда до минимум (чак до ВЕНОНА в периода след Втората световна война). В началото на 30-те години основните ОБЕКТИ на ПШКШ са военните комуникации на Съветския съюз и Германия, които преустройват въоръжените си сили. Агенцията постига значителен успех и за двете страни, въпреки че поради ограничения брой на закодирани радиосъобщения не всички шифри са били разчетени. В края на 30-те години става по-трудно да се разкодират германските комуникации, тъй като германците започват да използват ЕНИГМА — машини за кодиране на военните и полицейските радиокомуникации.

През 1936 г. британците се свързват с капитан ГЮСТАВ БЕРТРАН — ръководител на усилията в декодирането на френската армия, и започват обещаваща размяна на информация между двете агенции, за да разчетат шифрите на Енигма. По това време вече съществува значителна френско-полска координация и на 9 и 10 януари 1939 г. Бертран е домакин на конференция в Париж, на която присъстват видни криптолози от Франция, Полша и Великобритания. Това позволява на Англия да създаде база за разчитане на германските шифри по време на войната. (Вж. БЮРО ШИФРОВ.)

В края на 30-те години криптолозите от ПШКШ обединяват изцяло усилията си, насочени към главната им цел: германските шифри, създавани от машините Енигма. (Разчитането на японските военноморски шифри е предоставено предимно на британската станция в Хонконг.) Политическият триумф на Адолф Хитлер в Мюнхен и поемането на ръководството на Рейнска област, Австрия и Чехословакия не оставят почти никакво съмнение у британските военни лидери, че в Европа предстои война. През август 1939 г., един месец преди избухването й, капитан III ранг Денистън премества ПШКШ от офисите на Бродуей в ПАРК БЛЕЧЛИ, за да избегнат въздушните атаки на германците. (По време на кризата в Мюнхен през септември 1938 г. се извършва пробно преместване в Парк Блечли.)

Няколко месеца по-късно, точната дата не е известна, ПШКШ е преименувано Правителствена щабквартира по комуникациите като опит да се прикрие истинската дейност.

По време на войната ПШКШ в Парк Блечли постига значителен успех в разчитането на комуникациите на Енигма (вж. ЕНИГМА; ПАРК БЛЕЧЛИ). След като на 22 юни 1941 г. Германия нахлува в Съветския съюз, министър-председателят Уинстън Чърчил решава, че руснаците трябва да бъдат приемани като съюзници. На тази дата той решава, че дешифрирането на всички съветски сигнали трябва да спре до края на войната. Това е истинска благодат за съветските АГЕНТИ, които работят във Великобритания, тъй като всичките им съобщения могат да бъдат изпращани без страх, че ще бъдат прехванати.

Напрежението, свързано с работата по декодирането, оказва своето влияние върху Денистън и през януари 1942 г., след 20-годишно ръководство на ПШКШ, той се премества в Лондон, където направлява усилията по разчитане на дипломатическите и търговските съобщения. Въпреки че все още се води директор на ПШКШ, Денистън е заменен с капитан III ранг Едуард Травис, който поема работата по декодирането на военните съобщения в Парк Блечли. Денистън се оттегля напълно през 1944 г.

Правителствената щабквартира по комуникациите, все още наричана ПШКШ от повечето декодировчици, се запазва и по времето на Студената война. Успехът, постигнат срещу Енигма, и самото съществуване на декодирането се пазят в тайна до 70-те години. Всички, които се занимават с декодирането, са преместени от Парк Блечли в Челтнъм, в Котсуолд, на 64 км от Бирмингам. Това се прави заради построяването на специална станция с повече пространство, отколкото в Парк Блечли. (Старата станция е запазена за тренировки и в момента е тренировъчна база за пощенски служители.)

Дейността в Челтнъм се пази в тайна, въпреки че руснаците имат доста подробна информация за работата на британците в областта на декодирането. През Втората световна война тайната за Парк Блечли е издадена на руснаците от ДЖОН КЕЪРНКРОС. По време на Студената война тайните за Челтнъм предава ДЖЕФРИ ПРАЙМ.