Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1718)

Хис, Алджър (1904)

Служител в Държавния департамент, обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз. Осъден е на затвор за лъжесвидетелстване, но не и за шпионаж (поради липса на доказателства). Едва през 1996 г., когато АНС огласява някои от материалите от операция ВЕНОНА, сред които има и дешифрирани съобщения на съветското разузнаване от 40-те години, става ясно, че Хис е имал пряко отношение към разузнаването.

Роден е в Балтимор, посещава университета Джонс Хопкинс и юридическия факултет в Харвард. Завършва Харвард. Работи като юрист във Върховния съд със съдията Оливър Уендъл Холмс. Практикува също в Бостън и Ню Йорк. По-късно отива във Вашингтон, където успява да влезе в администрацията на президента Рузвелт и става един от поддръжниците на „новия курс“. Работи в Управлението за селско стопанство, в Министерството на правосъдието и накрая, през 1936 г., постъпва в Държавния департамент. Хис е ключов служител в Държавния департамент, когато се създава ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ. Той работи като ръководител на секретариата на конференцията в Сан Франциско през 1945 г., на която е провъзгласено създаването на ООН.

Задълженията му често го срещат с ДОНАЛД МАКЛИЙН, английски дипломат, който по-късно е разобличен като шпионин на Съветския съюз. Хис е и съветник на Рузвелт по време на конференцията в Ялта, където се срещат Рузвелт, Чърчил и Сталин.

В книгата „Раздвоен живот“ („A Divided Life“, 1988), която е „личен портрет“ на колегата на Хис — Маклийн, британският дипломат Робърт Сесъл казва, че съветският шпионин „има добри взаимоотношения“ с Хис. След като Хис е обвинен в лъжесвидетелстване, Сесъл пише, че „Маклийн разпалено го защитава в случаите, когато би било от негов най-голям интерес да си мълчи“. Около 20 години след като Маклийн емигрира в Москва, Сесъл среща Хис на прием и го пита доколко е познавал Маклийн. „Знам защо ми задаваш този въпрос“, отговаря Хис и не казва нищо повече.

През 1939 г. УИТАКЪР ЧЕЙМБЪРС — бивш член на американската комунистическа партия, казва на помощник държавния секретар Адолф Бърл, че Хис, който по това време работи с Бърл, е комунист. Бърл изсумтява, когато чува обвинението. Но подобна информация идва и от френски разузнавателни източници. ИГОР ГУЗЕНКО — съветски ИЗМЕННИК, е казал, че помощник държавният секретар е съветски шпионин. ФБР тайно набелязва Хис като подозрителна личност, но не може да се добере до доказателства.

Хис дискретно напуска Държавния департамент и през 1947 г. става президент на известната фондация Карнеги — фондация за укрепване на международния мир. През юли 1948 г. Чеймбърс, главен издател на списание Тайм, твърди пред Сенатската комисия за антиамериканска дейност, че Хис е бил негов съратник комунист от 30-те години и му е предавал документи на Държавния департамент, които той пък е предоставял на съветските специални служби. (По-рано ЕЛИЗАБЕТ БЕНТЛИ — доказан съветски АГЕНТ, казва пред комисията, че е предала документи от високопоставен американски държавен чиновник на съветски разузнавачи.)

Хис отхвърля обвиненията и съди Чеймбърс за клевета. За да подкрепи обвинението си, Чеймбърс предава ръкописни отчети и машинописни конспекти на официални документи на Държавния департамент. Като част от доказателствения материал е пишеща машина Удсток. Експертите установяват, че именно на нея са написани материали, предоставени от Чеймбърс, и семейните писма на Хис. Адвокатите на Хис пък твърдят, че машината е подправена, за да се постигне еднаквост.

Чеймбърс тогава не показва 35-милиметров филм и 3 непроявени ленти. Съществуването на тези допълнителни доказателства стига до републиканеца Ричард Никсън, който нарежда да се изземе всичко, което притежава Чеймбърс, и да се предаде на Комисията за антиамериканска дейност. Чеймбърс отвежда разследването на Конгреса до нива за тикви във фермата си в Мериленд. Фотоматериалите са били скрити в тиква и стават известни като „тиквените документи“.

Никсън добива мигновена слава, когато във вестниците са публикувани снимки, на които той държи лупа и се вглежда в проявения филм, на който е сниман Държавният департамент от 30-те години. Снимките, но не и трите непроявени филма са представени по време на процеса за лъжесвидетелстване. (През 1975 г., като се позовава на Закона за свобода на информацията, Хис иска да му се предоставят филмовите ленти. Едната се оказва празна, а на другите 2 филма се виждат неясни образи, очевидно от страници на ръководства на армията и военноморския флот от 30-те години.)

Хис продължава да настоява, че е невинен по обвинението в шпионаж. През 1992 г. руски историк, който е получил достъп до разузнавателните досиета от 50-те години, казва, че обвиненията в шпионаж срещу Хис са „напълно безпочвени“. Но това не убеждава тези, които смятат, че доказателствата срещу Хис са стабилни. През 1996 г. са разсекретени съобщенията от Венона. Едно от тях, с дата 30 март 1945 г., се отнася до американец, който се казва Алес. В съобщението се отбелязва, че съветски АГЕНТ, който работи в Държавния департамент, придружава Рузвелт на конференцията в Ялта през 1945 г., а след това отлита за Москва. Там според съобщението Алес се среща с руснака Андрей Вишински — комисар по външните работи, който високо оценява работата му. Аналитици от АНС твърдят, че единственият възможен човек, който може да се крие зад името Алес, е Хис.