Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Мейсън-Макфарлин, Ноъл (1889–1953)

РАЗУЗНАВАЧ от групата британски войски във Франция, обкръжени от германската армия през 1940 г.

Мейсън-Макфарлин получава образованието си в Кралската военна академия в Улуидж. През 1909 г. постъпва на активна служба като артилерийски офицер. През Първата световна война служи във Франция, Белгия и Месопотамия и получава много отличия. Той е военен АТАШЕ на Великобритания във ВИЕНА от 1931 до 1934 г., а след обучение в Имперския колеж по защита и командване на артилерийска бригада служи в армейския щаб и като аташе в Копенхаген и БЕРЛИН.

През 1939 г. като генерал-майор е назначен за директор на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ в Британския експедиционен корпус във Франция под ръководството на генерал сър Джон Горт. По заповед на Горт е лишен от състава му, за да поддържа малка щабквартира във Франция. Затова Мейсън-Макфарлин не успява да осигури подходяща разузнавателна информация за началниците си по време на неуспешната кампания във Франция, която води до победа на германците и до евакуация на британците от Дюнкерк. Когато Британският експедиционен корпус се оттегля, Мейсън-Макфарлин бързо събира изоставащи войници, организира ефективна сила, която си пробива път с боеве към бреговете и отблъсква силната германска съпротива.

През лятото на 1941 г. е назначен за ръководител на британската военна мисия в Съветския съюз. Напуска Москва в началото на 1942 г. и по-късно служи като губернатор на Гибралтар. През 1944 г. е подложен на сериозно медицинско лечение и на следващата година се пенсионира с чин генерал-лейтенант.