Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (461)

Дълес, Алън (1893–1969)

ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от февруари 1953 г. до ноември 1961 г. и супершпионин още от самото начало на кариерата си в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) през Втората световна война.

Внук на един от държавните секретари и племенник на друг, Дълес започва работа в дипломатическия корпус през 1916 г. с надеждата някой ден да стане третият държавен секретар в семейството. (Брат му — Джон Фостър Дълес, който има подобни стремежи, постига целта си.) Още като юноша Алън Дълес прочита романа „Ким“ на Р. Киплинг и до края на живота си остава очарован от ВЕЛИКАТА ИГРА, такава каквато е вижда главният герой на книгата КИМ.

Първото му назначение е в посолството във ВИЕНА. През април 1917 г., след като Съединените щати обявяват война на Германия, Дълес е назначен в американската легация в Берн, Швейцария. Веднъж по време на негово дежурство в легацията по телефона се обажда един мъж, който твърди, че е Владимир Илич Ленин, и моли за среща. Дълес отказва, убеден, че разговаря с психически неуравновесен емигрант. На следващия ден Ленин, без да осъществи разговора си с човека, който няма дълго да бъде дипломат, е на път за Русия през Германия в известния сега пломбиран влак. Години по-късно като директор на Централното разузнаване Дълес разказва историята на начинаещите агенти, като ги убеждава, че не трябва да прибързват със заключенията си за хората.

Дълес работи и в Истанбул. Взима участие във Версайската мирна конференция след Първата световна война. През 1926 г. се оттегля от Държавния департамент, за да постъпи в правната фирма на Съливан и Кромуел на Уолстрийт, чийто международен списък от клиенти се състои от влиятелни личности и фирми. Представителите на Съливан и Кромуел имат изключително достъп до високопоставени американски правителствени лица и фирми с връзки сред европейските банки, инвестиционни фондове и индустриални предприятия. Алън Дълес, както и много други служители на фирмата, често изпълнява правителствени поръчки като съветник на американски делегации на международни конференции, където се движи сред хора, които често ще среща по време на кариерата си на разузнавач. Среща и известни личности, останали в историята, включително диктатора Бенито Мусолини — през ноември 1932 г., и германския канцлер Адолф Хитлер — през април 1933 г. (ДЦР РИЧАРД ХЕЛМС също се среща с Хитлер през 30-те години като кореспондент на Юнайтед прес. Той го интервюира през 1936 г. Странно, но Дълес никога не споменава за срещата си с Хитлер пред Хелмс.)

След като Съединените щати влизат във Втората световна война, Дълес е привлечен в УСС от директора му генерал-майор УИЛЯМ ДОНОВАН. Известно време той работи в щабквартирата на УСС в Ню Йорк, а след това в БРИТАНСКАТА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ — централата на МИ–6, открита от УИЛЯМ СТИВЪНСЪН. Без да казва на повечето хора с какво се занимава, Дълес вербува някои от познатите си от света на бизнеса като сътрудници на УСС. Неговата принадлежност към тази организация е пазена в тайна, но на 17 септември 1942 г. Ню Йорк таймс публикува кратка история, където цитира Републиканския комитет на окръг Ню Йорк, според който Дълес вече не е касиер на комитета поради „военните му задължения към правителственото Управление на стратегическите служби“.

Истинската му кариера на разузнавач започва през ноември 1942 г., когато пристига в Берн, за да открие представителство на УСС. Дебютът на младия шпионин аматьор е блестящ. Въпреки че е прикрепен към посолството (дипломатическо ПРИКРИТИЕ), Дълес работи в дома си на улица Херенгасе №23 и е известен като специален емисар за връзки с Белия дом. В УСС той има два оперативни псевдонима: Агент 110 и Господин Бул (Бик). Дипломатите в известния като шпионско гнездо Берн знаят, че той ръководи американското разузнаване в Европа. Дълес вербува хора сред американците, останали в Швейцария при избухването на войната. Сред тях има пилоти от американските ВВС, разбили се със самолетите си над Швейцария и успели да се приземят.

Той вербува и Мери Банкрофт — 38-годишна американка, чийто съпруг е счетоводител и често отсъства от Берн. Тя става помощничка и любовница на Дълес. Банкрофт е приятелка на известния психоаналитик Карл Юнг. Юнг се възхищава от това, че Дълес така високо цени препоръката на една жена. Мъже като Дълес, казва Юнг на Банкрофт, „имат нужда да се вслушват в това, което казват жените, за да могат да вземат най-доброто си решение, а не да се хвърлят в най-дълбокото“.

Най-ценният АГЕНТ на Дълес е Фриц Колбе — германски офицер сътрудник в телеграфското отделение на германското външно министерство. Колбе пристига в Берн и доброволно предлага услугите си на съюзниците. Представителят на британското разузнаване отхвърля услугите му и „просто се отървава“ от Колбе, но Дълес му се доверява и му дава оперативния псевдоним Джордж Уд. До пролетта на 1944 г. Колбе е предал 1200 документа, като нито един от тях не е по-стар от 2 седмици. Сред тях е докладът, според който прислужникът на британския посланик в Анкара, Турция, е шпионин (вж. ЦИЦЕРОН). Дълес получава от немеца и информацията, че германците работят над атомна бомба и ракети.

Дълес редовно изпраща обобщения на дадените му от Колбе материали на началниците си във Вашингтон и Лондон, но те поначало реагират скептично към тях. Едва след известно време и след внимателен анализ Донован изпраща телеграма на Дълес: „Сега вече съм напълно убеден в искреността на Уд и съм готов да заложа репутацията си, че тези документи са автентични.“ Генерал-майор КЕНЕТ СТРОНГ — ръководител на разузнавателния екип на генерал Дуайт Айзенхауер, нарича Дълес „несъмнено най-великия американски професионален разузнавач за времето си, въпреки че вероятно и силата, и интересът му са свързани със събирането и с краткосрочните преценки, отколкото с дългосрочните разузнавателни проекти“.

След войната Дълес се завръща за известно време към юридическата си практика. Но като наблюдава как старото УСС се превръща в ЦРУ, той изчаква, уверен, че скоро ще бъде поканен отново на държавна служба. По препоръка на министъра на отбраната Джеймс Форестал Дълес пише независим отчет за работата на ЦРУ, в който критикува новата агенция, че не е оправдала очакванията. През 1948 г. работи в предизборния щаб на Томас Дюи, противник на другия кандидат-президент — Труман. Когато Труман спечелва президентските избори, Дълес решава, че на разузнавателната си кариера може вече да сложи кръст. Но новият ДЦР — генерал УОЛТЪР БЕДЕЛ СМИТ, го кани да му стане заместник по планирането. Дълес приема и предлага думата „планове“ да бъде сменена с думата „операции“. Под негово ръководство влизат агентурното разузнаване и ТАЙНИТЕ ОПЕРАЦИИ. Той започва работа в ЦРУ през януари 1951 г., а през август е назначен за заместник-директор.

Президентът Айзенхауер го назначава за директор на ЦРУ през февруари 1953 г. На този пост Дълес остава до 1961 г. По време на дългогодишната си служба той превръща ЦРУ в глобална сила, която участва в тайни операции от Южна Америка до Близкия изток, прокопава БЕРЛИНСКИЯ ТУНЕЛ и разработва самолета Ю–2 (U–2) (един от тези самолети е свален над Съветския съюз през 1960 г.). Писателят с ляв уклон Иля Еренбург нарича Дълес „най-опасния човек на света“ и пише в съветски вестник, че „ако Дълес случайно попадне в рая поради нечия грешка, и там ще започне да замисля преврати и ще стреля по ангелите“, а както пише Питър Гроус в „Шпионинът джентълмен“ („Gentleman Spy“, 1994), Дълес е обичал да цитира тези думи.

По времето на Дълес ЦРУ планира и през април 1961 г. провежда нападението срещу Куба в Залива на прасетата. Провалът слага край на кариерата на Дълес. По-късно той прекарва голяма част от времето си да направлява построяването на новата щабквартира на ЦРУ в ЛЕНГЛИ, а през ноември 1961 г. подава оставка.

Връща се към цивилния живот и написва „Изкуството на разузнаването“ („The Craft of Intelligence“, 1963) и служи още веднъж на страната си като член на правителствената Комисия за разследване на обстоятелствата по убийството на президента Кенеди.

Алън Дълес