Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (87)

АНС

Агенция за национална сигурност — ключова агенция за РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (РТР). Строго секретната АНС прехваща строго секретни радиокомуникации, телефонни разговори, излъчвания по компютърни модеми и факсове, а също сигнали, излъчвани от радарни и ракетни насочващи системи.

Централната служба за сигурност (ЦСС) към АНС отговаря за американския КРИПТОАНАЛИЗ и КРИПТОСИГУРНОСТ. ЦСС има 2 основни задачи: разчитане КОДОВЕТЕ на други страни и обезпечаване т.нар. сигурност на информационната система (СИС) по пътя на шифрирането на официалните материали, предавани по комуникациите. Дейността на СИС се простира от защитата на сигурността на комуникациите в Белия дом до опазването на военните тактически комуникации.

Директорът на АНС е и ръководител на ЦСС и контролира дейността на радиотехническото разузнаване на военните специални служби. И АНС, и ЦСС организационно са в системата на Министерството на отбраната, макар че и 2-те организации са част от РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ и по този начин са подчинени и на ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ.

АНС наблюдава също комуникациите и сигналите, излъчвани от космически обекти, и сигналите от изпитателните ракетни полигони на чужди държави. Националният център по радиотехническо разузнаване към АНС осигурява „незабавна“ разузнавателна информация. В кризисни моменти от центъра в „ситуационната“ зала на Белия дом постъпват съобщения с кодовото наименование Критик.

Щабквартирата на АНС се намира във ФОРТ МИЙД, Мериленд — по средата на пътя между Вашингтон и Балтимор. Оттам АНС контролира глобалната подслушвателна мрежа, като използва СПЪТНИЦИ, САМОЛЕТИ, кораби и земни прехващателни станции и е в състояние практически да осигури на правителството разузнавателна информация от всяко кътче на Земята. „Не съществува събитие от интерес за САЩ — във външната политика или във военната сфера, — за което АНС да няма принос“ — казва през 1995 г. вицеадмирал Джон Макконъл, директор на АНС, в едно от редките изявления от АНС. Често казват, че инициалите NSA означават: No Such Agency (Агенцията Не Съществуваща) или Never Say Anything (Агенцията Не е Словоохотлива).

АНС работи с невероятно голям обем информация. По преценка на експертите й във фондовете на Конгресната библиотека има около един квадрилион отделни информации. „С технологиите, които са все още на чертожните дъски, — казва Макконъл, — ще можем да захранваме библиотеката на Конгреса всеки 3 часа. Такъв е обемът информация, с който трябва да се справяме в глобален мащаб.“

ЛУИС ТОРТЕЛА, дългогодишен заместник-директор на АНС, казва пред Балтимор сън през 1995 г.: „Мисля, честно казано, че изискванията към агенцията са близо до безкрайността. Всеки иска да знае всичко за всичко.“

Предшественици на АНС са СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ на армията и АГЕНЦИЯТА ПО СИГУРНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ (АСВС). Оплакванията на военното командване по време на Корейската война за ниското качество на получаваната стратегическа информация подтикват политическото ръководство за създаване на РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ (РАЗКОМ) — агенция, подчинена на министъра на отбраната. Междувременно АСВС се премества от АРЛИНГТЪН ХОЛ, Вирджиния, във Форт Мийд в предградията на Вашингтон.

Декрет на президента Труман от 24 октомври 1952 г. с кодово наименование и с гриф СТРОГО СЕКРЕТНО постановява създаването на агенцията. Уставът на АНС си остава секретен, с изключение на кратко извлечение, станало обществено достояние през 1984 г. То показва как АНС се изплъзва от определени ограничения, свързани с използването на комуникациите.

ЦСС е създадена през 1972 г. със специален президентски декрет — целта е да се осигури единна криптоложка организация в Министерството на отбраната. За ЦСС се знае още по-малко, отколкото за АНС. Някъде в ЦСС има елитно подразделение — Служба за събиране на специална информация, чиито специалисти прослушват обекти на територията на потенциалния противник.

АНС полага изключителни усилия, за да запази свръхсекретността си. Години наред служителите следват нареждането да не казват нищо повече от това, че работят във „федералното правителство“ или в „Министерството на отбраната“ в отговор на въпроси за работното им място. Първата информация за същността на работата на АНС идва през септември 1960 г. от Москва. Двама от криптографите на агенцията — УИЛЯМ МАРТИН и БЪРНЪН МИЧЪЛ, преминават на страната на Съветския съюз. На пресконференция те разказват за американо-английските връзки в декодирането и съобщават, че АНС редовно прехваща комуникациите на повече от 40 страни — не само на Съветския съюз и страните от Източния блок, но и на свои съюзници, като Италия, Турция и Франция. През 1963 г. ВИКТОР ХАМИЛТЪН, аналитик изследовател от секцията на АНС за Близкия изток, се появява в Москва и разкрива пред вестник Известия, че той и колегите му разчитат военните и дипломатическите ШИФРИ и КОДОВЕ на много страни и че прехващат комуникациите, предназначени за ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ.

Тримата разкриват същността на АНС, но стремежът й да си остане напълно засекретена се запазва. Когато научават, че криптологът аматьор ДЕЙВИД КАН пише книга за криптографията, ръководителите на агенцията правят всичко възможно да спрат публикуването й и дори включват името му в СПИСЪКА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ. През 1966 г. издателите му предават ръкописа на Министерството на отбраната за преглед. Отговорът е, че публикуването „няма да бъде от национален интерес“. След спорове за някои пасажи книгата „Декодировчиците“ („The Codebreakers“) е публикувана през 1967 г. (Кан е признат и е назначен през 1995 г. за гостуващ историк в новия Център за история на криптологията към АНС.)

Първата и обстоятелствена книга за АНС — „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982) на ДЖЕЙМС БАМФОРД, излиза през 1982 г. Агенцията не е доволна от това, но Законът за свобода на информацията дава възможност на писателите да получат разрешения, които преди това (понякога напълно своеволно) са били отказвани. През 1987 г. в ежемесечното секретно издание на АНС Бамфорд и репортерът от Ню Йорк таймс Сиймор Хърш са поставени на една везна с РОНАЛД ПЕЛТЪН, аналитик от АНС, който е предавал тайни на Съветския съюз. Според изданието те разкриват „прекалено много нежелани неща през последните години“.

Все още твърде малко е известно за АНС. В каталога на Конгресната библиотека през 1995 г. има само 12 книги за агенцията, като четири от тях са различните издания на „Замъкът на загадките“.

Агенцията наследява прехванатите съветски комуникации между Центъра и неговите агенти в Съединените щати от 40-те години. Тези съобщения получават кодовото наименование ВЕНОНА и са доста богати от историческа гледна точка. АНС обаче започва разсекретяването им едва от юли 1995 г. Дотогава над 60 млн. аналогични документа са в процес на разсекретяване. Свидетелство за тази нова, сравнително висока степен на откритост на АНС е и Националният криптоложки музей, разположен в бивш мотел близо до щабквартирата на АНС и закупен единствено за да не може никой да го използва като място за НАБЛЮДЕНИЕ.

Светът на АНС

Базата на АНС във Форт Мийд е разположена на площ от 2632 декара. Тя е видимата част от комплекс, пръснат по цял свят — наземни станции в Шугър Гроув в Западна Вирджиния, в Якима във Вашингтон, в Анкъридж в Аляска и в базите от Аржентина до Австралия и Китай. Военните криптолози ръководят някои от тези станции. По време на Студената война военноморският флот осигурява шпионски кораби (вж. ЛИБЪРТИ; ПУЕБЛО) като платформи за морски подслушвания. Самолетите на военновъздушните сили също работят, следвайки инструкциите на АНС — често край съветското и китайското въздушно пространство. Целта им е да задействат противовъздушните им отбранителни системи, за да имат възможност да осъществят ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ), а също и РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ (РАЗКОМ). Тези задачи са доста рисковани (вж. СВАЛЕНИ САМОЛЕТИ).

В Космоса АНС прехваща съобщения с 2 типа спътници: спътници с апаратура, транслиращи телефонни разговори, факсови съобщения и съобщения по компютърни модеми; спътници с военноразузнавателна апаратура, осигуряващи двустранна радиовръзка (приемник-предавател), телефонна връзка в страната и други електронни комуникации.

Агенцията работи с британската щабквартира на правителствените комуникации, канадското Управление за безопасност на комуникациите, австралийското Управление на военните комуникации и новозеландското Управление за сигурност на правителствените комуникации в тясно сътрудничество, известно като СЪГЛАШЕНИЕ ЮКЮС. От много години те разполагат с подслушвателни постове в провинция Ксинянг в северозападната част на Китай, близо до съветската граница, където има бази за опити с ядрени ракети.

Във Форт Мийд АНС разполага с огромна печатница и институт за нововъведения, в който се произвеждат чипове за най-различни видове компютри. Агенцията ръководи и Националната криптографска школа и осигурява всички устройства за безопасна комуникация на правителството. През 1993 г. договорите на АНС само в Мериленд са били на стойност над 700 млн. долара. Годишният бюджет на агенцията е строго секретен, но според преценките на специалисти възлиза на около 3,5 млрд. долара без спътниците за прехващане, които се финансират от УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ.

Дейността на АНС по декодирането е концентрирана във Форт Мийд, в чиято висококомпютъризирана база работят най-много математици в света. Във Форт Мийд и на други места в Мериленд работят около 20 000 души. АНС е работодателят, който предлага най-много места в този щат. Вероятно около 100 000 служители, предимно военни, работят за агенцията другаде по света. Животът на цивилните, които са в АНС, е под наблюдение — дори и на зъболекар те ходят придружени от офицер по безопасността на АНС. Пътуванията им в чужбина са ограничени. Необходимо е писмено уведомление, ако някой служител или негов роднина реши да се жени за чужденец.

Въпреки че е агенция на Министерството на отбраната, задачите и работата на АНС се определят от директора на Централното разузнаване съобразно с инструкциите на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ и насоките на НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ. Директорът на АНС, винаги адмирал с 3 звезди или генерал с опит в разузнаването, може да използва всички средства за получаване на информация.

В отговор на молба за „наглеждане“ на дадена страна АНС прехваща телефонни разговори както в страната, така и далеч зад пределите й — включително разговорите, водени от автомобили. Записват се и съобщенията на дадено посолство от и за Вашингтон, както и съобщения от други страни към страната, към която е проявен интерес. АНС следи радиокомуникациите на въоръжените сили на дадената страна, специфичните или индиректните препратки към думи и изрази като „ядрен“ или „експлозиви“. Изготвя доклади за данните от прехванатото през изминалите седмици, месеци или години. Изготвя портрети за лидерите на дадената страна на базата на казаното от тях по телефона.

Ето как протичат събирането и анализът на данни по време на разследването, свързано с аферата ИРАН-КОНТРИ. Военноморският подполковник Оливър Норт, мозъкът на проекта, казва, че АНС осигурява „някои много специфични, определени разузнавателни сведения, които могат да покажат с голяма прецизност и почти незабавно какво точно става“. Това включва „подробна информация за какво точно си говорят тези хора [колеги в конспиративната продажба на оръжие за Иран], и за плановете, които правят“.

Въпреки че агенцията пази в пълна тайна дейността и постиженията си, с годините някои секретни операции са разкрити: разговори между съветския лидер Леонид Брежнев и високопоставени официални лица; разговори между панамския диктатор Мануел Антонио Нориега и любовницата му; установяване самоличността на либийците, участвали във взривяването на полет 103 на Пан Американ през 1988 г.; телефонни „бръмбари“, които посочват местонахождението на колумбийския наркобарон Пабло Ескобар, убит през декември 1993 г. от колумбийските сили за сигурност.

АНС и законът

ЗАКОНЪТ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ и редица други закони ограничават АНС до подслушване само на чуждестранните комуникации. Според закона единият край на връзката може да бъде в САЩ, а другият — в чужбина. Подслушването на американци е забранено и ако бъдат засечени имена на американци при подслушването, те трябва да бъдат изтрити от записите — не могат да бъдат предавани на ЦРУ, ФБР или на други правителствени агенции. В подобни записи името се заменя с „американски гражданин“.

Правилата на АНС при прилагането на закона са СТРОГО СЕКРЕТНИ. Малко неща се знаят от обществеността. Ако например АНС или ФБР смятат, че дадено подслушване в страната е жизненоважно за националната сигурност, агенцията трябва да получи разрешение от СЪДА ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (СНВР). Съдът не е отказвал на подобна молба. По закон той ежегодно уведомява Конгреса колко молби са внесени и за колко са издадени разрешения, но подробностите за тези молби остават секретна информация. През 1994 г. например АНС и ФБР се обръщат към съда 576 пъти и получават 576 разрешения.

АНС не се нуждае от разрешение, за да наблюдава чуждестранни цели в САЩ, като посолства и консулства. Но трябва да има разрешение за чуждестранна цел, която е извън посолствата. Например президентът на Хаити Жан-Бертран Аристид живее в изгнание във Вашингтон от 1991 г. По закон трябва да има разрешение от СНВР, за да се подслушва телефонът му или пък да се поставят микрофони в апартамента му, тъй като той общува и с американски граждани.

Пример за това, какво става, когато в контролирана от АНС комуникационна връзка се включи американец, е историята с конгресмена Майкъл Барнс, чиито телефонни разговори с никарагуанските официални представители са били подслушвани от агенцията (в рамките на усилията на президента Рейгън за свалянето на никарагуанското правителство). „Вестникарите ми разказаха, че в десните кръгове се разпространяват извадки от моите телефонни разговори“ — казва Барнс на репортер от Балтимор сън, който подготвя специално приложение, посветено на дейността на АНС. Барнс съобщава, че УИЛЯМ КЕЙСИ, тогава бивш директор на Централното разузнаване, лично му е показал прехваната телеграма от специалистите на АНС, изпратена до никарагуанското посолство. В телеграмата ставало дума за среща между сътрудници на посолството с помощник на Барнс. Кейси казал на конгресмена, че е уволнил помощника му. Самият Барнс заявява пред Балтимор сън, че му е все едно дали го подслушват или не, и добавя, че подобни примери са поучителни, тъй като говорят за това, колко широки са възможностите за злоупотреба от страна на АНС.

Историята със законите, ограничаващи използването на техническите възможности на агенцията, води началото си от конгресното разследване (1975 г.) на операции по ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ, провеждани от АНС (вж. ШАМРОК). В продължение на 30 години, следвайки тайни споразумения с крупни телекомуникационни компании, американските специални служби получават копия от международните телеграми. Един от клоновете на грандиозната програма Шамрок е операция МИНАРЕ, в хода на която АНС автоматически прехваща всички международни разговори и телеграми на 1600 американци, включени в Списъка за наблюдение. Сред лицата, включени в този списък, са преподобният Мартин Лутър Кинг, актрисата Джейн Фонда, кънтризвездата Джоан Без и педиатърът доктор Бенджамин Спок. По време на операция Шамрок са създадени досиета на 75 000 американци.

От края на Студената война АНС подобно на други разузнавателни агенции осигурява ЕЛРАЗ за терористи и наркотрафиканти.

По време на администрацията на Буш и АНС, и ФБР настояват за инсталирането на чипове на телефонни апарати и компютри, за да може по-лесно да се подслушват закодирани съобщения. Компютърните и телекомуникационните фирми и поддръжниците на правата на човека се противопоставят на тази идея. Но корпорацията Майкрософт, както се твърди, по настояване на АНС създава програмите си Уиндоус така, че кодирането да бъде почти невъзможно.

Директори на АНС

Двамата директори на АСВС обикновено се включват в списъка на директорите на АНС. Това са контраадмирал Ърл Стоун — от юли 1949 до юли 1951 г., и генерал-майор Ралф Канин — от юли 1951 до ноември 1952 г., когато се създава АНС. По-нататък директори са:

Ноември 1952 — ноември 1956: генерал-лейтенант Ралф Канин от армията.

Ноември 1956 — ноември 1960: генерал-лейтенант Джон Самфорд от военновъздушните сили.

Ноември 1960 — юни 1962: вицеадмирал Лоурънс Фрост от военноморския флот.

Юли 1962 — май 1965: генерал-лейтенант Гордън Блейк от военновъздушните сили.

Юни 1965 — юли 1969: генерал-лейтенант Маршал Картър от армията.

Август 1969 — юли 1972: вицеадмирал Ноъл Гейлър от военноморския флот.

Август 1972 — август 1973: генерал-лейтенант Самюъл Филипс от военновъздушните сили.

Август 1973 — юли 1977: генерал-лейтенант Лу Алън-младши от военновъздушните сили.

Юли 1977 — март 1981: вицеадмирал БОБИ РЕЙ ИНМАН от военноморския флот.

Април 1981 — април 1985: генерал-лейтенант Линкълн Форър от военновъздушните сили.

Май 1985 — юли 1988: генерал-лейтенант УИЛЯМ ОДЪМ от армията.

Август 1988 — април 1992: вицеадмирал УИЛЯМ СТУДЕМАН от военноморския флот.

Май 1992 — вицеадмирал Джон Макконъл от военноморския флот.

Февруари 1996 — генерал-лейтенант Кенет Минихън от военновъздушните сили.