Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1061)

Пейзли, Джон (1923–1978)

Бивш служител на ЦРУ, загинал при неизяснени обстоятелства. През октомври 1978 г. трупът му е открит в залива Чезапийк — пронизан е с куршум в главата, а на тялото му е завързана 17-килограмова тежест за гмуркане.

Когато Пейзли тайнствено изчезва, ЦРУ съобщава, че той е заемал в управлението невисока длъжност и се е уволнил през 1974 г. В действителност е бил заместник-директор на Управлението за стратегически изследвания на ЦРУ. По неофициална информация той взема участие в създаването на шпионския самолет U–2, космическия спътник САМОС и разузнавателните спътникови системи от серията KH–11. (Вж. КИЙХОУЛ.) Говори се, че е бил офицерът за свръзка между ЦРУ и Белия дом по време на скандала УОТЪРГЕЙТ. (Тази информация води до предположения, че той е Голямата уста — анонимен източник на информация за Уотъргейт, от който са се възползвали репортерите на вестник Вашингтон поуст Карл Бърнстейн и Боб Удуърд. И двамата отричат Пейзли да е Голямата уста.)

Кариерата на Пейзли протича гладко, но ЦРУ не дава официална информация за назначенията му. Твърди се, че е бил в АНС при разработването на строго секретните шпионски спътници. А през 1976 г. е посредник между ЦРУ и КОМАНДА Б, която провежда независимо разследване на ЦРУ. Предполага се, че е участвал в сложните разузнавателни операции, които водят до смъртта на НИКЪЛЪС ШАДРИН, както и в разпитите на ЮРИЙ НОСЕНКО — съветски ИЗМЕННИК, чието предателство предизвиква много спорове.

На 24 септември 1978 г. Пейзли, все още на нещатна работа (т.е. на договор) в ЦРУ, се качва на едномачтовия си 9,5-метров платноход Брилиг от мястото, където е закотвен в Соломонс, Мериленд. На следващия ден платноходът е намерен заклещен в плитчина близо до Пойнт Лукаут, Мериланд, в устието на река Потомак, на 125 км югоизточно от Вашингтон, окръг Колумбия. Следователите, сред които и сътрудници на ЦРУ, откриват на платнохода куфарче с доклад на ЦРУ, над който Пейзли е работил, а също сак с радиооборудване, телеграфни ключове и една-единствена празна 9-милиметрова гилза. Оръжие и следи от кръв не са открити на борда.

На 1 октомври на 15 мили северно от Пойнт Лукаут е открито разлагащо се тяло с дупка от куршум зад лявото ухо, което се носи над водата. Тялото не е потънало, тъй като вътрешните газове са преодолели тежестта на коланите за дълбоководно гмуркане. По зъбите е установено, че е Пейзли.

Застрахователната компания задържа изплащането на сумата от 100 000 долара на вдовицата, тъй като се появяват слухове, че тялото не е на Пейзли. Шест месеца след смъртта му застраховката е изплатена на госпожа Пейзли, с която съпругът й не е бил в добри отношения. ФБР също идентифицира тялото и обяснява, че смъртта е в резултат на самоубийство. Но адвокатът, нает от госпожа Пейзли за разследването на смъртта, опровергава това, обяснявайки, че „да скочиш от лодка с пистолет в ръката, да дръпнеш спусъка, когато вече си във водата, е много, меко казано, странен начин да се самоубиеш“.

Преобладават слухове, че Пейзли, който е знаел отлично руски, е шпионирал за руснаците и е бил убит. В отчета на Сенатската комисия по въпросите на разузнаването, която провежда разследване по случая през април 1980 г., се казва, че не е открита никаква „информация, която да е в противоречие с характеристиката му на добросъвестен работник, честно служил на своята страна“. Огласена е само част от доклада на комисията и оттук липсата на отговор, самоубил ли се е Пейзли, или е бил убит.