Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Черна стая
1. Американска дешифровъчна служба, известна още като Криптографско бюро или Секция 8 на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Създадена е през 1912 г. от блестящия криптограф ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ. Държавният секретар Хенри Стимсън обаче нарежда тя да бъде закрита. Негови са думите: „Джентълмените не четат пощата си.“ Ярдли използва названието Черна стая в книгата си „Американската «Черна стая»“ („The American «Black Chamber»“, 1931).
Вж. КРИПТОГРАФИЯ.
2. Наименованието на френска секретна служба, създадена за преглед на пощата (cabinet noir — черен кабинет). Смята се, че началото на тази практика, станала „добра традиция“, е положено още през 1590 г., когато крал Анри IV създава пощенска служба в страната. Държавните чиновници отварят чуждите писма, прочитат ги и отново ги запечатват. Във връзка с това бързо се появява необходимост от добре подготвени специалисти по възстановяване на печатите. От друга страна, отварянето на писма дава тласък в развитието на криптосистемите — наука за шифриране и дешифриране. Въпреки че френските революционери през 1789 г. открито се изказват за забраната на черните стаи, те откриват т.нар. комитети за наблюдения (comites de surveillance), които се занимават също с отваряне на пощата както на явните роялисти, така и на заподозрените в симпатия на монархията.
Традицията на черните стаи не само преживява ерата на Наполеон, но и продължава и през XX в. Веднъж, за да докаже, че пощата се отваря и се чете, една французойка пише на мъжа си, който е чужденец, че в писмото е сложила 3 теменужки, без в действителност да ги слага. „Когато писмото пристига — пише Дъглас Порч в книгата «Френските тайни служби» («The French Secret Services», 1995), — в него наистина има 3 теменужки. Сътрудниците на Черната стая в даден момент се уплашват, че са ги загубили, и затова слагат в писмото трите теменужки, които в действителност не са били поставени от изпращача.“
Британците въвеждат също подобна тайна система за отваряне на пощата. (Вж. СЕМЕЙСТВО БОУД.)