Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Военноморско разузнаване на САЩ

Най-старата разузнавателна служба в САЩ е военноморското разузнаване, което води началото си от УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ (УВР), създадено през 1882 г.

Макар че винаги е било специална служба към министъра на военноморския флот и директор на военноморските операции, УВР в края на Втората световна война въпреки наличието на разузнавателни екипи на отделните военноморски формирования носи отговорност и за оперативното разузнаване.

РАЗУЗНАВАЧИТЕ от военноморския флот служат също във флотските лични състави и ФЛОТСКИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ЦЕНТРОВЕ. През Втората световна война са създадени няколко отделни военноморски разузнавателни служби или подкомандвания. Най-известен е Военноморският център за разчитане на снимки (ВЦРС), създаден през 1941 г.

По време на Студената война във военноморското разузнаване са организирани няколко специализирани командвания. Отначало те са подчинени на УВР, но през 1967 г. се създава КОМАНДВАНЕ НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ като част от общата реорганизация на военноморския флот, чиято цел е да се намали персоналът в щаба на военноморския флот и да се създадат обединено командване и надзор на увеличаващия се брой разузнавателни подкомандвания.

Важен момент от времето на Студената война е значителното разрастване на НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, което през 1960 г. води до създаването на Военноморски център за научно-техническо разузнаване (ВЦНТР). През 1964 г. при опит да бъде създадена паралелна организационна структура ВЦРС променя името си на Военноморски център по разузнаване и техническо обезпечаване (ВЦРТО). ВЦРТО е разположен във военноморската наблюдателна база във Вашингтон. През 1967 г. е преместен в Сютленд, Мериленд, за да се съберат на едно място ВЦНТР и ВЦРТО. Като част от ограничена консолидация тези и други подкомандвания остават под шапката на създаденото през 1967 г. Командване на военноморското разузнаване с ръководител контраадмирал, който е и заместник-директор на ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ.

Тъй като ВЦНТР и ВЦРТО се занимават със спътникова фотография и свързаните с нея разузнавателни сведения, през 1972 г. двете служби се сливат във Военноморски център за разузнавателно обезпечаване, който скоро си създава репутация на първостепенен научно-технически център в рамките на разузнавателната общност в Министерството на отбраната. (През 1988 г. се преименува Военноморски център за техническо разузнаване — ВЦТР.)

През 1957 г. Специалният разузнавателен отдел, който се занимава с оперативноразузнавателната дейност на УВР, е преименуван Военноморски отдел за полевооперативно разузнаване (ВОПОР) и е преместен във ФОРТ МИЙД, Мериленд, където се намира АНС. През 1970 г. поради значителното нарастване на съветските морски операции ВОПОР получава нареждане да създаде нов разузнавателен отдел — Военноморски център за океанско разузнаване и наблюдение (ВЦОРН) в Сютленд.

Постоянната тревога от съветските военноморски операции принуждава военноморския флот да обедини през 1981 г. разположените в Сютленд и на международното летище Балтимор — Вашингтон ВОПОР и ВЦОРН във Военноморски център за оперативно разузнаване (ВЦОР). Той следи всички действия на съветския военноморски флот, отговаря за подаването на сигнали и предупреждения, събира актуална оперативна информация и предоставя задълбочени анализи.

През 1969 г. е създадена разузнавателна оперативна група (ОГ) 168 (TF 168), която постепенно се оформя във влиятелна самостоятелна структура на военноморското разузнаване, чиито представители работят в различни краища на света.

През 1964 г. военноморската система за обработка на разузнавателната информация и поддържащи дейности се установява в Александрия, Вирджиния, за да окаже помощ при нарастващото използване на компютърни системи по корабите и в цялата военноморска разузнавателна общност. По-късно тази дейност е развита от световното телекомуникационно разузнаване. Част от работата се извършва в Сютленд, за да се поддържат и други военноморски разузнавателни дейности, но през 1979 г. там се премества цялото командване. През 1985 г. дейността е прехвърлена към системата за безопасност на обработката на данни за целия флот. През 1988 г. службата се преименува Военноморски център по разузнаване и автоматизация, за да отразява по-точно широкия обхват на изпълняваните задачи, а от 1990 г. се нарича Военноморска разузнавателна дейност.

В края на 80-те години става ясно, че Студената война приключва, и директорът на военноморското разузнаване контраадмирал Едуард (Тед) Шейфър прави крачка към консолидирането на разузнавателната дейност. През октомври 1991 г. — в навечерието на разпадането на Съветския съюз, ВЦТР, ВОПОР, ОГ 168 и части от преименуваните дейности на военноморското разузнаване се сливат в нов Военноморски разузнавателен център в Сютленд. През януари 1993 г. в него влизат и останалите разузнавателни специални служби и той е преименуван в НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО ВОЕННОМОРСКО И БРЕГОВО РАЗУЗНАВАНЕ, директно подчинен на Управлението за военноморско разузнаване. (По-късно в него влизат и разузнавателните подразделения на Корпуса на морската пехота и бреговите служби.)

Освен изброените многобройни военноморски разузнавателни организации от началото на Студената война военноморският флот поддържа и много запасни военноморски разузнавателни части, чийто персонал работи и индивидуално, и в екипи по различни проекти. По време на кризи и войни към флотските разузнавателни центрове освен това са се присъединявали и други хора. Вж. ВОЕННОМОРСКА КРИМИНАЛНОСЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА.