Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (455)

Драйфус, Алфред (1859–1935)

Капитан от френската армия, несправедливо обвинен в шпионаж по случай, който разтърсва Франция и събужда обществено недоверие към френските разузнавателни агенции, което съществува и до днес.

Драйфус е евреин, роден в Елзас. През 1871 г. след Френско-пруската война провинцията е анексирана от Германия. Семейството напуска дома си и се премества в Париж. Драйфус учи в Политехниката и постъпва в армията. Досието му от армейската школа е с изключително висока оценка и както изглежда, го очаква блестяща военна кариера.

През октомври 1894 г. е обвинен в предаването на тайни на френската армия на германския военен АТАШЕ. Обвинението се основава на анонимна бележка, открита от АГЕНТ към Отдела за статистика и военно разузнаване към ВТОРО БЮРО, което извършва също външно разузнаване и КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. Агентът е чистачка, която работи в германското посолство в Париж и която предава на АГЕНТУРИСТА си всички изхвърлени книжа от посолството. Една от находките й е писмо, в което главният РАЗУЗНАВАЧ в посолството споменава за френските военни планове, получени от „негодник Д“. Драйфус е набелязан като човека, за когото се отнася това „Д“ на базата на неубедителни и недостатъчни доказателства. Осъден е от военен съд през 1895 г. Драйфус е подложен и на позорната и унизителна церемония по отнемането на воинската чест и достойнство: изправен е пред строя и публично са му отнети чинът и отличията, сабята му е счупена над главата и позорно е уволнен от армията. Изпратен е в известната с печална слава френска наказателна колония на Дяволския остров във Френска Гвиана.

През 1896 г. Отделът за статистика и военно разузнаване получава бележка, която разкрива истината. Този път бележката е от германски разузнавач за майор Фердинан Естерхази от френския Генерален щаб. Разследването ясно посочва, че Естерхази, а не Драйфус е шпионинът. Но новото доказателство е спряно. По-късно Естерхази е признат за невинен в нагоден военен процес. Офицерът, който е открил новото доказателство, е уволнен от армията. Официалната информация за невинността на Драйфус е прикрита на най-високо равнище.

През 1898 г. романистът Емил Зола написва Аз обвинявам (J’Accuse) — открито писмо до френския президент, като обвинява армията в нагласения случай с Драйфус. Аферата Драйфус шокира цяла Франция. Левицата го подкрепя, а десните го приемат за виновен. Започва натиск за преразглеждане на случая. През 1899 г. апелативен съд променя вече издадената присъда. Въпреки че съдът не изчиства напълно името на Драйфус при новото разглеждане на случая, президентът на републиката го оправдава.

Драйфус се бори за възстановяване на старото му военно положение и през 1906 г. успява. Възстановен е като капитан, а през 1907 г. се оттегля, но се завръща в армията, за да служи по време на Първата световна война.